Мозъчни стомахчета (Ventriculus lateralis, quartus et tertius)

Мозъчните стомахчета представляват система от четири взаимосвързани кухини (вентрикули, стомахчета), разположени всред структурите на главния мозък, в които се произвежда цереброспиналната течност. Тази система включва и централния канал на гръбначния мозък.

Мозъчните стомахчета са четири на брой:

• две странични (латерални) - ляво и дясно (ventriculus lateralis sinister et dexter),
• трето мозъчно стомахче - ventriculus tertius;
• четвърто мозъчно стомахче - ventriculus quartus.

С помощта на няколко малки отвора, мозъчните стомахчета са свързани помежду си.

1. Всяко от двете латерални стомахчета се разполага във вътрешността на съответното крайномозъчно полукълбо. Разделят се на отделни части, намиращи се в дяловете на хемисферите:

• cornu frontale (anterius) - челен или преден рог, поместен в челния крайномозъчен дял (lobus frontalis)
• pars centralis - централна част в теменния дял (lobus parietalis);
• cornu temporale (inferius) - слепоочен или долен рог в слепоочния дял (lobus temporalis);
• cornu occipitale (posterius) - тилен или заден рог в тилния дял (lobus occipitalis).

Челният рог представлява най-голямата кухина на латералното стомахче с дължина около 3 см. По форма наподобява тристенна пирамида с връх насочен надолу и напред. Вътрешната (медиална) му стена е изградена от прозрачна преграда - septum pellucidum, която се разполага между коляното на corpus callosum (мазолесто тяло) и форникса на хипокампалната формация. Тя се състои от две пластинки - lamine septi pellucidi. Отпред и отгоре челният рог е ограден от мазолестото тяло, а латерално и базално - от главата на опашатото ядро (nucleus caudatus).

Централната част на страничните мозъчни стомахчета е ограничена отгоре от corpus callosum, a от долната страна от множество структури - опашатото ядро, stria terminalis, таламуса, хороидния плексус и тялото на форникса. Pars centralis представлява цепнатина с приблизителна дължина от порядъка на 4 см и широчина - 1,5 см. Намиращият се тук хороиден плексус на латералното стомахче е инвагинация на меката мозъчна обвивка (pia mater), която е покрита със слой от епендимни клекти и навлиза в стомахчето през fissura choroidea между форникса на лимбичната система и горната повърхност на таламуса.

Слепоочният рог е с най-голяма дължина в сравнение с останалите - около 4 см. При напречен разрез показва триъгълно или четириъгълно сечение. Неговият покрив е изграден от tapetum (част от radiatio corpus callosi), опашката на nucleus caudatus и stria terminalis. На долно-латералната му стена при границата със задното рогче се намира триъгълно изпъкване - trigonum collaterale, което се продължава на пред в eminentia collateralis (надлъжна издатина). Медиалната (вътрешна) стена е изградена от вдаващия се в кухината хипокамп и залягащата върху него панделка на хипокампа (fimbria hippocampi). Между горната и медиална стена на слепоочното рогче се разполага продължението на fissura choroidea и от там се вдава в рога долната част на съсъдесто сплетение на латералния рог (plexus choroideus ventriculi lateralis).

Тилният рог е с форма на тристенна пирамида с връх, който е насочен тилно и дължина около 2 см. Горната и страничната му стени са изградени от tapetum. В медиалната му стена се врязва sulcus calcarinus, който предизвиква формирането на хоризонтално валче, обозначено като птича шпора - calcar avis.

Във вътрешността на всяко от латералните стомахчета се разполага неговото съсъдесто сплетение, което представлява продължение на съсъдестата ципа на третото мозъчно стомахче. Това анатомично образувание е формирано чрез вмъкване на pia mater през fissura telodiencephalica в третото мозъчно стомахче, а от него през цепнатината между форникса и таламуса в централната част и слепоочното рогче на латералния вентрикул. Pia mater е покрита от всички страни със слой от епендимни клетки, които я изолират от кухината на стомахчето.

Двете латерални стомахчета се свързват чрез интервентрикуларни отвори (foramen interventriculare - на Monro) с третото стомахче, което се намира в средата на диенцефалона. Тези отвори се намират между таламуса и форникса и свързват съответния челен рог с предно горната част на третото мозъчно стомахче. От своя страна то се свързва чрез aqueductus cerebri (разположен в средния мозък) и с четвъртото мозъчно стомахче, което се намира между малкия мозък, моста и продълговатия мозък.

