Антипсихотични лекарства

Основните препарати, използвани в терапията на шизофрения и неврози с различна етиология, се наричат антипсихотични лекарства.

Наричат се още невролептици, тъй като индуцират невролепсия у психически здрави лица, състояние, което протича с намалена двигателна активност и своеобразна апатия към заобикалящия свят, при запазено съзнание.

Основни групи лекарства

Представляват допаминови антагонисти и се разделят на две основни групи:

Типични или конвенционални антипсихотици

• фенотиазини: хлорпромазин, тиоридазин, флуфеназин
• тиоксантени: флупентиксол, хлорпротиксен
• бутирофенони: халоперидол, дроперидол
• дифенилбутилпиперидини: пенфлуридол, пимозид

Фенотиазините са първите невролептици, въведени в практиката. Открити са случайно, като всяко велико откритие.

През 1950 година френският неврохирург H. Laborit в търсене на средства за релаксиране на своите пациенти преди операция, експериментира с различни вещества, синтезирани като антихистамини. Попада на хлорпромазин и бързо установява, че препаратът има седативен ефект, като действа успокояващо дори при буйстващи пациенти.

През 1952 година Delay потвърждава активността на хлорпромазин върху психиатрични пациенти, събитие, което поставя началото на психофармакологията и бележи голям напредък в лечението на шизофренията.

Атипични или нови антипсихотици

• клозапин
• оланзапин
• рисперидон
• зипразидон

• клотиапин

Начин на приложение

Антипсихотичните средства се прилагат перорално или парентерално, в зависимост от състоянието на пациента.

При остра психомоторна възбуда за постигане на бърз ефект се предпочита инжекционното приложение, докато за поддържащо лечение е по-уместно и удобно за пациента използването на пероралните лекарствени форми.

Повечето препарати имат изразена липофилност, което е причина за широкото им разпределение в тъканите и склонност за натрупване в различни органи.

Плазменият им живот е дълъг, което позволява еднократен дневен прием, като някои средства могат да се включат в депо мускулни форми, обезпечаващи дълготрайни ефекти при инжектиране на всеки две до четири седмици.

Механизъм на действие и ефекти

Метаболизират се в черния дроб, посредством редица ензими системи и се елиминират посредством урината и фекалните маси.

Различните медикаменти споделят общ механизъм на действие, който се състои в блокиране на специфичните D2 допаминергични рецептори в мозъка.

Блокирането на тези рецептори в мезолимбичната система е причина за антипсихотичното действия на препаратите и повлияването на голяма част от клиничната симптоматика при пациенти с шизофрения.

Действието им върху другите допаминергични пътища (в тригер зоната, в нигростриатната система) е причина за развитието на голяма част от техните нежелани ефекти.

Атипичните невролептици водят до по-малко екстрапирамидни нарушения, тъй като осъществяват своите ефекти посредством редица допълнителни механизми, като например серотонин-допаминов антагонизъм и агонистично действие върху определени серотонинови рецептори.

Основните ефекти на невролептиците, използвани в терапията на редица психични заболявания, включват:

• антипсихотичен ефект: постепенно намаляват и изчезват халюцинациите, нормализира се поведението, потиска се агресивността, болните се успокояват
• антиеметичен ефект
• анксиолитичен ефект и подобряване на когнитивните функции

• седация

Приложение

Антипсихотични лекарства се използват главно в терапията на шизофрения и като стабилизатори на настроението при биполярно афективно разстройство.

Прилагат се като част от допълнителната терапия при пациенти с Алцхаймер и обсесивно-компулсивно разстройство.

Относително рядко се използват в терапията на повръщането, като противосърбежни средства и за предоперативна седация.

Ефектите им върху допаминергичните рецептори и някои други медиатори в ЦНС (М холинергични, алфа адренергични, хистаминергични) са причина за многобройните нежелани ефекти, които се развиват при продължителната им употреба.

Странични ефекти

Употребата на конвенционалните невролептици води до развитие на екстрапирамидни нарушения при половината от пациентите.

Ранните екстрапирамидни нарушения са обратими и включват дистонии (мускулни спазми предимно на орофациалната мускулатура), акатизия (невъзможност за оставане неподвижен), ятрогенен паркинсонизъм и малигнен невролептичен синдром.

Последният се развива рядко, но представлява застрашаващо живота състояние. Проявява се с хипертермия, мускулна ригидност, тремор, променен ментален статус, вегетативна нестабилност.

Към късните екстрапирамидни нарушения се включват късните дискинезии (неволеви движения).

Относително често се наблюдава развитие на следните странични ефекти:

• невроендокринни нарушения: безплодие, нарушения в менструалния цикъл при жените, импотентност
• метаболитни нарушения: увеличаване на теглото, хипелипидемия, развитие на инсулинова резистентност, впоследствие и захарен диабет
• хематологични увреждания: агранулоцитоза
• хепатотоксичност
• нарушения в паметта, седация, намален гърчов праг
• сърдечносъдови нарушения: ритъмни смущения, ортостатична хипотония

Употребата на антипсихотични лекарства от бременни жени или кърмачки не се препоръчва, поради недостатъчно научни и експериментални доказателства за ефектите им върху нормалното протичане на бременността и новороденото.

При необходимост от терапия в детска възраст се препоръчва употребата на атипичните невролептици, поради по-добър профил на безопасност. При децата най-честите нежелани ефекти включват седация, увеличение на теглото и хиперлипидемия с хипергликемия.

Изображения: freepik.com