Аносмия МКБ R43.0

› Какво представлява

› Причини

› Последствия

› Диагноза

› Лечение

Какво представлява?

Аносмията представлява загуба на обоняние - невъзможността да се възприема мирис или липса на функциониращо обоняние. Аносмията може да бъде временна, но в някои случаи - постоянна (например травматична аносмия). Аносмията се дължи на редица фактори, включително възпаление на носната лигавица, запушване на носните проходи или деструкция на единия темпорален лоб. Възпалението е в резултат на хронични промени в лигавицата на околоносните синуси и средната и горната спирални кости.

Свързаният термин "хипосмия" се отнася до намалена способност за мирис, а "хиперсмия" - до повишена способност за миризма.

Някои хора могат да имат аносмия за определена миризма. Това състояние е известно като "специфична аносмия". Липса на обонянието от раждането се нарича вродена аносмия.

Обонянието при човека не е така добре развито, както при някои други бозайници и обонятелните центрове заемат ограничена област от по-старата кора - paleocortex. Адекватните дразнители на обонятелния анализатор са мирисните субстанции. Те са химически вещества с различна структура и се наричат одоривектори. Съществуват около 30 000 натурални и синтетични мирисни вещества, но са ни познати около 10 000.

Обонянието на човек се задвижва от определени процеси. Първо, молекула, отделена от дадено вещество (като аромат на цвете), трябва да стимулира специални нервни клетки в носа, наречени обонятелни клетки. Тези нервни клетки след това изпращат информация към мозъка, където се идентифицира специфичната миризма. Всичко, което нарушава тези процеси, като например назална конгестия, обструкция на носа или увреждане на самите нервни клетки, може да доведе до загуба на обонянието.

Причини

Честа причина за временна загуба на обонянието е настинката. Хроничната инфекция на синусите също може да доведе до загуба на обонянието. Други обструкции в носните проходи, като полипи, също могат да предизвикат поне частична загуба на аромат. Физиологичният процес на стареене често е причина за прогресивна, пълна и трайна загуба на обонянието.

Проблеми с лигавицата на носната кухина

Аносмията може да бъде причинена от временно или постоянно дразнене или деструкция на лигавицата от вътрешната страна на носа. Това може да бъде причинено от:

• Остър синузит
• Настинка
• Сенна хрема (алергичен ринит)
• Грип
• Коронавирусна инфекция (COVID-19)
• Неалергичен ринит

Тези състояния обикновено са най-честите причини за аносмия.

Обструкция на носните проходи

Аносмията може да бъде причинена от физическо блокиране на притока на въздух през носа. Тези обструкции могат да включват:

• Деформация на костта вътре в носа
• Носни полипи
• Тумори

Увреждане на мозъка или нервите

Обонятелната система се състои от рецептори в лигавицата на носа, които изпращат информация в мозъка чрез нервите. Може да се загуби обоняние, ако някоя част от обонятелния път е увредена или унищожена. Това може да се случи в резултат на:

• Напреднала възраст (остаряване)
• Болест на Алцхаймер
• Мозъчна аневризма
• Мозъчна операция
• Химични експозиции към някои инсектициди или разтворители
• Диабетна хипогликемия
• Епилепсия
• Болест на Хънтингтън
• Синдром на Калман (неспособност на тестисите да произвеждат сперматозоиди)
• Синдром на Клайнфелтър (състояние, при което мъжките индивиди имат допълнителна X хромозома)
• Психоза на Корсаков (мозъчно разстройство, причинено от липсата на тиамин)
• Недохранване
• Медикаменти (например някои лекарства за високо кръвно налягане)
• Множествена склероза
• Множествена системна атрофия (прогресиращо заболяване на нервната система)
• Болест на Пейджет (заболяване, което засяга костите)
• Болест на Паркинсон
• Болест на Пик (форма на деменция)
• Синдром на Кушинг
• Лъчева терапия
• Ринопластика
• Шизофрения
• Синдром на Сьогрен (възпалително автоимунно заболяване, което обикновено причинява сухота в устата и очите)
• Травматично увреждане на мозъка
• Дефицит (недостиг) на цинк
• Дефицит на витамин В12

Какви са последстията от загубата на обоняние?

