Обонятелна сетивна система

Преди се смяташе, че обонятелната сетивна система има малко значение за човешкото съществуване. Днес вече се знае, че коровите зони за възприемане на обонятелната информация са свързани с тези за паметта, говора и невровегетативните зони. При хората обонянието има малък принос за разпознаване на предмети или хора, но пък играе важна социална и емоционална роля. Благодарение на него хората опознават своите вкусови предпочитани чрез усещане на мириса на храната. Най-значимата роля на обонянието при хората е модулацията на поведението им и междуличностните взаимоотношения, определяне на принадлежността към отделни групи и социални класи. Благодарение на обонятелната сетивна система човек има развито обоняние и може да разпознава и анализира мирисните качества на предметите от заобикалящия го свят. Обонянието представлява способността да се определят веществата, които се намират във въздуха или са разтворени във водата по тяхната миризма, аромат.

Обонянието е едно от най-старите сетива, което позволява на организмите да анализират храната, потенциалните партньори, опасностите и враговете. За повечето живи същества обонянието е един от най-важните начини за взаимодействие с околната среда.

Структура на обонятелната сетивна система

Различните аромати в околната среда се възприемат, благодарение на няколко структури, които могат да бъдат обединени под наименованието обонятелна сетивна система:

• Нос – през този орган навлиза вдишвания въздух, който съдържа одорантите (веществата, които имат способността да предизвикват вкусови усещания). В носната кухина е локализиран обонятелният епител.;
• Обонятелен епител – локализиран е носната кухина и е изграден от рецепторни клетки, обонятелни клетки и подпорни клетки. Обонятелните рецепторни клетки са типични биполярни неврони. Те притежават периферен и централен израстък, който преминава през lamina cribrosa на етмоидалната кост.;
• Обонятелен нерв (n. olfactorius) – това е първият черепномозъчен нерв, който е съставен от 18-20 връвчици. Те са снопчета, образувани от израстъците на обонятелните клетки.;
• Обонятелна луковица;
• Обонятелен тракт;
• Обонятелна кора.

Физиологични особености на носа

Физиологичните особености на носа обуславят неговата дихателна, обонятелна, защитна и резонаторна функция. Дишането през носа е по-пълноценно. Това се дължи на факта, че преминаващия въздух се затопля, пречиства и овлажнява. Структурата на носа причинява завихряне на вдишвания въздух, което е от особено значение за изпълнение на защитната функция на носа. Овлажняването на вдишвания въздух се дължи на носния секрет, който се отделя от серозните и слузните жлези. Носният секрет съдържа лизозим, муцин, вода и соли, които имат бактерицидно действие. Носът има и резонаторна функция, която придава индивидуана темброва характеристика на човешкия глас. Смята се, че носните кухини изпълняват ролята на нискочестотни тонови филтри, с които се придава носов оттенък на гласните.

Обонятелен епител

Обонятелният епител представлява периферната част на обонятелната сетивна система. Той обхваща лигавицата на горната носна мида и съответстващия и участък от носната преграда. Обонятелният епител е изграден от рецепторни клетки, подпорни клетки и базални клетки. Рецепторните клетки са типични биполярни неврони. Обонятелните рецептори се подновяват непрекъснато, защото животът им трае около 60 дни.

Одоранти

Одоранти са веществата, които притежават способността да предизвикат мирисни усещания. Обонятелната сетивна система може да разграничава огромен брой одоранти – около 2000. Предизвикването на мирисни усещания от одорантите се обуславя от свързването им с одорантни рецептори и последващо генериране на рецепторен потенциал. Одарантите от вдишвания въздух се разтварят тънък слой слуз, където те се свързват със специфични белтъчни вещества, наречени одорант-свързващи протеини. Тези протеини транспортират одорантите до одорантните рецептори. Разпознаването на рецептор одорант най-вероятно се дължи на пространствено съответствие между отделни участъци от молекулите им. Свързването им води до генериране на деполяризационен рецепторен потенциал. Тези акционни потенциали се предават до обонятелната луковица. Един одорантен рецептор може да взаимодейства с повече от един одорант, но е най-чувствителен само към един от тях.

Обработка на обонятелната информация

Обработката на получената обонятелна информация преминава през три неврона. Обонятелните рецептори едновременно са и нервни клетки. Те играят ролята на първи неврон, чиито аксони са безмиелинови влакна, групирани в снопчета. Тези аксони навлизат в черепа през етмоидалната кост, формират n.olfactorius и достигат до bulbus olfactorius. В състава на обонятелната луковица влизат митралните клетки, чиито аксони са образуват tractus olfactorius. Директни проекции на втория неврон достигат до първични обонятелни корови полета, а от тях тръгват асоциации към лимбичната система и към вторичната обонятелна кора на gyrus parahippocampalis.

Интересни факти за обонятелната сетивна система

• Хората могат да разпознават най-малко един трилион отделни аромати. В изследванията е установено, че някои от най-приятните аромати са ванилията, портокалови аромати, канела и други.
• Обонятелните клетки, както всички останали, имат определен живот. По тази причина те се обновяват на всеки 30-60 дни.
• Уникален е факта, че с помощта на обонятелните клетки, хората могат да усетят чувства като страх и отвращение в друг човек.
• Жените имат по-добро усещане за мирис от мъжете, което се дължи на факта, че те притежават по-добре развита префронтална зона (Асоциативни корови зони).

Промени в обонянието свързани с пола и възрастта

Обонятелната сетивна система показва различия в зависимост от пола и възрастта. Като правило жените имат по-силно развито обоняние, което често се променя и обостря по време на бременност. Новородените имат много силно развита обонятелна система. С възрастта се забелязва отслабване на всички сетива, включително обонянието. Адекватен дразнител за обонятелните рецепторни клетки в носната лигавица са различни вещества, които се съдържат или се изпаряват от повърхността на различните предмети. Обонятелните рецептори притежават силно изразена способност за адаптация. При продължително действие на дадено миришещо вещество възбудимостта им се намалява и се губи усещането за съответния мирис.

Промени в обонятелната система

Промените в усещането за мирис се наблюдават при различни заболявания или физиологични състояния. Намаленото обоняние може съпровожда инфекции на горните дихателни пътища, нараняване на главата, излагане на токсични химикали или радиация. То може да се дължи и на тютюнопушене и стареене. Невъзможността за усещане на различни миризми се нарича аносмия. Други дефекти свързани с обонянието включват паросмия (изкривено възприятие за миризми) и фантосмия (нереално усещане за миризми).