Задстомашна жлеза (pancreas)

Задстомашната жлеза (панкреас - pancreas) представлява една от големите храносмилателни жлези, притежаваща екзокринна (външносекреторна) и ендокринна (вътрешносекреторна) функции. Анатомичното й наименование - "pancreas", е съставено от гръцките думи "pan" (всичко) и "kreas" (месо, плът). Жлезата се разполага ретроперитонеално върху задната коремна стена, на нивото на първи и втори поясен прешлен (L1-L2).

Анатомично се различават три основни части на задстомашна жлеза:

1. Глава на панкреаса - caput pancreatis, представлява десният задебелен край на жлезата, разположен от дясно на телата на I и II поясни прешлени. Тя е обхваната от всички части на дванадесетопръстника (дуоденум). В долния й ляв край се открива израстък - processus uncinatus. Към главата заляга общия жлъчен канал - ductus choledochus, като със задната си повърхност тя влиза в контакт с десните бъбречни съдове и долната куха вена. Предната й повърхност е покрита с перитонеум и бива разделена на горна и долна част от прекосяващата я напречно начална част на опорака на напречното ободно черво - mesocolon transversum. Горната част на тази повърхност влиза в контакт с пилора на стомаха, а към долната залагат примки на тънко черво.

2. Тяло на панкреаса - corpus pancreatis, е непосредствено продължение на главата, което се насочва наляво и леко нагоре, като се разполага пред тялото на първи поясен прешлен и има форма на тристенна призма. На него се различават три повърхности: задна, предногорна, долнопредна, които се ограничават от три ръбове: горен, долен и преден. Със задната си повърхност тялото заляга към аортата, plexus celiacus, лявата надбъбречна жлеза, горната част на левия бъбрек и лявата бъбречна вена. По тази повърхност в непосредствена близост с горния ръб на жлезата преминават слезковите съдове - a. et v. splenica. В долната част на жлезата между proc. uncinatus и началото на тялото се формира изрезка - incisura pancreatis, през която преминават горните опорачни съдове - a. et v. mesenterica superior. Предната и долна повърхност на тялото на задстомашна жлеза са покрити с перитонеум (коремница), като двата листа (от двете повърхности) се събират в областта на предния ръб и се продължават в опорака на напречното ободно черво. Предната й повърхност е обърната към задната повърхност на стомаха, а долната - се допира до примки на тънкото черво и участък от напречното дебело черво.

3. Опашка на панкреаса - cauda pancreatis, достига в областта на ляво подребрие вътрешната (висцерална) повърхност на слезката. При своя ход наляво тя се отдалечава от задната коремна стена, като се вмъква между два листа на перитонеума, които представляват листовете на lig. gastrolienalis (стомашно-слезкова връзка). Опашката влиза в контакт и с дебелото черво в областта на неговата лява извивка - flexura coli sinistra.

Във функционално и структурно отношение задстомашната жлеза се разделя на:

• външносекреторна (екзокринна) част - pars exocrina pancreatis;
• вътрешносекреторна (ендокринна) част - pars endocrina pancreatis.

Външносекреторната част на панкреаса притежава система от изходни каналчета, които се обединяват, най-често, в един главен отводящ канал - ductus pancreaticus. Той преминава по цялата дължина на жлезата - от опашката до главата, като в него се отварят последователно множество каналчета, идващи от околните железни делчета. Крайната част на този канал е обхваната от циркулярно вървящи мускулни влакна, формиращи сфинктер - m. sphincter pancreatis. Тази част се слива с ductus choledochus, в резултат на което се образува ampulla hepatopancreatica. Последната се отваря на върха на papilla duodeni major (папила Vateri), притежава собствен сфинктер и чрез нея секрета на задстомашната жлеза се излива в дванадесетопръстника. Освен сфинктера на ампулата, двата канала разполагат със собствени сфинктери, които се разполагат преди обединението си. По този начин едновременното изливане на жлъчния и панкреатичен сок в дуоденума не е задължително. В горната част на главата на панкреаса се намира допълнителен отводен канал - ductus pancreaticus accessorius, който се отваря в дуоденума посредством отделно устие - papilla duodeni minor. Съществуват анатомични вариации по отношение на главния и акцесорния панкреасен канал, като в някои случаи последният изпълнява ролята на главен канал, а в други той представлява малко каналче, вливащо се в ductus pancreaticus.

