Менингит, неуточнен МКБ G03.9
Към групата на менингит, неуточнен, попадат различни видове менингити, които са с различна симптоматика и причинители. Арахноидитът се среща най-често от тези заболявания и затова в тази статия ще се разясни основно това състояние.
Арахноидитът е заболяване, характеризиращо се с остро възпаление, което се появява в дура матер и арахноидеята, две от трите мембрани (менинги), които покриват и защитават мозъка, гръбначния мозък и нервните коренчета.
Арахноидеята съдържа гръбначномозъчна течност (ГМТ), която циркулира от главния към гръбначния мозък. ГМТ има защитна роля срещу патогени и обикновено реагира на патогена първо чрез процес на възпаление, с последваща хронична фаза, характеризираща се със зарастване и фиброзиране (повишено разрастване на съединителна тъкан). В резултат на това се наблюдават промени в нервните коренчета, които значително променят функцията на гръбначния мозък. Промените се изразяват с различни неврологични дефицити и тежка хронична болка, която обикновено се локализира в засегнатата област. В пред-антибиотичната ера тежките случаи на туберкулоза или сифилис са навлизали в гръбначния мозък, причинявайки арахноидит. Понастоящем тези инфекции са редки.
Има много причини за арахноидит, като сред основните се включват:
- директни механични наранявания, причинени от хирургични интервенции, особено при повторни операции на гръбначния стълб
- травма на гръбначния мозък
- неправилно поставяне на гръбначни инжекции
- инжектиране на епидурални стероиди интратекално
- инжектиране на контраст за миелограма в гръбначния мозък
- инфекции, които могат да причинят менингит (вирусни, гъбични или бактериални)
Арахноидит е рядко заболяване, което засяга повече жени, отколкото мъже, вероятно защото две трети от бременните жени в САЩ, Латинска Америка и други страни получават гръбначна или епидурална анестезия за раждането.
Хората, които са имали операция на гръбначния стълб, наранявания на гръбнака или главата, също може да са изложени на по-голям риск от развитие на това разстройство. Въпреки това, честотата на арахноидита не е известна. Според някои данни, приблизително 11 000 нови случая се случват всяка година в САЩ и още хиляди други по света.
Очевидно е, че с напредването на медицината и по-големият брой хирургични и анестетични гръбначни интервенции значително е увеличил броя на случаите.
По различни причини някои случаи на арахноидит могат да не се диагностицират правилно или да не се диагностицират изобщо, което затруднява определянето на реалната му честота в общата популация. Предпочита се диагностика на арахноидит чрез ЯМР с контраст.
Тежестта на симптомите обикновено зависи от степента и местоположението на увреждането на гръбначния стълб или нервните коренчета, което води до незабавна, силна болка в съответната област на инервация. Хроничната тежка болка е най-вече локализирана в долната част на гърба, перинеума (област съставена от меки тъкани, разположени в долната част на малкия таз), краката и стъпалата.
Симптомите може да се появят седмици след хирургична интервенция на гръбначния стълб или поставянето на инжекция в гръбначния мозък, която не е била изпълнена правилно. В повечето случаи болката е интензивна, придружена от изтръпване или парене по краката и стъпалата, както и кожни усещания като "мравучкане".
Често пациентите се оплакват от силна болка, разпространяваща се към долните крайници, мускулни спазми, аномалии на походката , промени в усещанията.
Освен това, пациентите страдат от тежко главоболие, нарушения в зрението, проблеми със слуха, замайване и гадене. Чернодробна и сексуална дисфункция, както и силна стрелкаща болка са чести при пациенти с тежък арахноидит.
Всички симптоми са причинени от промяната и възпрепятстването на циркулацията на ГМТ в резултат на увреждането на нервните коренчета и фиброзата им.
Могат да настъпят и тежки усложнения от многобройни оперативни процедури на гръбначния стълб, като пример за това е миеломалация ("омекотяване") или издължаване на нервните коренчета. Някои пациенти могат да развият арахноидни кисти (кисти на арахноидеята) или сирингомиелия.
Повечето симптоми първоначално се дължат на прогресивното възпаление, около което се получава увреждане на арахноидната мембрана. В ранните стадии арахноидитът обикновено е с прогресивен характер, което първо се характеризира с възпаление на арахноидната мембрана, а след това и със засягане в субарахноидалното пространство.
