Значение на секреторната активност в храносмилателната система

В храносмилателната система се произвеждат и секретират ензими, вода, мукус и други вещества. Тези процеси се осъществяват в екзокринните жлези и ентероендокринните клетки. Значението на секреторната активност в храносмилателната система се изразява извършването на смилателната, защитната и регулаторната функция. Секреторните клетки могат да произвеждат различни специфични за тях вещества.

В гастроинтестиналния тракт се отделят и някои хормони (гастрин, холецистокинин, секретин, гастро-инхибиращ пептид). Гастринът може да се посочи като регулатор на секрецията на солна киселина. Това е хормон, секретиран от G-клетките на стомашните жлези. Холецистокининът има ключова роля в регулацията на смилателните функции на тънките черва. Този хормон стимулира секрецията на панкреатичните смилателни ензими. Предизвиква контракции на жлъчния мехур и отпускане на сфинктера на Оди. Секретинът се отделя от дуоденума. Той усилва секрцията на хидрогенкарбонат от клетките на каналчетата на панкреаса и от клетките на жлъчните каналчета. Гастро-инхибиращ пептид се произвежда от К-клетките (дуоденум и йеюнум). Този пептид намалява отделянето на солна киселина. Стимулира секрецията на инсулин. Соматостатинът се секретира от панкреаса, тънкото черво и други. Този хормон подтиска екзокринната панкреатична секреция. Мотилинът се отделя от проксималната част на тънкото черво. Неговото действие е върху мигриращия миоелектричен комплекс.

Слюноотделяне

В устната кухина се отделя воднист секрет наречен слюнка. Слюнката се произвежда от слюнчените жлези. Основните вещества, които се съдържат в нея са вода, амилаза, имуноглобулини, липаза, лактоферин, пептиди, мукус, глюкоза, урея, амоняк, креатинин и неорганични съставки. Слюнката има няколко основни функции – механична, храносмилателна, защитна, ексреторна, терморегулаорна и дентотрофна. Слюноотделянето се регулира по рефлексен механизъм.

Секреция на стомашен сок

Клетките на стомашната лигавица произвеждат слуз, пепсиноген, алкален сок и солна киселина. Стомашната лигавица е снабдена с различни жлези, които секретират различни вещества. За 24 часа се отделят около 3 литра стомашен сок. В неговия състав влизат солна киселина, органични и неорганични съставки и ензими. Ензимите в стомашния сок се разделят на няколко групи – протеолитични, липолитични и амилолитични ензими. Стомашният сок се отделя почти непрекъснато. Секрецията му се регулира по нервно-хуморални механизми.

Секреция на панкреатичен сок

Панкреатичният сок се произвежда от задстомашната жлеза, която представлява жлеза със смесена активност – ендокринна (произвежда хормони – основно инсулин и глюкагон) и екзокринна. Екзокринната част на панкреаса структурно наподобява слюнчените жлези. За едно денонощие се отделят средно 700 милилтра панкреатичен сок. Неговото рН е 7,1-8,8. В състава на панкреатичния сок влизат много ензими, органични и неорганични соли. Представители на ензимите са тринсиноген, еластаза, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза, карбопептидаза А и В и фофолипаза А. Основна роля в регулацията на панкреатичната секреция имат хуморалните фактори. Панкреатичната секреция е подложена и на нервна регулация, която е почти идентична с тази на стомапната секреция. Основна роля е хуморалната регулация има секретина.

Секреция на жлъчка

Жлъчката е секрет, който се произвежда в чернодробните клетки (хепатоцити). Тя се складира в жлъчния мехур. При наличието на химус се излива в дванадесетотпръстника. Основните съставки на жлъчката са жлъчните соли, които всъщност са натриеви соли на таурохолевата и гликохолевата киселина. В жлъчката не се съдържат храносмилателни ензими. Характерният и цвят се дължи на билирубина, който е пигмент от разграждането на хемоглобина. Жлъчката е биологичен детергент, който емулгира и разтваря липидите. Тя има роля и в подобряването на имунната защита на организма. Регулацията на жлъчкообразуването и жлъчкоотделянето е нервна и хуморална.

Секреция на чревен сок

Чревният сок се секретира от Люберкюновите жлези, слузните чашковидни клетки и от комплексните слузни жлези. Неговото рН е между 8,3 и 9,3. В състава на чревния сок влизат много ензими. Неговите функции са свързани с подпомагане на храносмилането и предпазване на чревната лигавица от разяждащото действие на стомашния сок.

В дебелото черво също се наблюдава специфична секреция. Там се открива голямо количество слуз. Слузта притежава защитна функция – предпазва чревната среда от вредното действие на фекалните киселини. Освен това слузта има значение и за слепване и задържане на фекалните маси.

Секреторната активност на храносмилателната система се изразява в производството и отделянето на храносмилателни сокове, съдържащи ензими, мукус, вода, органични и неорганични вещества. Храносмилателните секрети се отделят по цялото протежение на гастро-интестиналния тракт. Те са от значение за нормалното протичане на храносмилането и резорбцията на хранителни вещества.