Обработка на обонятелната информация

При свързване на одорантите с одорантните мембранни рецептори се предизвиква генериране на деполяризационен рецепторен потенциал. Възникналите акционни потенциали се предават по централните израстъци на обонятелните рецептори до обонятелната луковица (bulbus olfactorius). Тя има роля на първа релейна станция в обонятелната сетивна система. В обонятелната луковица централните израстъци на обонятелните рецептори навлизат в сложни синаптични образувания, наречени гломерули. При формиране на гломерулите, участие взимат аксоните на обонятелните рецептори и дендритите на големите митрални и четковидни клетки. Редица изследвания показват, че от аксоните на обонятелните рецептори се отделя глутамат. Глутаматът взаимодейства с NMDA- и AMPA- рецепторите, разположени върху гломерулните клетки. Аксоните на митралните клетки и аксоните на четковидните клетки, представляват главния изход на обонятелната луковица. Те сформират tractus olfactorius, посредством който обонятелната информация се предава към по-централно разположените мозъчни структури.

Обонятелната луковица има локална нервна мрежа, която има важна роля в първоначалната обработка на обонятелната информация. В нейното формиране участват, освен митралните и четковидните клетки, също така и зърнестите и перигломерулните клетки, които представляват задръжни неврони. Те получават вход от хомо- и контралатералното предно обонятелно ядро и от други централни структури.

Посредством зрителния тракт (tractus olfactorius), обонятелната информация се насочва към определени области на лимбичната система: пириформената кора, амигдалоидния комплекс, енториналната кора. Всички тези структури се отнасят към палеокортекса и в това отношение обонятелната система е едно изключение от другите сетивни системи, които изпращат пряко информация към неокортекса. Изследвания показват, че съществува и друг път - през таламуса към орбито-фронталната кора. Най-вероятно той е свързан с осъзнатото възприемане и разграничаване на отделните мирисови усещания.

Най-общо и по-накратко казано обработката на обонятелната информация преминава през три неврона. Рецепторният апарат на мирисната сетивност в разположен е лигавицата на носа, като клетките са биполярни и аксоните им като fila olfactoria навлизат през lamina cribrosa на етмоидалната кост и завършват в обонятелната луковица. От тук започва втория неврон, чиито влакна като tractus olfactorius се отправят назад и се раздвояват в две стрии. Те достигат до първичните обонятелни центрове във фронтобазалната част на мозъка и в темпоралния дял. Третият неврон започва от тези образувания и завършва в коровия дял на мирисния анализатор - gyrus parahyppocampi на слепоочния дял.