Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Психични и поведенчески разстройства Органични, включително симптоматични, психични разстройства Деменция, неуточнена

Деменция, неуточнена МКБ F03

Деменция, неуточнена МКБ F03 - изображение

Деменцията е синдром — обикновено с хроничен или прогресивен характер — характеризиращ се с влошаване на множество когнитивни функции, извън промените, наблюдавани при нормалното стареене.

Деменцията засяга умствените способности и функции като:

  • памет;
  • мислене;
  • ориентация;
  • разбиране;
  • планиране;
  • способност за учене;
  • реч;
  • преценка;
  • разпознаване на хора и предмети;

Съзнанието на човек обикновено не е засегнато.

Нарушенията в когнитивните функции обикновено се придружава, а понякога се и предхождат от емоционална нестабилност, проблеми със социалното поведение или мотивацията.

Деменция, неуточнена в крайна сметка може да наруши способността за извършване на ежедневни дейности като шофиране, домакинска работа и дори личните грижи и хигиената — къпане, обличане и хранене.

Рискът за развитие на деменция се увеличава с напредване на възрастта, като симптомите при деменция се проявяват най-често през втората половина от живота, обикновено след 65-годишна възраст.

Деменцията е една от основните причини за инвалидизиране и зависимост от чужди грижи сред възрастните хора в световен мащаб.

Към деменция, неуточнена спадат пресенилна и сенилна деменция.

Пресенилна деменция включва широк спектър от нарушения, които засягат мисленето, паметта и други видове когнитивни функции при индивиди на възраст под 65 години.
Въпреки че деменцията е характерна за хора в напреднала възраст, тя може да се срещне и при млади хора, което води до сериозно нарушение на качеството им на живот. В ранните етапи на заболяването пресенилната деменция не се различава от другите видове деменция. Единствената особеност е, че възниква в по-ранна възраст и поради това, често симптомите се подценяват.

Сенилната деменция представлява нарушаване на когнитивните функции на мозъка при индивиди на възраст над 65 години.

Около 47 милиона души в световен мащаб са с деменция, като около 60% от тях живеят в страни с ниски или средни доходи, което се дължи на повечето рискови фактори в тези страни.
Около 3% от хората на възраст между 65 и 74 години развиват деменция, 19% в интервала 75-84 години и близо 50% от тези над 85-годишна възраст.

Всяка година се регистрират 9.9 милиона нови случая.

Общият брой на хората с деменция се очаква да достигне 75 милиона през 2030 година и около 132 млн. през 2050 година.
Голяма част от това увеличение се дължи на нарастващия брой хора с деменция, живеещи в страните с ниски и средни доходи.

Деменция

Причините за развитие на деменцията, неуточнена са разнообразни.

Състоянието обикновено е резултат от дегенерация на мозъчната кора — частта от мозъка, отговорна за мислите, спомените, действията и личността.
Загиването на мозъчни клетки в този регион води до когнитивни увреждания, които характеризират деменцията.

В редки случаи недегенеративно състояние може да има вторични ефекти върху мозъчните клетки, като тези промени могат да бъдат обратими, ако състоянието се лекува.

Причините за деменция зависят от възрастта, в която започват симптомите.

При възрастните хора (над 65-годишна възраст) голяма част от случаите на деменция за резултат от болестта на Алцхаймер, съдова деменция или и двете.

Затлъстяването и заседналият начин на живот, а също така и нарушената глюкозна толерантност, са много важни рискови фактори за развитие на деменция в по-късен етап от живота.

Деменция се развива по-рядко при лица под 65 години.
И в тази възрастова група болестта на Алцхаймер е най-честата причина, като наследствената форма на заболяването се среща по-често.

Млади възрастни (до 40-годишна възраст), които преди това са били с нормален интелект, много рядко развиват деменция без признаци на неврологично или друго заболяване.
Повечето случаи на прогресивно когнитивно нарушение в тази възрастова група са резултат от психични заболявания, алкохол, наркотици или метаболитни нарушения.
Въпреки това обаче някои генетични нарушения могат да доведат до същинска невродегенеративна деменция на тази възраст.

Голяма част от пациентите във всички възрасти, които се оплакват от нарушения в паметта или други когнитивни симптоми, са по-скоро с депресия, отколкото с невродегенеративно заболяване.

