Болест на Алцхаймер МКБ G30

Болест на Алцхаймер е невродегенеративно заболяване с неизвестна етиология, което се характеризира с дегенерация на нервни клетки и води до прогресивно влошаване на когнитивните възможности. Състоянието е описано за пръв път от немския лекар Алоис Алцхаймер и носи неговото име.

В рубриката болест на Алцхаймер са разгледани:

Ранна болест на Алцхаймер

• Ранна болест на Алцхаймер мкб G30.0

Късна болест на Алцхаймер

• Късна болест на Алцхаймер мкб G30.1

Други форми на болестта на Алцхаймер

• Други форми на болестта на Алцхаймер мкб G30.8

Болест на Алцхаймер, неуточнена

• Болест на Алцхаймер, неуточнена мкб G30.9

Етиологията на заболяването не е напълно изяснена. Болестта обхваща предимно възрастта след 65 години. Като рискови фактори се предполагат:

• генетични дефекти
• интоксикация с метали, най-вече алуминий
• вирусни инфекции - херпес симплекс вирус
• черепно-мозъчни травми
• епизоди на депресия
• стрес, тютюнопушене и алкохол

Предполага се, че в основата на заболяването стои натрупване на амилоид и фосфорилиран тау протеин в структури от нервната система.

Патоморфологично се установяват:

• изразена атрофия на кората на главния мозък и разширение на мозъчните стомахчета
• наличие на сенилни плаки, състоящи се предимно от амилоид
• неврофибриларни възли - представляват снопчета от двойни спираловидни нишки, които се различават от нишките, намиращи се в нормалните неврони
• грануловакуолни телца

Клиничната картина на болест на Алцхаймер се владее от няколко основни симптома. Най-ранен, първоначално едва доловим симптом е прогресивната загуба на памет - болните губят първо по-новите си спомени, а след това по-старите (по закона на Рибо), като често забравят настоящия си адрес, но могат да кажат къде са живели в миналото. Заличаването на новите спомени води до оживяване на спомените от детството. Пациентите са дезориентирани, започват да не познават близките си, трудно се ориентират в дома си, постепенно губят възможност да извършват действията от ежедневието си - хранене, миене, обличане и др. Трудно си припомнят обикновени неща. С прогресиране на заболяването се появяват говорни нарушения, дезориентираност, проблеми в абстрактното мислене, речта е бедна на съдържание. Налице е оголване на инстинктите, с необяснима раздразнителност, агресивност, неподходящо сексуално поведение до пълна деградация. Крайният етап на болестта се характеризира с цялостен разпад на личността и апраксия.

Диагностичните критерии за деменция при болест на Алцхаймер включва множествен когнитивен дефицит с поне два от следните критерии:

• паметово нарушение (нарушена способност за заучаване нова информация, или възпроизвеждане на стара информация)
• един или повече когнитивни дефицити: афазия (езикови смущения), апраксия (нарушена способност за извършване на дейности при ненарушени моторна функция), агнозия (невъзможност за разпознаване на обекти при ненарушена сетивна функция)
• симптоматиката е с постепенно начало и прогресиращ ход
• да се изключи като причина за когнитивния дефицит друго системно или неврологично заболяване

Диференциална диагноза се прави с други невродегенеративни заболявания - болест на Паркинсон, мозъчно-съдов инцидент, психиатрично заболяване, хронична травматична енцефалопатия и други.

Диагнозата се поставя на база типичния клиничен ход - прогресивния психичен упадък, при липса на органично мозъчно заболяване. Като уточняващи изследвания се ползват магнитно-резонансното изследване на главния мозък, показващо дифузна корова атрофия, подчертана в темпоралния, париеталния и челен дял, тежко изразена атрофия на хипокампа, разширение на трети и латерален вентрикул. Необходимо е снемане на психиатричен статус и оценка на когнитивните (познавателните) възможности чрез различни тестове.

Лечението на болест на Алцхаймер е симптоматично, използват се антидепресанти, анксиолитици, невролептици, инхибитори на холинестеразата и други симптоматици.

Прогнозата не е добра, заболяването е с прогресивен ход и води до пълен упадък на личността и летален изход. Средната продължителност на живота от началото на клиничната манифестация е 4-10 години.