Физиологични особености на носа

Носът изпълнява дихателна, обонятелна, защитна и резонаторна функция. Тези функции са в пряка зависимост от някои физиологични особености на носа.

Дишането през носа е по-пълноценно и физиологично в сравнение с дишането през устата. Причината е в това, че преминаващият въздух се затопля, пречиства и овлажнява. Нормално възрастният човек вдишва 15-20 пъти в минута, като общото количество на еднократно поетия въздух при спокойно вдишване е около 500см³. Посоката на вдишвания въздух е дъгообразна: отначало нагоре до средната раковина и по малката част през горния носов ход; следва хоризонтално направление и постепенно спускане към хоаните, откъдето навлиза в останалите отдели на дихателните пътища. Поради изпъкналостта на носните раковини в началния етап от преминаването на вдишвания въздух се образува завихряне (турбулентно движение), което заедно с дъговидното преминаване обуславя по-продължително съприкосновение с носната лигавица. По този начин се осъществява по-пълно защитната функция на носа (затопляне, пречистване, овлажняване, обеззаразяване). За затоплянето способстват добре кръвоснабдената лигавица и наличието на кавернозни тела. При по-студен въздух кавернозните тела набъбват рефлекторно и стесняват просвета на носните кухини (при топъл въздух обратно). Установено е, че до преминаването през хоаните вдишвания въздух достига температура около 28-30°С, а затоплянето до 37°С се постига във фаринкса, ларинкса, трахеята и бронхите.

Овлажняването на вдишвания въздух се дължи на носния секрет, отделящ се от серозните и слузните жлези (около 500см³ в денонощие) и на слъзната течност, която се излива в долния носов ход. По-големите прахови частици се задържат от космиците във входа на носа, а по-малките се утаяват по слузната материя, покриваща носната лигавица, и чрез движението на ресничестия епител се насочват към носоглътката. Придвижването на полепналите частици е със скорост 4-6 мм в минута при нормално движение на ресничките на епитела 16 пъти в секунда. При употребата на носни капки в неизотонични разтвори, както и при недостатъчна или гъста слузна секреция тези движения отслабват. По този начин изхвърлянето на полепналите частици се затруднява.

Обеззаразяването на вдишания въздух се дължи на бактерицидното действие на носния секрет, който съдържа лизозим, муцин, вода и соли. Подепителната лимфна мрежа е добре развита, което пряко се свързва с фагоцитозата в носната лигавица.

За затоплянето на вдишвания въздух допринасят и околоносните кухини. Те се изпълват с въздух през естествените си отвори при издишване и отдават затопления въздух при вдишване вследствие на създаденото отрицателно налягане в носните кухини.

Резонаторната функция на носа и околоносните кухини придава индивидуална темброва характеристика на човешкия глас. Счита се, че носните кухини изпълняват роля на нискочестотни тонови филтри, с което се придава носов оттенък на гласните. При запушване на носа (например при хрема или синуит) се получава затворена гъгнивост (rhinophonia clausa), а при дефекти или парализа на мекото небце - отворена гъгнивост (rhinophonia aperta).