Аносмията може да има редица вредни ефекти. Пациенти с внезапна поява на аносмия могат да усещат храната като по-малко апетитна, въпреки това хората с вродена аносмия рядко се оплакват от това. Загубата на обонянието също може да бъде опасно, тъй като възпрепятства откриването на изтичане на газ, огън и развалена храна.

Загубата на позната и сантиментална миризма (например миризмата на цветя, на дадени хора или на любимите хора) причинява чувство на депресия. Загубата на обоняние може да доведе до загуба на либидо, въпреки че това обикновено не се отнася за вродената аносмия.

Диагноза

Аносмията може да бъде диагностицирана от лекар с помощта на тест с ацетилцистеин. Подробна анамнеза и преглед на горните дихателни пътища също се извършва. Изследване на нервната система търси евентуално увреждане или травма. Диагнозата, както и степента на увреждане могат да бъдат установени много по-ефикасно чрез т.нар. тест-комплетки за миризма (smell testing kits). Обонянието трябва да бъде изследвано поотделно във всяка ноздра.

Много случаи на вродена аносмия остават недиагностицирани. Тъй като заболяването е налично от раждането на индивида, може да има малко или никакво осъзнаване на обонянието, следователно не е знаел за дефицита.

Лечение

Дали или не аносмията може да бъде излекувана зависи от подлежащата причина. Хората с вродена аносмия имат през целия си живот неспособност за усещане на миризми и нямат понятие от това какво дори е миризма. В момента няма известно лечение за вродена аносмия. Други видове аносмия могат да бъдат подобрени или излекувани, когато подлежащото заболяване се лекува. Например, ако причината е оток на носа или синусите, кортикостероиди облекчават състоянието и възстановяват обонянието. Понякога човек си възвръща чувството на мирис спонтанно. За съжаление, аносмията невинаги е лечима, особено ако причината е напреднала възраст.

Ако назалната конгестия от настинка или алергия е причина за загубата на обоняние, обикновено не е необходимо лечение и проблемът ще отшуми от само себе си. Краткосрочна употреба на деконгестанти може да облекчи състоянието и да улесни дишането. Въпреки това, ако конгестията се влоши или не премине след няколко дни, е необходима консултация с лекар.

Ако е налице полип, може да е необходима операция за премахването на обструкцията и възвръщане на чувството на мирис.

Ако има подозрение, че дадено лекарство се отразява на обонянието, е нужна консултация с лекуващия лекар за други налични възможности за лечение, които нямат да повлияят на способността за обоняние. Въпреки това, пациентите не трябва да спират приема на лекарството без лекарска консултация.

Леченията, които могат да помогнат при аносмия в зависимост от състоянието на пациента, включват:

• промивка на носа
• стероиден назален спрей
• антихистамини
• стероидни орални медикаменти
• операция за отстраняване на назални полипи
• операция за изправяне на носната преграда
• операция за изчистване на синусите, наречена ендоскопска синус хирургия

Възможно е да се приложат и алтернативни подходи за лечение на аносмия:

» Как да си помогнем при загуба на обоняние

При наличие на аносмия трябва да се вземат специални предпазни мерки, тъй като пациентът не е в състояние да помирише пожар, отровни газове или развалени храни. Препоръчително е:

• инсталиране на аларми за дим във всички зони на дома, особено в кухнята и в близост до отоплителен уред / камина
• спиране на използване на газифициране или инсталиране на детектор за природен газ
• ясно маркиране на сроковете на годност на храните и маркиране на останала храна с дати, за да е ясно кога да се изхвърли
• прочитане внимателно на предупредителните етикети върху продукти, като почистващи средства за баня и кухня, инсектициди

Някои хора с аносмия също изпитват загуба на апетит, но е важно да се поддържа нивото на храненето.

Изображения: freepik.com