Недостигът на витамини и някои хронични инфекции също могат да възникнат във всяка възраст.
Тези състояния обикновено причиняват други симптоми, но понякога имитират дегенеративна деменция.

Обратими причини за деменция

Някои от причините за деменция са лечими (обратими).

Към тях се отнасят:

  1. травмите на главата;
  2. мозъчни тумори;
  3. някои инфекции;
  4. хормонални смущения;
  5. метаболитни нарушения;
  6. интоксикация с различни вещества;
  7. недостига на витамини;
  8. недохранване;
  9. злоупотреба с психоактивни вещества;
  10. хроничен алкохолизъм;

По-голямата част от заболяванията обаче, които са свързани с развитие на деменция, са прогресивни (водят до постепенно функционално нарушение), дегенеративни (тоест влошават се с времето) и необратими.

  • Обратими причини:

Има 4 основни обратими причини за развитие на деменция:

  1. хипотиреоидизъм;
  2. дефицит на витамин В12;
  3. лаймска болест;
  4. невросифилис;

Всички хора с проблеми в паметта трябва да бъдат изследвани за хипотиреоидизъм и недостиг на витамин В12.
Изследване за лаймска болест и невросифилис трябва да се направи, ако са налице рискови фактори за наличието на тези заболявания.
Тъй като тези рискови фактори за трудни за определяне, тестването за Лаймска болест и невросифилис, както и за другите 2 обратими причини, може да се извърши във всички случаи, в които се подозира деменция.

Травматичните причини за хронична деменция включват:

  1. аноксия (липса на кислород в тъканите на организма);;
  2. дифузно аксонално увреждане (след тежък удар в главата);
  3. dementia pugilistica, която е резултат от многократни мозъчни сътресения;
  • Необратими причини:

— Болест на Алцхаймер (Alzheimer's disease):

Болестта на Алцхаймер (Alzheimer's disease) е най-честата невродегенеративна причина за развитие на деменция, като съставлява 50% до 70% от всички случаи на деменция.

Въпреки че болестта на Алцхаймер е най-честият вид деменция, "болест на Алцхаймер" и "деменция" не са синоними.

Изменения при Алцхаймер

Най-честите симптоми при болестта на Алцхаймер са:

  1. кратковременна загуба на паметта;
  2. затруднение в намирането на думи;

Хората, болни от Алцхаймер, също така имат визуално-пространствени нарушения (например могат да започнат да се губят често), проблеми с разсъжденията, преценката и инсайта (insight).
Инсайт се отнася до това дали човек осъзнава, че има проблеми с паметта.

Болестта на Алцхаймер се развива в резултат от анормални натрупвания на протеини в мозъчната тъкан, които разрушават клетките в областите на мозъка, контролиращи паметта и психическите функции.
До момента не установен начин за превенция на заболяването.

Известни са 2 групи рискови фактори за развитие на Alzheimer:

  1. Напреднала възраст — болестта засяга около 5% от хората над 65-годишна възраст, около 20% от тези над 80 години и около 30% от тези над 90-годишна възраст;
  2. Фамилна анамнеза— понастоящем има само 1 известен ген, за който е доказано, че оказва влияние за развитието на Алцхаймер.

    При хората, които имат родител или брат/сестра, засегнати от болестта на Алцхаймер, е налице 2 до 3 пъти по-голям риск за развитие на заболяването, отколкото тези без фамилна анамнеза.

    Ако повече от един близък роднина е била засегнат от болестта, рискът се увеличава значително.

Алцхаймер-подобна деменция се наблюдава при около 40% от пациентите с болест на Паркинсон, както и при висок процент от пациенти със синдром на Даун (Down).

— Васкуларна (съдова) деменция:

Васкуларната (съдова) деменция е втората най-честа причина за деменция, като съставлява около 20% от случаите.

Васкуларна деменция

Тази деменция се развива в резултат на заболяване или увреждане, засягащо кръвоснабдяването на мозъка.
Нарушеното кръвоснабдяване може да доведе до серия от прекъсвания на притока на кръв към мозъка (инсулти). Тъй като прекъсването кръвния поток се нарича също така "мозъчен инфаркт", този тип деменция понякога се нарича мултиинфарктна деменция.

Симптомите при този вид деменция зависят от това коя част на мозъка е засегната и дали засегнатите съдове са големи или малки.
Многократните епизоди на мини инсулти могат да доведат до прогресивна деменция с течение на времето, докато засягане на мозъчната тъкан в зона, свързана с познанието (тоест хипокампус, таламус), може да доведе до внезапни когнитивни нарушения.

