Чувствителност към миризми (хиперосмия)

Чувствителност към миризми: представлява състояние на повишено обоняние. Нарича се хиперосмия.

Повишената чувствителност към миризми може да постоянна или да се появява през определени периоди от време. Ако се появява и изчезва, може да е признак на подлежащо медицинско състояние.

Има много причини за тази промяна в чувствителността към миризми, например генетика, хормонални промени, неврологични състояния, автоимунни заболявания. Понякога може да се появи хронична хиперосмия без ясна причина. Хиперосмията най-често се среща при бременни жени. Тази промяна обикновено се случва през първите няколко месеца от бременността.

Ако имате хиперосмия, Вашият вкус също може да бъде засегнат. Вкусът и обонянието са свързани с обонятелната система. Повишеното обоняние може също да направи вкусовете по-интензивни. Обонятелната лигавица, разположена в носа, е областта, през която миризмата преминава, преди да достигне гърлото. Ето защо и миризмата, и вкусът са засегнати. Когато се усещат силни аромати, които създават вкус в гърлото, може да започне да се усеща гадене.

Хиперосмията е рядко състояние, което може да бъде трудно за диагностициране. Загубата на обоняние е по-често срещана от хиперосмията.

Повече информация за загубата на обоняние може да прочетете тук:

» Аносмия МКБ R43.0

На какво може да се дължи?

• Болести на нервната система - мигрена, множествена склероза, епилепсия, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - болест на Адисон, диабет, дефицит на В12, недостиг на витамини и минерали, синдром на Кушинг, менингит.
• Болести на дихателната система - инфекция на горните дихателни пътища.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - експозиция на химикали, алергия.
• Новообразувания - интраназални или интракраниални новообразувания.
• Инфекциозни и паразитни болести - Лаймска болест.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - дисеминиран лупус еритематозус.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - страничен ефект от лекарства.

Патогенеза

Откриването и идентифицирането на миризми се контролира от обонятелния нерв (първия черепномозъчен нерв). Рецепторите за обоняние на повърхността на носните проходи активират обонятелния нерв, който изпраща съобщения до мозъчната кора, което позволява да се разпознават и реагира на тези миризми.

Дисфункция на обонянието и съответно повишена чувствителност към миризми може да възникне поради проблеми с рецепторите, нервите или областите на мозъчната кора, които интегрират тези съобщения.

По-чести причини

Хиперосмията може да бъде временна и незначителна или да има трайни последици и да е признак на по-сериозно състояние. Ето защо е необходимо да се уточни дали има подлежаща причина зад тази промяна в миризмата и вкуса.

Хиперосмията се свързва с множество състояния и може да предизвика различни симптоми. Някои състояния, свързани с хиперосмия, могат да причинят промяна в миризмата и обратно. Поради това може да е трудно да се определи дали хиперосмията е симптом на по-голямо заболяване или причина за него.

Може също да има епизоди на хиперосмия в определени моменти, например по време на бременност. Някои медицински състояния могат да предизвикат продължителна хиперосмия, внезапно или постепенно.

Честите причини за хиперосмия включват:

Бременност

Хормоналните промени по време на бременност могат да доведат до промени в обонянието и вкуса. Според изследване по-голямата част от бременните жени изпитват засилено обоняние през първия триместър на бременността.

Някои храни и миризми могат да станат непоносими за бременната жена и дори да предизвикат силно гадене и главоболие.

Засиленото обоняние е ранен симптом на бременността. Също така е свързано с hyperemesis gravidarum, тежка форма на сутрешно гадене и повръщане, която може да доведе до хоспитализация.

Симптомите често избледняват с напредване на бременността и обикновено изчезват след раждането.

Мигрена

Мигренозното главоболие може да причини и да бъде причинено от хиперосмия. Това засилено обоняние ще се случи по време на мигренозния пристъп. Между епизодите на мигрена може да се появи повишена чувствителност към миризми. Чувствителността към миризми също може да предизвика мигрена или да повиши възможността за появата й.

Според проучване между 25% до 50% от 50-те пациенти в изследването са имали хиперосмия по време на техните мигренозни пристъпи. 11 от пациентите са имали хиперосмия преди истинската мигрена.

Повече информация може да прочетете тук:

» Мигрена МКБ G43

» Мигрена

Неврологични състояния

Някои неврологични състояния също са свързани с хиперосмия, като болест на Паркинсон, епилепсия, болест на Алцхаймер.

В редки случаи неопластични образувания, като полипи или тумори, могат да възникнат интраназално или интракраниално. Те могат да засегнат обонятелния нерв.

Повече информация може да прочетете тук:

» Болест на Паркинсон

» Епилепсия МКБ G40

» Болест на Алцхаймер МКБ G30

Автоимунни заболявания

Има връзка между автоимунните заболявания (като множествена склероза, лупус, болест на Адисон) и промените в обонятелната система. Наследствените фактори и фактори на околната среда могат да повлияят на обонятелните рецептори.