Задстомашната жлеза е покрита от тънък слой съединителна тъкан, като при нея не се образува специфична капсула. В дълбочина на органа навлизат съединителнотъканни прегради, които разделят паренхима му на голям брой малки делчета - lobuli pancreatici. За всяко делче има по едно странично разклонение на отводния канал, което се нарича интерлобуларен канал - ductus interlobulares. Това разклонение от своя страна дава няколко интралобуларни (вътределчеви) каналчета - ductus intralobulares, всяко от които завършва с една серозна ацина - acinus pancreaticus. Стената на отводните канали (главният и допълнителният), както и на интерлобуларните каналчета, е изградена от висок цилиндричен епител и съединителнотъканна обвивка. Съдържа чашковидни (слузни) клетки и слузни жлези. Епителът на вътределчевите каналчета е по-нисък - кубичен или плосък, и се продължава в епитела ацините. Върху секреторните клетки на ацините залягат отделни плоски клетки, наречени центроацинозни. Последните заедно с вътреацинозната част на каналчето образуват вметнато (интеркаларно) каналче.

Жлезните (ацинозни) клетки на панкреаса - exocrinocyti pancreatici (acinocyti), са с пирамидна форма, съдържат голямо ядро и цитоплазма с добре развит гранулиран едноплазмен ретикулум. Той се разполага в базалната им част към неговите мембрани са прикрепени множество рибозоми, имащи отношение към активния синтез на белтъчни вещества (ензими). Във върховата част на клетката се разполагат образувани в апарата на Голджи секреторни гранули - granuli zymogeni. В тези гранули се съдържат неактивните форми на ензимите на панкреатичния сок - ензими за разграждане на белтъци (протеази), нуклеинови киселини (нуклеази), въглехидрати (амилаза) и мазнини (липази).

Клетките на вметнатите каналчета секретират голямата част на панкреатичния сок, като секрета им съдържа вода, натриев катиони (Na⁺) и бикарбонатни аниони (HCO₃^-). Тези съставки на секрета имат за цел да неотрализирата киселата реакция на стомашното съдържимо, попадащо в дуоденума.

Вътрешносекреторната (ендокринна) част на панкреаса се състои от островите на Лангерханс - insulae Langerhansi. Те представляват струпвания от клетки, имат сферична форма и са пръснати между ацините или в интерлобуларните прегради от съединителна тъкан, като повечето от тези клетъчни острови са локализирани в опашката на жлезата. Броят им възлиза на 1 до 2 милиона. Те нямат връзка с каналчестата система и излъчват секрета си в кръвта на пенетриращата ги съдова мрежа - rete capillare.

Лангерхансовите острови са съставени от четири основни типа клетки - инсулоцити:

• В- или бета-клетки - разполагат се предимно във вътрешността на островите и продуцират инсулин;
• А- или алфа-клетки - разполагат се по периферията на остовите и продуцират глюкагон;
• D- или делта-клетки - срещат се предимно в периферията на островите и произвеждат соматостатин;
• РР-клетки - продуцират панкреатичен полипептид, който стимулира секретирането на стомашен и чревен сок.

Открити са също така и А1-клетки, секретиращи гастрин и ЕС-клетки, които отделят серотонин.

Хормоните на ендокринния панкреас са пряко свързани с осъществяване регулацията на въглехидратната обмяна. Инсулинът опосредства усвояването на глюкозата (кръвна захар) от клетките на тъканите и трансформирането й в гликоген. При недостиг на този хормон се развива заболяването захарен диабет, който се проявява с хипергликемия (увеличена концентрация на кръвна захар), водеща до глюкозурия - поява на кръвна захар в урината. Произвеждания от А-клетките на Лангерхансовите острови глюкагон способства за разграждането на натрупания в клетките на черния дроб гликоген до глюкоза, която се освобождава в кръвта. Соматостатинът (продукция на D-клетките) потиска образуването на инсулин и глюкагон, както и на секрецията на ензимите от екзокринната част на панкреаса.

Подробна информация относно физиологичната роля на задстомашна жлеза и отделяните от нея ензими и хормони може да прочетете при:

• Значение на задстомашната жлеза

Кръвоснабдяването на панкреаса се осъществява от горната и долна панкреатодуоденални артерии - aa. pancreaticoduodenales superior et inferior и от клонове на a. lienalis - rami pancreatici. Венозното оттичане става към системата на v. portae: vv. pancreaticoduodenales се вливат във v. mesenterica superior и в ствола на v. portae. По такъв начин кръвта от задстомашната жлеза, съдържаща инсулин и глюкагон, се смесва с кръвта от стомаха и червата, която съдържа резорбираните хранителни вещества и отива в черния дроб.

Лимфните съдове на панкреаса се оттичат към регионалните лимфни възли: пилорни, чернодробни, мезентериални и други.

Инервацията на задстомашната жлеза се осъществява от парасимпатикови влакна, произхождащи от n. vagus и от симпатикови влакна, изхождащи от ganglion coeliacum и ganglion mesentericum superius.