При хората с васкуларна деменция се установяват рискови фактори за увреждане на кръвоносните съдове, включително:

  1. тютюнопушене;
  2. високо кръвно налягане;
  3. висок холестерол;
  4. сърдечни заболявания и други;

Лечението на тези състояния може да забави прогресията на съдовата деменция, но нарушените функции не се възстановяват, след като бъдат загубени.

Съдовата деменция може да възникне едновременно с болестта на Алцхаймер, което води до състояние, наречено смесена деменция.

— Деменция с телца на Леви (Lewy):

Основните симптоми при деменцията с телца на Леви (Lewy) са зрителни халюцинации и паркинсонизъм.
Паркинсонизмът е един от симптомите на болестта на Паркинсон, като включва тремор (треперене), мускулна ригидност и масковидно лице.Деменция с телца на Леви

Зрителните халюцинации при деменцията с телца на Lewy обикновено са на животни и/или хора, като често възникват точно преди заспиване или веднага след събуждане.

Други често срещани симптоми при този вид деменция включват проблеми с концентрацията, планирането, организацията и решаването на проблеми, както и визуално-пространствени нарушения.

— Фронтотемпорална деменция:

Фронтотемпоралната деменция се характеризира с драстични промени на личността и езикови затруднения.
При този тип деменция е налице ранна социална изолация и неосъзнаване за наличието на заболяване.Фронтотемпорална деменция

Има 3 основни вида фронтотемпорална деменция:

  1. Поведенчески вариант на фронтотемпорална деменция (ФТД-П)— най-честата форма.

    Основните симптоми са свързани с личността и поведението.

    При ФТД-П се наблюдават промени в хигиенните навици, загубва се гъвкавостта на мисленето, засегнатите индивиди се изолират от социалната среда и рядко осъзнават, че имат проблем, наблюдава се силно повишен апетит.
    Един от най-честите признаци е апатия, въпреки че апатията е често срещан симптом при множество други деменции.

  2. Семантична деменция или темпорална форма на фронтотемпорална деменция.

    Основната характеристика на този вид деменция е загуба на способността да се разбира значението на думите, като началото може да е свързано с трудно назоваване на предметите.

  3. Третият тип фронтотемпорална деменция се нарича прогресивна нефлуентна афазия, като се характеризира с нарушение на експресивните езикови функции.

    Основният признак на прогресивната нефлуентна афазия е загуба на способността за плавно говорене. Пациентите изпитват трудности при намирането на правилните думи, но най-вече са налице трудности при координирането на мускулите, вземащи участие във формирането на речта.

— Прогресивна супрануклеарна парализа — ПСП:

Прогресивната супрануклеарна парализа е форма на деменция, която се характеризира с нарушение в движението на очите.

Обикновено началните прояви са свързани със затруднение в движението на очите нагоре и/или надолу.
Тъй като проблеми с движението на очите нагоре понякога се появяват с напредване на възрастта, проблемът с движението на очите в посока надолу е ключовата находка при прогресивна супрануклеарна парализа.

Прогресивна супрануклеарна парализа — ПСП

Други, специфични за тази деменция симптоми, включват:

  1. залитане назад;
  2. нарушения в равновесието;
  3. забавени движения;
  4. мускулна ригидност;
  5. раздразнителност;
  6. апатия;
  7. социална изолация;
  8. депресия;

При хората с ПСП често е налице прогресивно затруднение в храненето и преглъщането, а понякога и затруднения в говора.

Поради мускулната ригидност и забавените движения прогресивната супрануклеарна парализа понякога погрешно се диагностицира като болест на Паркинсон.

— Кортикобазална дегенерация:

Кортикобазална дегенерацияКортикобазалната дегенерация е рядка форма на деменция, която се характеризира с разнообразни неврологични проблеми, които постепенно се влошават във времето.
Една от честите прояви е използването само на единия крайник.

При кортикобазална дегенерация е налице симптом, който се среща изключително рядко при всяко друго състояние — феномен на чуждия крайник.
Този феномен се изразява с неволево движение на някой крайник, придружено от усещане за отчужденост.

