Гръбначен мозък (medulla spinalis)

Гръбначният и главния мозък са основните органи на централната нервна система (ЦНС). Основната функция гръбначния мозък е свързана с предаване на нервни сигнали от моторната кора на крайния мозък към тялото и от аферентните влакна на сензорните неврони до сензорната кора. Той също така е нервен център за координиране на много рефлекси и участва в изграждането на рефлексни дъги, които могат да контролират рефлексите независимо главния мозък.

Гръбначният мозък (medulla spinalis) представлява дълъг и тръбовиден орган, изграден от нервна тъкан и поддържащи клетки, който се простират от продълговатия мозък на мозъчния ствол до поясната област на гръбначния стълб. При хората гръбначният мозък започва от foramen magnum (голям тилен отвор) на тилната кост на черепа и навлиза в гръбначния канал. Неговата дължина при възрастни мъже е приблизително 45 см, докато при жените дължината му възлиза на около 43 см. Той се разполага в гръбначния канал на гръбначния стълб и с долния си край достига нивото на втори поясен (лумбален) прешлен. Този край има конусовидна форма и носи названието медуларен конус - conus medullaris. От върха на конуса изхожда дълга и тънка нишка - filum terminale, която в по-голямата си част е изградена от съединителна тъкан и представлява своеобразно продължение на гръбначномозъчните обвивки. Чрез тази съединителнотъканна нишка той се захваща за края на гръбначния канал към опашната кост. По такъв начин гръбначния мозък се оказва фиксиран с двата си края: с горния - за главния мозък, а с долния - за опашната кост.

Гръбначният мозък не заема цялата празнина на гръбначния канал, поради което не може да бъде увреден при движение на гръбначния стълб. Той се приспособява към неговите извивки, дори и при болестни изменения. Положението му в канала на гръбначния стълб има голямо значение за клиничната практика. При извършване на гръбначномозъчна пункция за изтегляне на ликвор или инжектиране на лекарства в субарахноидалното пространство, процедурата се извършва под нивото на втори лумбален прешлен и най-често между бодилестите израстъци на трети и четвърти лумбални прешлени. Важна особеност от разположението на медуларния конус при новородени е, че се намира над нивото на третия поясен прешлен.

По протежението на гръбначния мозък се забелязват две задебеления: шийно - intumescentia cervicalis, и поясно-кръстцово - intumescentia lumbosacralis. Те се разполагат в участъците, от които се изхождат нервите за горните и долните крайници. Повърхността му е надлъжно набраздена. По средата на предната му повърхност във вертикално направление върви дълбока цепнатина - fissura mediana anterior, а по средата на задната - по-плитка бразда - sulcus medianus posterior. От всяка страна се откриват по две бразди - задностранична (sulcus posterolateralis) и предностранична (sulcus anterolateralis). В областта на задностраничната бразда навлизат задните коренчета на гръбначномозъчните нерви, а от предностраничната започват предните им коренчета.

Характерна особеност на строежа на medulla spinalis е, че е има сегментарна структура. От всеки сегмент излиза по един чифт гръбначномозъчни нерви и единствено по тях може да се отдиференцират отделните сегменти. Гръбначният мозък е съставен от 31 сегмента - segmenta medullae spinalis, от който излизат съответно 31 чифта гръбначномозъчни нерви.

Гръбначномозъчните сегменти и съответстващите им двойки нерви са:

• 8 шийни - segmenta cervicalia;
• 12 гръдни - segmenta thoracica;
• 5 поясни - segmenta lumbalia;
• 5 кръстцови - segmenta sacralia;
• 1 опашен - segmentum coccygeum.

Вътрешен строеж на гръбначният мозък

Гръбначният мозък е изграден от сиво вещество - substantia grisea, и бяло вещество - substantia alba. Сивото мозъчно вещество се намира във вътрешността на мозъка и от всички страни е обхванато от бялото вещество. При напречен срез сивото вещество има формата, която наподобява тази на буквата Н. От всяка страна на сивото вещество се различават по един преден рог - cornu anterius, и по един заден рог - cornu posterius. Между тях се разполага едно странично рогче - cornu laterale, което в някои сегменти липсва. Лявата и дясната половина на сивото вещество се свързват помежду си чрез сивата връзка - commissural grisea. В средата на тази връзка се помества централният канал - canalis centralis. Той е изпълнен с гръбначномозъчна течност и в областта на главния мозък този канал се свързва с четвъртото мозъчно стомахче. Формата на буквата Н на сивото вещество, наблюдавана на напречния срез, се дължи на това, че то притежава надлъжни колонки, предна - columna anterior, която съответства на предния рог, задна - columna posterior, съответстваща на задния рог и странична - columna intermedia, съответстваща на страничния рог.

Бялото вещество обгражда от всички страни сивото и се разделя на три снопа:

• преден сноп (funiculus anterior) - разположен е между предната срединна цепнатина и предностраничната бразда;
• страничен сноп (funiculus lateralis) - помества се между предностраничната и задностраничната бразда;
• заден сноп (funiculus posterior) - разполага се между задностраничната бразда и задната срединна бразда.

Двата предни снопа се свързват помежду си чрез ивица бяло вещество - commissural alba.

Обвивки на гръбначния мозък

Гръбначният мозък притежава три обвивки:

1. Твърда гръбначномозъчна обвивка - dura mater spinalis. Тя е блестяща и плътна, намира се най-отвън, и не сраства със стената на гръбначния канал. Между нея и стената на канала се разполага мастна и рехава съединителна тъкан, както и венозни сплетения, играещи роля на своеобразна мека подложка за гръбначния мозък. Дурата е прикрепена с горния си край към големия тилен отвор (foramen magnum), а надолу достига до нивото на втори кръстцов прешлен, където завършва конусовидно и се продължава като filum terminale.

2. Паяжиновидна обвивка - arachnoidea mater spinalis. Представлява тънка и прозрачна мембрана, която се свързва с твърдата обвивка чрез множество фиброзни снопчета. Пространството между нея и дурата се нарича субдурално и съдържа лимфоподобна течност.

3. Мека гръбначномозъчна обвивка - pia mater spinalis. Приляга плътно към повърхността на гръбначния мозък и сраства с нея. Тя съдържа гъсто сплетение от кръвоносни съдове, хранещи мозъка, поради което се нарича още съдова обвивка. Пространството, което се загражда от паяжиновидна и меката обвивки се нарича субарахноидално (подпаяжиновидно, spatium subarachnoideum). Между двете обвивки се намират множество съединителнотъканни снопчета, които осъществяват връзката между тях. Те заедно със снопчетата между твърдата и паяжиновидната обвивка осъществяват подвижната връзка на гръбначния мозък. В субарахноидалното пространство се съдържа цереброспинална течност (liquor cerebrospinalis). Най-ниската част на това пространство се намира под нивото на медуларния конус и представлява разширение под формата на цистерна - cisterna lumbalis. В нея се помества cauda equina (конската опашка).