2. Третото от мозъчните стомахчета е разположено във вътрешността на междинния мозък и представлява тясна кухина, заградена от двата таламуса и страничните участъци на хипоталамуса. Предната му стена е изградена от тънка гранична пластинка (lamina terminalis), в близост, до която преминават свободните части на columnae forncis (колонки на свода). Пред тях в напречно направление преминава предната комисура. В долната част на третия мозъчен вентрикул на мястото на прикрепване на граничната пластинка към зрителното кръстовище се разполага улейче - recessus opticus, а в областта на инфундибулума - recessus infundibuli. В задната част на стомахчето се намира отвора на канала - aqueductus cerebri (mesencephali), който осъществява връзката му с четвъртото мозъчно стомахче. Над това отвърстие се открива друго улейче - recessus pinealis.

Покривът на третото стомахче е изграден от неговата съсъдеста ципа - tela choroidea ventriculi tertii. Тя се формира от вдаването на меката мозъчна обвивка заедно с нейните кръвоносни съдове през fissura telodiencephalica. От долната страна на тази ципа в две сагитални ивици се разполага хороидно сплетение, в което окончават терминални кръвоносни съдове. Вътрешното пространство на третото стомахче се прекъсва на мястото, където двата зрителни хълма на левия и десен таламус се допират един до друг - adhesio interthalamica.

3. Четвъртото мозъчно стомахче се помества в пространство, заградено отзад от малкия мозък, а отпред и странично от моста и продълговатия мозък. Отпред стомахчето граничи с ромбовидната яма - fossa rhomboidea, отзад е ограничено от покрив - tegmen ventriculi quarti, състоящ се от горна и долна част, които се среща и образуват насочен назад ъгъл - fastigium. Горната част на покрива се разполага между двете горни малкомозъчни крачета и се изгражда от горното медуларно платно. Долната му част се състои от долното медуларно платно, представляващо две пластинки бяло мозъчно вещество. В изграждането й участват малкия мозък и tela choroidea ventriculi quarti. Подобно на съсъдестата ципа на третия вентрикул и тази на четвъртия е изградена от вдаването на меката мозъчна обвивка, покрита от изолиращ епендим, в кухината на стомахчето. Тази ципа образува съсъдестото сплетение на четвъртия вентрикул - plexus choroideus ventriculi quarti.

Връзката на четвъртия вентрикул с разположения в краниално направление трети вентрикул се реализира чрез aqueductus cerebri. Надолу той се продължава в централния канал на гръбначни мозък. Върху tela choroidea ventriculi quarti се отриват три отвора. Единият от тях - apertura mediana ventriculi quarti (отвор на Мажанди), се разполага в срединната равнина. Останалите два - aperturae laterales ventriculi quartui (отвори на фон Лушка), се отварят в областта на двата улея на вентрикула. През страничните отвори в подпаяжиновидно пространство преминават най-латералните част на хороидния плексус. През тях образуваната в съсъдестите сплетения цереброспинална течност преминава в околомозъчното субарахноидалното пространство. Стеснението на тези отвори причинява задръжка на течност в мозъчните стомахчета и тяхното патологично разширение, което води до развитието на болестно състояние - вътрешна хидроцефалия.

Съсъдестите плексуси на мозъчните стомахчета са образувани от натрупване на кръвоносни съдове в определена ивица на съсъдеста ципа. Тези сплетения продуцират цереброспинална течност - liquor cerebro, която изпълва мозъчните стомахчета и облива главния и гръбначния мозък, както и има уплътняваща роля. Тази течност е получена от модифицирани епендимни клетки от plexus choroideus, които могат да се открият във всички части на вентрикуларната система, с изключение на aqueductus cerebri, предните и задни рога на латералните стомахчета. На апикалната си повърхност епендимните клетки имат киноцилии и микровили, които подпомагат движението на гръбначномозъчната течност. Приема се, че част от течността се произвежда и от съдови сплетени, намиращи се субепендимно. Посоката й на движение е от латералните стомахчета, през отворите на Монро, към третото мозъчно стомахче, след това в четвъртото мозъчно стомахче, а от там през aqueductus cerebri към мозъчния ствол. От последния преминава в canalis centralis на гръбначния мозък или в цистерните на субарахноидалното пространство (това става с помощта на три посочени малко отвора в четвъртия вентрикул).

Акведуктусът, разположен между третото и четвъртото мозъчно стомахче е с малки размери, както и самите отвори, което показва, че сравнително лесно те могат да се запушат и да бъде предизвикано високо налягане в латералните мозъчни стомахчета. Това е честа причина за hydrocephalus.

Главният и гръбначният мозък са покрити от три обвивки, наречени менинги. Те предпазват тези органи от триене и нараняване, което може да се получи при контакта им с костите на черепа или гръбнака. Цереброспиналната течност, намираща се в черепа и гръбначния стълб, се намира между pia mater (мека мозъчна обвивка) и Arachnoidea (паяжиновидна мозъчна обвивка).

Заболяванията на вентрикуларната система включват хидроцефалус или възпаления, причинени от инфекциозни процеси или кръвоизливи (при травми и др.).