Други често срещани симптоми включват:

  1. фасцикулации на един или повече крайници;
  2. затруднения с говора;
  3. парестезия (усещане за парене, изтръпване, мравучкане) на крайниците

— Бързо прогресираща деменция:

Болестта на Кройцфелд-Якоб (Creutzfeldt–Jakob) обикновено е причина за деменция, която се влошава в продължение на седмици до месеци.

Състоянията, водещи до бавно прогресираща деменция, понякога също се проявяват с бърза прогресия — болест на Алцхаймер, деменция с телца на Леви, фронтотемпорална лобарна дегенерация (включително кортикобазална дегенерация и прогресивна супрануклеарна парализа).

— Деменция при имуномедиирани състояния:

Хроничните възпалителни състояния, които могат да засегнат мозъка и когнитивните функции, включват:

  1. множествена склероза;
  2. саркоидоза;
  3. синдром на Сьогрен (Sjogren);
  4. системен лупус еритематозус;
  5. цьолиакия;

Този тип деменции могат да прогресират бързо, но обикновено се повлияват от ранна терапия.

— Други състояния:

Има и други медицински и неврологични състояния, при които деменцията е късно усложнение на заболяването.

Състоянията, които могат да причинят деменция (както и други симптоми), включват:

Болест на Pick

Болестта на Хънтингтън (Huntington) е уникална сред заболяванията, водещи до деменция, с това, че винаги е резултат от дефект в един ген — HTT.
Клинично, при болестта на Хънтингтън се наблюдават специфичните за това заболяване хореиформени движения, но също така се установяват психични смущения и в крайна сметка деменция.

— Стабилно когнитивно увреждане:

Различни видове увреждане на мозъчната тъкан могат да причинят необратими когнитивни увреждания, които не прогресират във времето.

Травматичното мозъчно увреждане може да причини генерализирано увреждане на бялото мозъчно вещество (дифузно аксонално увреждане) или локализирано увреждане.

Инсулти или инфекции, засягащо мозъка (менингит и/или енцефалит), продължителните епилептични пристъпи и острия хидроцефалит също могат да имат дългосрочни ефекти върху познавателната способност.

Прекомерната консумация на алкохол може да доведе до алкохолна деменция.

— Таупатии:

Таупатиите са хетерогенна група от невродегенеративни заболявания, които могат да доведат до развитието на деменция.

Таупатиите се характеризират с анормални натрупвания на тау (tau) протеин в мозъчната тъкан.

Признаци и симптоми

Деменция, неуточнена засяга всеки човек по различен начин, в зависимост от вида и стадия на развитие на състоянието, което е довело до деменция.

Най-често се засягат паметта, визуално-пространствените умения, речта, концентрацията и способността за решаване на проблеми.

Повечето видове деменция са бавно прогресиращи, като е възможно пациентът да има 2 вида деменция едновременно.

Протичането на заболяването се разделя на три фази (стадия), със съответните признаци и симптоми.

Между стадиите на деменция няма линейна прогресия — някои симптоми могат да се появят по-рано или по-късно, или изобщо да не се появят.
Фазите могат да се припокриват — някои хора може да нуждая от помощ при изпълнението на дадена задача, но могат сами да се справят с друга. Понякога изглежда, че се намират едновременно в 2 фази.
Няма определена продължителност за отделните фази — прогресията през етапите е много индивидуална.

  • Първа (лека) фаза:

Началото на деменцията е постепенно, като в първата фаза признаците и симптомите могат да бъдат едва доловими, поради което този стадий често се пропуска.
Често симптомите се отдават на стрес или на нормалния процес на стареене при възрастни хора.

Най-ранният стадий на деменция се означава като леко когнитивно увреждане (MCI), като около 70% от хората, диагностицирани с MCI, развиват деменция в даден момент.

При MCI промените в мозъчната тъкан са започнали отдавна, но тези промени все още не са достатъчно сериозни, за да засегнат ежедневната функция на човека. В противен случаи състоянието се разглежда като деменция.

Признаците и симптомите през леката фаза на деменция могат да включват:

  1. проблеми с паметта;
  2. трудности при намирането на думи;
  3. невъзможност за ориентиране на познати места;
  4. нарушена представа за времето;
  5. по-дълго време за извършване на рутинни задачи;
  6. липса на интерес към хобита или дейности;
  7. невъзможност за адаптация към промени;
  • Втора (умерена) фаза:

При прогресиране на деменцията симптомите, наблюдавани в ранните етапи на болестта, обикновено се влошават, като стават по-ясно изразени и по-ограничаващи нормалното функциониране на засегнатите.

