Симпатикова част (Systema nervosum sympathicum)

Симпатиковата част на автономната нервната система, поради специфичното й анатомичното разположение се нарича още тораколумбална (гръднопоясна) част на вегетативната нервна система. Предвъзловите холинергични неврони (с основен невромедиатор ацетилхолин) са локализирани в nucleus intermediolateralis на сивото вещество на гръбначния мозък. То се разполага в следните гръбначномозъчни сегменти: осми шиен (C₈), от първи до дванадесети гръдни (Th₁-Th₁₂), първи и втори поясни (L₁, L₂).

Подобно на останалите части на нервната система, симпатикусът функционира чрез редица свързани помежду си неврони. По-голямата част от симпатиковите неврони принадлежат към периферната нервна система, другата част са разположени в централната нервна система (гръбначен мозък). Симпатиковите неврони, които се намират в сивото вещество на гръбначния мозък се наричат предвъзлови (преганглионерни). Те се свързват със следвъзлови (постганглиини) неврони, които се разполагат в паравертебралните и превертебралните симпатикови ганглии (възли). В тези ганглии свързването между двата вида неврони се осъществява посредством химични синапси, в които основен невротрансмитер е ацетилхолин. Той активира N-холино рецептори на постганглиините неврони, които в отговор на тези стимули отделят норадреналин. Поради това следвъзловите сипатикови неврони се нарича още норадренергични.

Миелиновите аксони на преганглиините симпатикови неврони изхождат от гръбначния мозък заедно с предното коренче (radix anterior) на гръбначномозъчните нерви и посредством белите комуникиращи клончета (rami communicantes albi) достигат ганглиите на симпатиковия ствол или преминават транзитно през тях, завършвайки в превертебралните ганглии.

Постганглиините норадренергични неврони изпращат своите амиелинови аксони към съответните органи, подлежащи на симпатикова инервация, като формират симпатикови сплетения и нерви около кръвоносните съдове. Една част от следвъзловите нервни влакна напускат ганглиите на симпатикови ствол (truncus sympathicus) и чрез сивите комуникиращи клончета (rami communicantes grisei) се отправят отново към гръбначномозъчните нерви, с които достигат кръвоносни съдове, потни жлези и мускулчетата, повдигащи космите - mm. arrectores pilorum.

С дейността на симпатиковата част на автономната нервна система се свързва израза "борба или бягство". Продължителната й активация може да предизвика отделяне на адреналин от надбъбречната жлеза. След като са секретирани, норадреналинът и адреналина се свързват адренергични рецептори в периферните тъкани, което води до активиране на редица физиологични процеси, описани в литературата като "борба или бягство".

Към тези физиологични реакции се отнасят:

• дилатация (разширение) на зениците;
• увеличена секреция от потните жлези;
• повишаване на артериалното кръвно налягане;
• положителни тропни ефекти на сърцето;
• потискане функциите на храносмилателната система;
• релаксация (отпускане) на бронхиалните мускули;
• намалено образуване на урина и други.