Полезен ли е алкохолът в малки количества?

› Въведение

› Колко алкохол е нормално да се пие?

› Има ли здравословни ползи от прием на малки количества алкохол?

› Кой алкохол е най-малко вреден?

› Съвременни препоръки за алкохолна консумация

› Рискове при прием на алкохол

› Полезни съвети

Въведение

Консумацията на алкохол е сред най-популярните социални навици, но и един от най-недооценените здравни рискове. Дълго време умереният прием, особено на вино, се свързваше с кардиопротективни ползи. Съвременните научни данни обаче категорично показват, че безопасна доза алкохол не съществува, а дори малки количества увеличават риска от рак, чернодробни и метаболитни заболявания. Днес фокусът се измества от търсенето на полезна доза към информиран избор и минимизиране на вредите. Ползите от алкохола са съмнителни и непотвърдени, докато рисковете са напълно реални и доказани.

Колко алкохол е нормално да се пие?

Общественото разбиране изостава от научните данни, а представата, че „чаша вино на ден е полезна“, продължава да бъде социално приемлива и масово разпространявана, използвана като оправдание за поредната доза спиртни напитки. Това налага необходимостта от обективен анализ и изясняване, дали действително малките количества алкохол носят ползи?

Какво означава „умерена“ консумация? Понятието „умерена консумация“ не е равно на „безопасна консумация“. Най-често под „умерена консумация“ се разбира до 1 стандартно питие на ден за жени, до 2 стандартни питиета на ден за мъже, като се има предвид, че едно стандартно питие съдържа приблизително 10–14 грама чист етанол и се равнява на една малка бира, чаша вино или не повече от 40 милилитра концентриран алкохол (твърд алкохол, включително ракия, уиски, водка).

Тези стойности не означават препоръчителен дневен прием, а граница, над която рискът от вреди рязко нараства. Освен това ефектите от алкохола са индивидуални и зависят от изключително много фактори, включително пол, възраст, генетични особености, телесно тегло, чернодробна функция, прием на медикаменти, наличие на съпътстващи заболявания.

Мит ли е полезната чаша вино? Според съвременните доказателства полезната чаша вино е по-скоро статистически артефакт, отколкото физиологичен факт и не съществува доза на алкохола, в която той може да бъде наистина полезен за здравето.

Дълги години се смяташе, че ниските дози алкохол, особено вино и бира, намаляват сърдечно-съдовия риск, като това твърдение се основаваше предимно на наблюдателни проучвания.

Съвременните метаанализи категорично показват, че привидният кардиопротективен ефект на алкохола изчезва, когато се елиминират някои допълнителни и подценявани доскоро фактори, както и че дори малки количества алкохол увеличават риска от някои видове рак (например рак на гърда, хранопровод, черен дроб, дебело черво). Няма доза алкохол, при която ползите да са по-големи от рисковете на популационно ниво и няма причина, човек, който не пие, да започне да пие малки количества за подобряване на здравето.

Има ли здравословни ползи от прием на малки количества алкохол?

Няма доказани здравословни ползи, които да оправдават препоръка за употреба на алкохол, дори в малки количества.

Основният аргумент в миналото беше така нареченият кардиопротективен ефект на умерения прием, главно при виното и включваше наблюдения за по-високи стойности на HDL-холестерол, потенциално антиоксидантно действие на ресвератрола, съдържащ се във виното, по-нисък регистриран риск от исхемична болест на сърцето при някои групи.

Но тези данни не доказват причинно-следствена връзка и не вземат под внимание редица допълнителни фактори.

Наличието на ресерватрол и антиоксиданти във виното е действително, но те присъстват в ниски концентрации, ефектите им нямат клинична значимост в контекста на алкохолния риск и същите или по-добри количества се набавят без вреди от грозде, боровинки, ядки и какао.

При желание за постигане на кардиопротективен ефект вместо алкохол е много по-разумно и научно-обосновано подтикване към регулярна физическа активност, контрол на тегло и кръвно налягане, качествен сън, диета, богата на фибри, омега-3 и полифеноли.

Кой алкохол е най-малко вреден?

В действителност липсват данни за наличие на безвреден алкохол. Разликите между отделните видове напитки не променят токсичността на самия етанол, а само добавят нюанси в риска, свързани с калории, примеси, захари и начина на консумация.

Какво всъщност вреди най-много? Не цветът или вкусът на напитката, а количеството чист алкохол (етанол) в нея, честотата на прием, скоростта на консумация, комбинацията с други субстанции (енергийни напитки, сладки газирани напитки, лекарства и други).

Ако все пак трябва да се направи избор, базиран не на полза, а на по-нисък допълнителен риск, то изглежда, че най-малко вредни нанасят сухото вино или чист концентрат, бавно консумиран, с вода, бира в разумни количества.

Всеки вид алкохол, консумиран с енергийни напитки, богати на захар газирани напитки или лекарства се счита за изключително лош избор и многократно повишаване на здравните рискове.

Съвременни препоръки за алкохолна консумация

Призивът и позицията на водещите здравни организации и научни публикации, базирани на най-съвременни данни, са в максимално ограничаване на приема на алкохол и при възможност пълно въздържание. В близкото минало фокусът е бил върху умереност в консумацията, докато към днешна дата е минимизиране на приема, защото липсва безопасна доза за човешкото здраве.