Пациентите през тази фаза могат да изпитват сериозни затруднения в решаването на проблеми, както и промени в поведението, а социалната им комуникация обикновено е нарушена.

Те забравят за последно случилите се събития, както и имената на приятелите си или членовете на семейството. Не могат да разпознават хора или бъркат с други.
Повтарят едни същ въпрос или фраза отново и отново.

Засегнатите обикновено не могат да функционират нормално извън собствения си дом и затова обикновено не трябва да остават сами, като обикновено се изгубват, ако не са в позната обстановка.
Те могат да изпълняват рутинна домакинска работа, но нищо повече, поради което им е необходима помощ за личните грижи и хигиената.

  • Трета (тежка) фаза:

През този стадий хората с деменция са силно инвалидизирани, като с течение на времето стават напълно зависими от чужда помощ за изпълняване на собствените потребности и поддържане на лична хигиена.

Нарушенията в паметта са сериозни и физическите признаци и симптоми стават по-очевидни.

Пациентът не може да разпознава познати обекти или места, а също така роднини и приятели.
Не са способни да установят и поддържат зрителен контакт и изглежда, че все едно виждат през хората.

Налице са промени в навиците преди лягане, както и значителни нарушения на съня.

Наблюдават се промени в поведението, които могат да стигнат до агресия.

Постепенно пациентите губят способността си да разбират или използват реч.

Често са налице промени в храненето. Апетитът на засегнатия индивид може да се влоши до такава степен, че изобщо да откаже да се храни.

Хората с деменция в последна фаза обикновено се нуждаят 24-часови грижи. Ако останат без надзор, при хората с късна фаза на деменция има риск от наранявания, падания, да започнат да скитат и др.

Симптоми при деменция

Най-честите симптоми на деменция са:

  • Честа и прогресивна загуба на паметта — хората с деменция започват да забравят все по-често, дори най-скорошни събития;

  • Речеви затруднения — хората с деменция често не могат да следват логиката на немного сложни изречения.

    Засегнатият индивид може да не разбира собствените си изречение или да има затруднение в превръщането на мислите в думи.

    Понякога всеки има проблеми с намирането на точната дума, но човек с деменция често забравя прости думи или използва необичайни думи, правейки говоренето или писането трудноразбираеми.

  • Объркване— объркването кара хората с деменция да се отчуждят от другите и да бъдат непредвидими в действията си.

    Объркването може да настъпи и остро, тоест внезапно и ограничено във времето (например предизвикано от болничен престой).

    Освен цялостно объркване, хората с деменция са дезориентирани за време и място. Те често губят представа за времето и се губят в позната обстановка.

  • Неспособност за изпълняване на рутинни задачи — хората с деменция често срещат трудности при извършването на ежедневни задачи, които преди са изпълнявали постоянно и без затруднения;

  • Нарушения в равновесието;

  • Проблеми с храненето;

  • Проблеми с абстрактното мислене — при хората с деменция често се установяват необичайни затруднения при изпълнението на задачи. Например планирането, вземането на решение или организацията на задачи става все по-трудно.
    Те също така губят способността си извършват прости финансови операции, като например плащане на сметка.

  • Бъркане на местата на вещите — хората с деменция могат да поставят неща на необичайни места, като например ютия в хладилник или часовник в кутия за бонбони;

  • Рязка промяна в настроението — хората с деменция стават изключително раздразнителни, променяйки емоциите си в рамките на секунди, без да има конкретна причина.
    Когато хората с деменция са поставени пред обстоятелства извън техните способности, може внезапно да започнат да плачат или да се разгневят — "катастрофална реакция";

  • Промени в поведението — хората с деменция могат да изглеждат различни от обичайното по начин, който е трудно да се обясни. Пациентът може да стане подозрителен, раздразнителен, депресиран, апатичен, разтревожен или развълнуван, особено когато проблемите с паметта създават затруднения.
    Психози (най-често страх от преследване) често съпътстват деменцията;

  • Апатия/липса на мотивация — хората с деменция могат да станат много пасивни, да седят пред телевизора в продължение на часове, да спят повече от обикновено, да загубят интерес към обичайните си хобита;

Проявата на симптомите при деменция е строго индивидуална — при някои пациенти може да се наблюдават всички тези симптоми, докато при други се проявяват само част от тях.

