Обонятелен епител

Периферната част на обонятелната сетивна система се намира в обонятелния епител. Обонятелният епител е област, която заема около 10см² и обхваща лигавицата на горната носна мида и съответстващия й участък от носната преграда.

Животинските видове се характеризират със значително по-голям по площ обонятелен епител. При кучетата той заема около 170см². Размерът на обонятелния епител може да бъде използван като мярка за значимостта на обонятелната сетивна система при различните животински видове.

Обонятелния епител съдържа рецепторни клетки, подпорни клетки и базални клетки. Обонятелните рецепторни клетки са типични биполярни неврони с един къс периферен израстък- дендрит и един по-дълъг централен израстък - аксон. Аксонът прониква през отворите на lamina cribrosa на етмоидалната кост в посока към обонятелната луковица. Дендритът завършва с овално удебеление (обонятелна топчица), от което излизат власинки. Власинките са потопени в тънък слой от слуз, който покрива носната лигавица.

Обонятелните рецептори се подновяват непрекъснато. Средният им живот трае около 60 дни. Новите обонятелни рецептори се образуват от базалните клетки на обонятелния епител. Изграждат се нови синаптични връзки между централните им израстъци и невроните на обонятелната луковица.