Нервна система (Systema neurosum)

Нервната система представлява сложно организирана съвкупност от специализирани органи и анатомични образувания, които осъществяват връзката на организма с околната среда и регулират дейността на всички останали негови органи и системи. Условията на външната и вътрешна среда на организма непрекъснато се променят. Тези промени действат като дразнители - стимули, които се регистрират от нервната система и под неин контрол организма отговаря с адекватни реакции, имащи приспособителен характер. Благодарение на тези приспособителни реакции той запазва хомеостазата на вътрешната си среда, която е от критично значение за поддържане на нормалните жизнени процеси на клетките и организма като цяло.

Човекът и останалите животински видове са усъвършенствали своята приспособимост към измененията на околната среда в резултат на естествения подбор. Това намира израз в наследствено обусловени способности за адекватни реакции спрямо дадени външни въздействия. Тези способности се означават като генетична памет и се реализира посредством стереотипии, който представляват характерни за даден биологичен вид реакции. Нервната система осъществява тези реакции чрез различни по сложност рефлексни дъги, чието морфологично устройство се унаследява. Приспособимостта на индивидите към динамичните промени на околната среда се усъвършенстват по време на целия живота въз основа на индивидуалния опит - индивидуална памет, която се реализира посредством изграждане на условно-рефлекторни връзки.

Нервната система извършва регулация на жизнените процеси и координира функцията на останалите системи и органи. При осъществяване на тази функция върху нея въздействат и дразнители от вътрешната среда на организма (вътрешни органи, кръвоносни съдове, кръв). Дразнителите (стимули) от външната и вътрешна среда се регистрират от периферни нервни образувания - рецептори. В резултат на дразненето на тези рецептори възниква нервни импулси, които достигат до ЦНС (централна нервна система) по аферентни сетивни нерви. По този начин се получава информация за настъпилите промени в околната среда и състоянието на организма, която се обработва в ЦНС и на базата на генетичната и индивидуална памет организма реагира с целесъобразни реакции. Те се реализират посредством импулси, който се зараждат в ЦНС и по еферентни нерви достигат до ефекторни органи - жлези с вътрешна секреция, скелетни мускули, кръвоносни съдове, вътрешни органи.

От анатомо-топографска гледна точка нервната система се разделя на:

• централна нервна система - представена от главния и гръбначния мозък;
• периферна нервна система - включва нерви, ганглии и рецептори.

Сетивните органи по своята същност са сложно устроени рецептори, който са изградени от сетивни клетки, сетивни нервни окончания, както и от допълнителни структури с опорна и защитна функция.

От функционална гледан точка нервната система се дели на:

• соматична нервна система - осъществява възприемането на сигналите от заобикалящата ни среда (сетивна функция) и регулира волевите движения на скелетните мускули;
• вегетативна (автономна) нервна система - регулира дейността на вътрешните органи, жлезите и кръвоносните съдове, т.е. функциите, свързани с обмяната на веществата и размножаването на организма.

Автономната нервна система инервира всички вътрешни органи, изграждащи: дихателната, храносмилателната, пикочно-половата, ендокринната и сърдечно-съдовата системи, а също и гладките мускули в стените на кръвоносните съдове и органите на посочените по горе системи. По този начин тя допринася за поддържане на хомеостазата - относителното постоянство на вътрешната течна среда на организма. От своя страна вегетативната нервна система, поради своите анатомични и функционални особености, се разделя на два поддяла: симпатиков и парасимпатиков.

Основната структурна единица на нервната система представлява невронът (нервна клетка) и неговите израстъци. Невроните са високо специализирани клетки със специфично устройство и две основни функции - възбудимост и проводимост. Тялото им - сома, може да има различна форма, като според нея се различават следните видове неврони: звездовидни, пирамидни, крушовидни. От тялото им изхожда едни дълъг израстък, наречен аксон, и няколко къси израстъци - дендрити. По краищата на нервните израстъци има множество окончания, наречени синаптични, чрез които се осъществява предаването на нервни импулси между самите невроните от една страна, а от друга страна между нервните клетки и ефекторните органи. Нервните импулси се движат със скорост, която надвишава 100 метра в секунда. Те преминават по аксона на един неврон към синаптичните му окончания и се приемат от дендритите на съседен неврон. Мястото, където се осъществява контакта между окончанието на аксона на един неврон и дендритите на друг се нарича синапс. Веществата, които реализират предаването на нервния импулс на следващата клетка се нарича медиатори или невротрансмитери. Съществуват над 30 вида медиатори.

Нервните клетки се класифицират според функционалните и структурните им особености. Според посоката на провеждане на нервния импулс (към или от ЦНС) те се разделят на аферентни и еферентни. Според броя на израстъците си биват - униполарни (псевдоуниполарни неврони), биполарни, мултиполарни (най-разпространения вид нервни клетки в нервната система). Според участието им в рефлексна дъга те са сетивни неврони, интерневрони (междинни) и моторни неврони (мотоневрони).

Основната функция на нервната система се свежда до осъществяване на връзки и обмяната на информация в самия организъм или с външната среда. Тези процеси се осъществяват с помощта на безусловни и условни рефлекси.