Диагноза на деменция

Тъй като деменцията прогресира бавно, поставянето на точна диагноза в ранните стадии на състояние може да е силно затруднено.

Въпреки че има няколко специфични вида деменция и причини за развитие на това състояние, симптомите са много сходни и обикновено е трудно да се диагностицира типът деменция само въз основа на наличните симптоми.
В миналото окончателна диагноза на деменция, неуточнена е била поставяна само чрез аутопсия

Диагнозата може да бъде подпомогната чрез техники за мозъчно сканиране.

В голяма част от случаите обаче окончателна диагноза може да се постави само чрез мозъчна биопсия, но това се препоръчва рядко (биопсия може да се направи и при аутопсия).

Различни проучвания посочват, че скрининговите изследвания за деменция са полезни за индивиди над 65-годишна възраст, които имат проблеми с паметта.

Симптомите на деменция трябва да са налице в продължение на най-малко 6 месеца, за да се насочи лекарят към това състояние.
Когнитивни нарушения с по-малка продължителност се означават като делириум (делир), като делириумът може лесно да се обърка с деменция поради наличието на сходни симптоми.

Делириумът се характеризира внезапно начало, променлив клиничен ход на заболяването, кратка продължителност (често продължава от няколко часа до няколко седмици) и често това състояние е свързано предимно със соматични нарушения.
— За сравнение — деменцията обикновено има по-продължително, бавно начало (с изключение на случаите на удар или травма), постепенно развиващи се психични разстройства, както и по-голяма продължителност (от месеци до години).

Някои психични заболявания, включително депресия и психоза, могат да предизвикат симптоми, които трябва да бъдат разграничени както от делириум, така и от деменция.

Проблемите с мисленето, слуха и зрението при възрастни индивиди са свързани с нормалния процес на стареене и затрудняват диагностицирането на деменцията поради сходствата в нарушенията.

Методите за изследване при деменция включват:

  • Когнитивни изследвания:

Има няколко когнитивни теста, които могат да се използват като скрининг за деменция.

Най-добре проученият и най-често използван тест е Mini-Mental State Examination (MMSE).
MMSE е полезен, ако резултатите се интерпретират заедно с данните от тестовете за оценка на личността, способността на пациента да извършва ежедневни дейности и неговото поведение.

Когнитивни изследванияДруги когнитивни тестове включват:

  1. Abbreviated mental test score (AMTS);
  2. Модифицираният Mini-Mental State Examination (3MS);
  3. Тест за скриниране на когнитивните способности (Cognitive Abilities Screening Instrument, CASI);
  4. Trail Making Test;
  5. Тест с рисуване на часовник (clock drawing test);

Друг начин за скрининг за деменция е човекът, които се грижи за пациента, да попълни въпросник за ежедневното когнитивно функциониране на засегнатия.
По този начин се предоставя допълнителна информация, която ще се използва при когнитивните тестове.

  • Лабораторни изследвания:

Лабораторните изследвания обикновено се назначават, за да се изключат лечими причини за деменцията.

Тези тестове включват:

Лабораторни изследвания при деменция

  1. Изследване на Витамин В12;
  2. Изследване на фолиева киселина (витамин В9);
  3. Тиреостимулиращ хормон (ТСХ/TSH);
  4. С-реактивен протеин;
  5. Пълна кръвна картина (ПКК);
  6. Калций в кръвта;
  7. Тестове за бъбречна функция — Изследване на урея в кръвта; Креатинин в кръвта;
  8. Чернодробни ензими — Аспартат аминотрансфераза (АСАТ); Аланин аминотрансфераза (АЛАТ, ALAT); Алкална фосфатаза (АФ, ALP); Гама-глутамилтранспептидаза (ГГТ, ГГТП);

Отклоненията при тези изследвания могат да насочват към витаминен дефицит, инфекция или други заболявания, които обикновено причиняват объркване или дезориентация при възрастни индивиди.

  • Образни изследвания:

Обикновено се извършват компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), въпреки че тези изследвания не разкриват дифузни промени в метаболизма, свързани с деменция, при лица, при които не се наблюдават сериозни неврологични признаци (например парализа или мускулна слабост).