Известно е, че множествената склероза засяга сетивата като вкус и обоняние. Системният лупус еритематозус засяга и обонянието, основно поради въздействието си върху нервната система. Хиперосмията също е симптом на нелекувана надбъбречна недостатъчност, която е предшественик на болестта на Адисон.

Повече информация може да прочетете тук:

» Множествена склероза

» Дисеминиран lupus erythematodes МКБ M32

Наследствена хиперосмия

Счита се, че наследствената хиперосмия е свързана с гена SCN9A, който кодира натриевите канали (компонент на нервните клетки) в тялото.

Хиперосмията невинаги е нещо лошо. Хиперосмията позволява да се откриват и идентифицират миризми, които не провокират непременно неприятна реакция, особено ако хиперосмията е поради генетично предразположение, а не медицинско състояние.

Някои хора, които имат генетична хиперосмия, са способни да откриват и идентифицират фините аромати с голяма прецизност.

Някои практически предимства на хиперосмията включват откриване на местоположението на опасна миризма, като дим или изтичане на химикал, или забелязване, че храната започва да се разваля.

Експозиция на токсини

Има множество доклади за хиперосмия, започваща след излагане на токсини като цинк или манган. Хиперосмията може да е само едно от многото последствия от химическа токсичност. Понякога този ефект става очевиден, след като няколко души, които са били изложени на един и същ химикал, са диагностицирани с подобни ефекти.

Други по-чести причини

Други възможни по-чести причини за хиперосмия включват:

• алергии
• дефицит на B12
• менингит
• Лаймска болест
• хранителни дефицити
• прием на някои лекарства - антибиотици, антихистамини, антихипертензивни медикаменти, статини

Симптоми

При хиперосмия силните или неприятни миризми могат да доведат до дискомфорт, гадене и дори повръщане, главоболие.

Интересното е, че обонянието може да се засили за някои миризми, но по-малко за други.

Задействащите миризми могат да включват парфюми, ароматизирани свещи, почистващи препарати, силни химически миризми и др. Дори миризмата на някои шампоани може да бъде твърде силна.
Повишената чувствителност към миризми може да доведе до ефекти върху вкуса и избягване на определени храни.

Излагането на миризми и токсични изпарения, които влошават хиперосмията, може да доведе до тревожност и депресия. Индивидуалните тригери (задействащи фактори) и дразнители варират при различните хора.

Понякога неприятната миризма може да бъде толкова неприятна, че да предизвика мигрена.

Съществува силна връзка между хиперосмията и осмофобията (отвращение / страх към определени миризми). Всяко от тези състояния може да доведе до другото.

Въпреки името, осмофобията не е непременно страх от лоши миризми, а по-скоро крайно антипатия или отвращение към тях. В някои случаи осмофобията може да прогресира до страх от определена миризма, ако се изпитва безпокойство от негативния ефект, който миризмата може да има върху човека.

Усложнения и влияние на хиперосмията върху здравето

Повишената чувствителност към миризми може да повлияе на ежедневния живот. Човек с хиперосмия може престане на консумира определени храни или да избягва неща със силна миризма.

Тежките случаи на хиперосмия могат да нарушат живота, като причинят безпокойство и депресия.

Ако това състояние продължава дълго време, е необходима консултация с лекар, за да се разбере дали това е симптом на подлежащо заболяване. Това може да е признак на по-сериозно неврологично разстройство.

Лечение

В много случаи най-доброто лечение за хиперосмия е избягването на миризми, които я причиняват.

Успешното дългосрочно лечение на хиперосмия включва точно определяне и лечение на основната причина за симптома. Лечението, основано на първопричината, трябва да облекчи свръхчувствителността към миризми.

Лечението зависи от причината за състоянието - може да включва антибиотици, отказ от тютюнопушенето, подобряване на оралната хигиена и др. Лекарства могат да помогнат за контролиране на гаденето и повръщането.

Когато е възможно, се препоръчва да се избягват миризми, които предизвикват симптоми като гадене. Когато избягването на задействащата миризма не е възможно, за маскиране на миризмата може да помогне използването на мента (ментова дъвка или бонбон). Тригерите са различни за всеки човек. Симптомите при някои хора се задействат от определени храни. Други не могат да понасят парфюм или химически миризми.

В повечето случаи на хиперосмия обаче засиленото обоняние ще бъде само временно. При бременност това състояние обикновено не продължава след първия триместър.

Прогноза

Ако се определи и лекува подлежащата причина за хиперосмията, дългосрочната прогноза изглежда добра. Възможно е напълно възстановяване и отшумяване на състоянието.

Хиперосмията може да бъде трудна за лечение, когато е трудно да се открие подлежащата причина. В тези случаи овладяването на симптомите е най-добрият подход, докато не се открие причината.

Междувременно се препоръчва избягване или намаляване експозицията на дразнещи миризми, доколкото е възможно, както и да се определи кои миризми причиняват най-силни симптоми. При поява на симптоми на депресия или тревожност в резултат на това състояние е необходима консултация със специалист за лечението им.

Изображения: freepik.com