В крайна сметка, след прекарване на възпалението, нервните коренчета, които са били възпалени, три месеца по-късно започват да се прилепват едно към друго, както и към вътрешния слой на арахноидеята. По този начин се инициира следващата фаза от развиитето на арахноидитът - адхезивната (прикрепваща) фаза. Впоследствие, тези сраствания могат да упражнят ненужен натиск върху нервните коренчета или стената на дура матер и в крайна сметка да доведат до ограничение в притока на кръв към засегнатата област. Възпрепятства се и свободния поток на гръбначно-мозъчна течност (ГМТ) в мозъка. По този начин ротацията на ГМТ освен, че е възпрепятствана може да се наблюдава и по-лесно разпространение на инфекции, злокачествени тумори и гъбички.
Съществуват многобройни състояния, характеризиращи се с признаци и симптоми, които са подобни на тези при арахноидит.
Те включват:
- Синдром на неуспешната гръбначна операция
- Множествена склероза
- Фибромиалгия (синдром, при който пациентите изпитват хронична болка, умора и напрежение в мускулите, без да има налично възпаление)
- Хронична болка
- Синдром на cauda equina
- Сирингомиелия
- Някои тумори на гръбначния мозък
В много случаи, някои състояния могат да възникнат като усложнения от менингит, неуточнен, което допълнително усложнява поставянето на диагноза. Понякога симптомите, проявявани от някои индивиди с арахноидит, могат да бъдат смятани за психически и тези пациенти да не бъдат диагностицирани.
Диагнозата арахноидит се основава на предшестваща инвазивна процедура или тежко заболяване на гръбначния стълб, пълен клиничен преглед, подробна анамнеза на пациента, идентифициране на ключови симптоми и различни специализирани тестове. Тъй като повечето случаи се срещат в лумбосакралния отдел на гръбначния стълб, ЯМР с контраст е оптималният вариант за диагностика, за да се определи степента на заболяването. За постигане на най-добри резултати е наложително използването на багрило, което се прилага само няколко минути преди изследването, за да може да се получат оптимални изображения, особено в поясния регион на гръбначния стълб.
Пълна история и обективната оценка на физическото състояние могат да определят степента и тежестта на заболяването, включително нараняването, причинено от предишни травми, хирургични операции и други намеси в гръбначния стълб.
Въпреки това, наличието на определени метални протези прави изследването с ядрено-магнитен резонанс противопоказно, тъй като той може да загрява определени метали. Ако ЯМР е противопоказан, диагнозата арахноидит ще трябва да се направи с помощта на компютърен томограф (КТ), което изисква въвеждане на контрастни вещества в обвивките на гръбначния мозък (интратекално). За съжаление резултатите и изображенията не са толкова информативни, колкото тези, получени от ЯМР. Интратекалното (в обвивките на гръбначния мозък) инжектиране на контраст (миелограма) представлява още една пречка, тъй като може да бъде опасна, особено в случаи на инфекции.
Физическите прегледи на пациенти с арахноидит или менингит, неуточнен могат да разкрият промени в нормалните рефлекси, откриват се също сензорни нарушения, както и нарушения в мускулната сила. От голяма полза е изследването на пространственото усещане, което потвърждава промяната в равновесието на пациента.
Засега няма пълна терапия за арахноидит, но има терапии, които, ако бъдат приложени, могат да намалят болката и оплакванията на пациентите. Използването на медикаменти за лечение като метилпреднизолон и индометацин трябва да се извършва с повишено внимание, защото има риск от развитието на зависимост, странични ефекти, както и толеранс, което ще изисква по-високи дози.
Лека физическа терапия се препоръчва на засегнатите лица, за да се възстанови увреденото движение, както и да им се подпомогнат някои функции. Терапията може да включва масаж, леки упражнения (без да се причинява болка), хидротерапия и горещи или студени компреси.
Психотерапията също може да бъде полезна за повечето пациенти с арахноидит, тъй като има силен елемент на депресия. Пациентите трябва да могат да се справят с проблемите си със заболяването и вредните ефекти на продължителната силна болка.
Хирургичната намеса за лечение на арахноидит обикновено не се препоръчва, поради възможността за допълнително увреждане на тъканите и структурите.
Симптоми и признаци при Менингит, неуточнен МКБ G03.9
ВсичкиЛечение на Менингит, неуточнен МКБ G03.9
- Амфотерицин Б
- Антивирусни лекарства
- Ацикловир
- Лечение с ампицилин
- Лечение с интравенозни антибиотици
- Механична вентилация
Изследвания и тестове при Менингит, неуточнен МКБ G03.9
Библиография
https://www.webmd.com/pain-management/guide/pain-management-arachnoiditis#1
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/12062-arachnoiditis
https://www.medicalnewstoday.com/articles/320811.php
https://rarediseases.org/rare-diseases/arachnoiditis/
https://www.practicalpainmanagement.com/pain/spine/arachnoiditis-diagnosis-treatment?page=0,1
Коментари към Менингит, неуточнен МКБ G03.9