Съгласно препоръките на Световната здравна организация (СЗО) няма безопасно количество алкохол и всеки прием носи риск. Предполагаемите ползи трудно могат да бъдат потвърдени, докато рисковете (онкологични, чернодробни, неврологични) са налице.

Въпреки че не съществува безопасен прием, някои здравни организации все още използват прагове за намаляване на риска, а не за безопасност. Те варират, но често попадат в следните диапазони, включващи до десет стандартни питиета седмично, не повече от 1 или 2 питиета в ден, в който се пие и поне 2–3 дни седмично без никакъв алкохол.

Епизодите на препиване (binge drinking) или това са повече от 4 питиета за жени и повече от пет питиета за мъже за кратък период от време (няколко часа) следва да се сведат до минимум.

Независимо от количеството, алкохолът е противопоказен и крие особено големи рискове при прием по време на бременност и кърмене, подлежащи чернодробни заболявания (стеатоза, хепатит, цироза), пациенти с панкреатит, хора с повишен риск от определени видове рак (особено на гърда, черен дроб, хранопровод), прием на лекарства, които взаимодействат с етанол (нестероидни противовъзпалителни средства, антидепресанти, бензодиазепини, някои антибиотици), както и при прием от непълнолетни лица.

Рискове при прием на алкохол

Алкохолът по същество представлява токсин с мултисистемно действие, като ефектите са индивидуални, кумулативни и често дълго остават незабелязани. Сред основните рискове, асоциирани с приема на алкохол, се включват:

• онкологичен риск: алкохолът е канцероген от Група 1 според Международната агенция за изследване на рака, като повишава риска от рак на гърдата, рак на черния дроб, рак на хранопровода, рак на устата, фаринкса и ларинкса, колоректален карцином. Няма праг, под който рискът да изчезва, като всяко количество алкохол, особено при прием всеки ден или повече от три дни седмично
• чернодробни увреждания: алкохолът е водеща причина за стеатоза (омазнен черен дроб), алкохолен хепатит, прогресия на фиброза на черния дроб към цироза, развитие на чернодробен карцином. Особено опасно е съчетанието на ежедневен прием на алкохол на фона на метаболитен синдром, затлъстяване или прием на обезболяващи
• сърдечно-съдови нарушения: алкохолът увеличава риска от артериална хипертония, аритмии, кардиомиопатия, инсулт, дислипидемия и допринася за развитието на инсулинова резистентност, центрипетално затлъстяване (фокусирано в областта на корема), повишени нива на триглицериди
• неврологични и психични рискове: приемът на алкохол се асоциира с повишен риск от развитие на тревожност и депресия, нарушения в съня, когнитивен спад, зависимост, периферни невропатии, повишен риск от деменция
• храносмилателна система: алкохолът уврежда директно лигавиците и жлезите, повишавайки рисковете от гастрит и рефлукс, панкреатит (остър и хроничен), дисбиоза на чревния микробиом, нарушено усвояване на витамини и минерали. Рискът от язва, гастрит и свързаните с тях усложнения нараства драстично при прием на алкохол на фона на нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, декскетопрофен, напроксен) и кортикостероиди (бетаметазон, метилпреднизолон)
• хормонални и репродуктивни нарушения: при мъже и жени консумацията на алкохол може да доведе до намалено либидо и фертилитет, хормонален дисбаланс, повишен естрогенен товар, по-тежък предменструален синдром и нарушения в цикъла при жени

Рисковете и усложненията от консумацията на алкохол са налице още след първото питие и прогресивно нарастват с времето, особено при ежедневен прием, прием на големи количества и увредено общо състояние.

Полезни съвети

За хората, чиято цел е здравословен начин на живот и подобряване на здравословния статус, то основната препоръка е пълно въздържане от алкохол. За хората, които все пак избират да пият, следните съвети намаляват риска, без да го елиминират напълно:

• ниска честота: колкото по-рядко се пие алкохол, толкова по-добре. Инцидентен прием на няколко питиета един до два пъти седмично намалява рисковете
• разумен прием: приемът за кратко време (няколко часа) на големи количества алкохол, крие риск от токсичност, влошаване на подлежащи заболявания
• прием на храна: храната забавя абсорбцията на етанол и намалява пиковите му концентрации в кръвта, поради което при прием на алкохол се препоръчва избягване на периоди на гладуване
• подходящ разредител: сладките и енергийните напитки влошават ефектите и рисковете, свързани с алкохола. При прием на алкохол, най-добрият разредител е чиста вода
• въздържане при провеждане на лекарствена терапия: няма лекарства, по време на чиято употреба да е безопасен приемът на алкохол. Особено опасни са комбинациите с обезболяващи, кортикостероиди, седативни и сънотворни средства, антидепресанти, опиоидни аналгетици (морфин, кодеин, фентанил), антибиотици
• регулярни прегледи: важно е ежегодно проследяване на чернодробната активност с ехография на черния дроб, жлъчния мехур и панкреаса, проследяване нивата на чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ), липиден профил, кръвна захар, инсулин
• прием при повод, а не при нужда: много хора използват алкохола като бягство, метод за справяне със стрес, тревожност, депресия, подлежащи проблеми, но алкохолът не може да бъде използван за лечение. Ефектът е временен, но последствията са дългосрочни

Няма полезни количества алкохол, но има все пак допустими дози, в които вредните последици са сведени до минимум, без да изчезват.

Изображения: freepik.com