Клетки на вродения имунитет

Вроденият имунитет е първата защитна линия на организма срещу нахлуващите патогени. Клетките, които участват в осъществяването му, се определят като клетки на вродения имунитет. Това разпределение на клетъчните компоненти на имунната система е твърде условно, защото не може да се постави рязка граница между вродения и придобития имунитет. Между тях съществуват връзки или "мостове", които осигуряват взаимната им работа при навлизане на патогени в организма.

Към клетките на вродения имунитет се причисляват:

• мастоцити;
• макрофаги;
• еозинофили;
• неутрофили;
• базофили;
• клетки естествени убийци;
• дендритни клетки.

Макрофаги

Основният механизъм, чрез който имунната система се бори с чуждата генетична информация, е фагоцитозата. Клетките, които имат способността да фагоцитират, са моноцитите, макрофагите и неутрофилите. Макрофагите всъщност представляват диференцирани тъканни моноцити. Заедно с моноцитите те образуват мононуклеарна фагоцитна система. Макрофагите се намират в почти всички тъкани, където носят различни имена. Например макрофагите в съединителната тъкан се наричат хистиоцити, в черния дроб - Купферови клетки, в костите - остеокласти. Върху мембраната на макрофагите са локализирани множество различни рецептори - за системата на комплемента, за цитокини, за интерферони, за имуноглобулин G. Макрофагите са едни от най-важните антиген-представящи клетки. Те обработват антигените, за да представят на повърхността си чуждата субстанция в удобен вид за разпознаване от Т-лимфоцитите. Освен това тези фагоцитиращи клетки секретират цитокини, които участват в регулацията на Т-клетъчната диференциация. Освен защитната роля, която изпълняват макрофагите, те участват и в имунологичното възпаление.

Базофили

Базофилите (базофилни гранулоцити) са вид бели кръвни клетки. Те представляват малка част от всички гранулоцити, като съставляват 0,5-1% от тях. Базофилите са част от отговора срещу патогените на вродения имунитет. Техните функции са свързани главно с участието им във възпалителния процес и в патогенезата на остри и хронични алергични заболявания. В гранулите на базофилите се намират множество различни вещества, сред които хепарин, протеолитични ензими, интерлевкин 4, интерлевкин 13 и други цитокини. Отделянето на съдържимото в гранулите им има значение за регулацията на Т-клетъчната диференциация и по-тесен смисъл за индуцирането на Th2-клетките.

Неутрофили

Неутрофилите (неутрофилни гранулоцити) също са вид левкоцити. За разлика от базофилите, те са най-често срещания гранулоцит в периферната кръв, като съставляват 55-70% от всички гранулоцити. Неутрофилите са клетки със сферична структура. Ядрото им е сегментирано. В цитоплазмата им се намират множество гранули. Функциите на неутрофилите са многобройни. Те имат способността да се придвижат до огнищата на възпаление в тъканите. Това се обуславя от процесите на адхезия, маргинация и миграция. Неутрофилите имат способността да фагоцитират вредните агенти. Освен това тези клетки имат съществена роля в острото възпаление.

Еозинофили

Еозинофилите (еозинофилни гранулоцити) също са вид бели кръвни клетки. Те съставляват 1-4% от всички гранулоцити. Еозинофилите са клетки със сегментирано ядро, състоящо се от два сегмента, и гранулирана цитоплазма. Тяхната роля е свързана с късните алергични реакции и хроничното алергично възпаление.

Мастоцити

Мастоцитите са вид бели кръвни клетки. Тези клетки притежават секреторни гранули, съдържащи хепарин и хистамин. Мастоцитите участват в алергичните реакции, в ангиогенезата, имунната толерантност и защитата от патогени. Освен това те се включват в патогенезата на някои туморни заболявания. За да осъществят своите функции, тези клетки първо трябва да бъдат активирани. На мембраната им се намират рецептори за имуноглобулин Е, за аденозин, хемокини, цитокини и TLRs. Когато се активират те изливат съдържимото от гранулите си.

Клетки естествени убийци

Клетките естествени убийци (NK-клетки) са вид цитотоксични лимфоцити, които имат ключова роля във вродения имунитет. Функцията им е аналогична на тази на цитотоксичните Т-клетки. Клетките естествени убийци участват в бързия отговор при вирусни инфекции. Основният им механизъм на действие е цитолизата. За да я осъществят, те се свързват с Fc-фрагментите на антителата от клас IgG и убиват прицелната клетка по механизма на антитяло-зависимата клетъчно медиирана цитотоксичност. NK-клетките се разглеждат и като главните клетки в противотуморната защита.

Дендритни клетки

Дендритните клетки са универсални антиген-презентиращи клетки. Тяхната функция е свързана с преработване на антигенния материал и представянето му на Т-клетките. Дендритните клетки осъществяват връзката между вродения и придобития имунитет. Те са локализирани в много тъкани, включително в кожата (Лангерхансови клетки), в носа, в белите дробове, в гастроинтестиналния тракт и в кръвта. Когато се активират, дендритните клетки мигрират в лимфните възли, взаимодействат си с Т- и В-лимфоцитите и инициират отговор от придобития имунитет.

Клетките на вродения имунитет са изключително важни за осигуряване на защитата срещу патогени и за осъществяване на връзката между вродения и придобития имунитет.