Особености на симпатиковия и парасимпатиковия дял

Вегетативната нервна система е основният регулатор на функцията на вътрешните органи. Нейните действия не подлежат на волев контрол. Еферентната и част (изнасящата, предаваща импулсите) се състои от два неврона – преганглиен и постганглиен. Вегетативната нервна система има два дяла – симпатиков и парасимпатиков. Всеки един от тях има своите особености.

Особености на симпатиковия и парасимпатикоя дял, свързани с медиаторите

Видът на отделения медиатор и рецепторите, с които се свързва, обуславят част от ефектите на симпатикуса и парасимпатикуса. Невротрасмитерът, които се отделя от преганглийните неврони на симпатиковия и парасимпатиковия дял на ВНС, е ацетилхолин. Разлика има в медиатора отделян от постганглийните нервони. Парасимпатиковите постганглийни неврони отделят ацетилхолин. Тези влакна са холинергични. Симпатиковите постганглийни неврони отделят в повечето случаи норадреналин и рядко адреналин. По тази причина тези влакна се наричат адренергични.

От така описаната картина има и някои изключения. Някои от постганглийните симпатикови влакна не отделят нито адреналин, нито норадреналин. Това важи за влакната, достигащи до потните жлези, пиелоеректорните мускули и някои кръвоносни съдове. Те са холинергични (отделят медиатор ацетилхолин). Освен това в някои случаи се отделя повече от един медиатор. Например, заедно с типичните медиатори (ацетилхолин, адреналин, норадреналин) могат да се отделят невропептид Y, вазоактивен интестинален пептид, аденозин, АТФ (аденозин трифосфат), холецистокинин. Тези допълнителни невротрасмитери се означават като котрасмитери и имат определено действие върху ефекторните органи.

Медиаторите на ВНС се синтезират е областта на пресинаптичното окончание или в близост до ефекторния орган. По тази причина голяма част от парасимпатиковите и почти всички симпатикови постганглийни неврони притежават варикозни разширения, които служат са синтез и съхранение на невротранситерите. По време на деполяризацията, придвижването на акционния потенциал по постганглийния неврон, увеличава пропускливостта на мембраната му за калциеви йони, които навлизат във варикозните разширения и предизвикват отделяне на медиатора. По този начин медиаторите се освобождават по дължината на постганглийния неврон, а не само в неговото крайно окончание. Медиаторът се отделя на голяма площ, което позволява да действа върху много клетки на прицелния орган.

Симпатиковите и парасимпатиковите аксони често инервират едни и същи прицелни клетки, където отделят различни медиатори и причиняват различни често антагонистични ефекти. Функцията на вътрешните органи не зависи директно от вегетативната нервна система, но ВНС е от особено значение за приспособяването на функциите им към нуждите на организма в дадения момент. Нито симпатиковите, нито парасимпатиковият дял имат само възбуждащ или само стимулиращ ефект върху инервираните органи. Симпатиковият дял на ВНС е функционално и анатомично организиран да повлиява големи части на тялото. Ефектите на симпатиковия дял са генерализирани и продължителни поради бавното инактивиране на освободения медиатор и поради освобождаването на адреналин и норадреналин от сърцевината на надбъбрека под влияние на симпатикуса.

Особености на симпатиковия и парасимпатиковия дял на ВНС, свързани с ефектите им

Симпатиковият и парасимпатиковият дял на ВНС могат да оказват противоположни ефекти върху един и същ орган. Симпатикусът повишава активността на едни органи, но намалява на други. Това важи и за парасимпатикуса. И двата дяла са постоянно активни. ВНС поддържа едно базово ниво на активност, което се нарича тонус. Въпреки едновременната активност на двата дяла, между тях съществува баланс, който се променя в зависимост от нуждите на организма. Например за даден орган при едни обстоятелства, единият дял доминира над другия.

Ефектите на симпатикуса и парасимпатикуса имат своите особености. Действията на симпатикуса са по-дифузни и се проявяват по-често. Възбуждането на симпатиковия дял е много по-дълготрайно от това на парасимпатиковия. Симпатикусът е от ключово значение при бедствени ситуации, състояние на тревога и физическа работа. Той подготвя организма за реакция от типа „Борба или бягство“. Под неговото действие се ускорява сърдечната дейност и дишането, повишава се кръвното налягане, нивото на кръвната захар и други. Тези промени обуславят увеличаване на набавянето на кислород и хранителни вещества към работещите скелетни мускули.

Парасимпатиковият дял доминира в спокойни и релаксиращи ситуации. Неговите ефекти са най-проявени в състояние на „Почивка и храносмилане“. Функцията на парасимпатикуса е да потисне всички функции, които симпатикусът активира. Парасимпатиковият дял специфично стимулира дадена област за кратко време, защото неговите постганглийни неврони са къси, разпространяват сигнала на малко разстояние и ацетилхолина бързо се инактивира.

Ефектите на дяловете на ВНС могат да бъдат различни в зависимост от вътрешния орган, които инервират. Те могат да се допълват, да са напълно противоположни или да действат заедно, за да осъществят даден физиологичен процес:

• Антагонистични – в някои случаи симпатикусът и парасимпатикусът имат противоположни ефекти. Например симпатиковия дял на ВНС увеличава сърдечната честота, докато парасимпатикуът я намалява. Симпатикусът потиска, а парасимпатиковият дял стимулира моторната и секреторната дейност на храносмилателния тракт. В някои случаи тези ефекти се осъществяват чрез двойна инервация на едни и същи прицелни клетки, а в други - чрез инервирани на различни клетки, които имат противоположни функции.;
• Допълващи се – слюнчените жлези са инервирани от двата дяла на ВНС, но както симпатиковият, така и парасимпатиковият дял стимулират отделянето на слюнка. Обемът и съставът на слюнката варират в зависимост от това кой дял на ВНС е активиран.;
• Съвместни – двата дяла на ВНС осъществяват съвместно изпразване на пикочния мехур. Парасимпатикусът съдейства за появата на съкращения на мускулатурата на мехура, а симпатиковият дял увеличава тонуса на мускулатурата. Парасимпатикусът предизвиква ерекция на мъжкия полов член, а симпатикусът - еякулация.

Голяма част от органите в човешкия организъм имат двойна инервация – симпатикова и парасимпатикова. Тя осигурява прецизен контрол на функциите им. Съществуват няколко изключения от това правило:

• инервацията на кръвоносните съдове е почти изцяло симпатикова;
• потните жлези имат само симпатикова инервация;
• пиелоеректорните мускули имат само симпатикова инервация;
• надбъбречната медула (сърцевина) е видоизменен симпатиков ганглий, които се инервира само от преганглийните симпатикови неврони.

И двата дяла на вегетативната нервна система са от ключово значение за нормалното функциониране на човешкия организъм.