КТ и ЯМР могат да покажат данни за хидроцефалия с нормално вътречерепно налягане (потенциално обратима причина за деменция), а също така могат да дадат информация, свързани с други видове деменция — например наличието на инсулт насочва към васкуларен тип деменция.

Еднофотонната емисионна компютърна томография (Single-photon emission computed tomography, SPECT) и позитронно-емисионната томография (Positron emission tomography, PET) са полезни при оценяването на дългогодишни когнитивни нарушения.

Лечение при деменция

Не съществува лечение за деменция, но чрез определени методи и средства могат да се облекчат симптомите и евентуално да се подобри начина на живот на засегнатите:

  1. Психологическа терапия;
  2. Фармакотерапия (лекарствена терапия);

Все още няма медикаменти, които предотвратяват или лекуват деменция.
Лекарствената терапия се прилага за облекчаване на поведенческите и когнитивните симптоми, но нямат ефект върху самото заболяване.

Инхибиторите на ацетилхолинестеразата (AChE-инхибитори) — например донепезил — могат да имат благоприятен ефект при болест на Алцхаймер, деменция при Паркинсон, деменция с телца на Леви или съдова деменция.

Антипсихотични лекарства трябва да се използват при деменция само ако нелекарствените методи не са били ефективни и чрез действията си пациентът представлява опасност за себе си и за околните и застрашава сериозно здравето си.
Преди предписване на антипсихотици при симптоми на деменция трябва да се направи оценка на основната причина, довела до това състояние.

Тъй като хората с деменция могат да бъдат агресивни, да отказват терапия и да имат разрушително поведение, понякога антипсихотичните лекарства се използват като терапия при поява на тези епизоди.

Нежеланите лекарствени реакции при антипсихотиците включват повишен риск от инсулт и летален изход.
В повечето случаи спирането на терапията с антипсихотични лекарства при хора с деменция не води до нежелани ефекти, дори при тези, които са били лекувани с тях дълго време.

Проявите на агресия при деменция понякога се дължат на състояния, които могат да бъдат контролирани, което от своя страна прави лечението с антипсихотици ненужно.

N-метил-D-аспартат (NMDA) рецепторните блокери — например мемантин (memantine) — могат да окажат благоприятен ефект.

Въпреки че депресията често е причина за деменция, селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) нямат ефект върху състоянието.

Използването на препарати за лечение на безсъние, което се установява много често при пациентите с деменция, не е добре проучено.
Няма ясни доказателства, че мелатонин (melatonin) или рамелтеон (ramelteon) подобряват съня при хора с деменция, дължаща се на болестта на Алцхаймер.

Няма солидни доказателства, че фолиевата киселина или витамин В12 подобрява резултатите при хората с когнитивни проблеми.

През 2012 година Американското дружество по гериатрия препоръчва хората с деменция да избягват бензодиазепини (например диазепам) и небензодиазепинови производни, тъй като има риск от влошаване на когнитивните симптоми.

Хранене при деменция

При хората с деменция може да има затруднения с храненето.

При проблеми с храненето е препоръчително (когато е възможно) храненето на пациента да става от друг човек.

Друга възможност за хранене, особено за хора, при които има проблеми с преглъщането, е гастростомия — оперативно създаден отвор на стомаха с цел изкуствено хранене на пациента през него с помощта на тръбичка/сонда (гастростома).
Храненето чрез гастростома е свързано с раздразнителност и неспокойствие от страна на пациента, като той може да издърпа тръбата, което изисква принудително ограничаване на неговите движения (физически или лекарствено), а оттам и възникването на декубитални рани.

Храненето чрез сонда може да доведе до хиперволемия, диария, коремна болка, локални усложнения и други усложнения.

Няма данни за ефективността на ароматерапия и масаж при пациенти с деменция.

Няма достатъчно доказателства, че приемът на омега-3 мастни киселини подобрява състоянието при това състояние.

Палиативните грижи могат да имат благоприятен ефект за пациентите с деменция, като помагат на хората с това състояние да се справят по-добре с физическите и психическите нарушения.

3.8, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Деменция, неуточнена МКБ F03

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Деменция, неуточнена МКБ F03

ВСИЧКИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Деменция, неуточнена МКБ F03

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

http://emedicine.medscape.com/article/2003174-overview
http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs362/en/
http://www.dementia.com/
https://en.wikipedia.org/wiki/Dementia
http://emedicine.medscape.com/article/793247-overview#showall
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19604328

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО