Цитомегалвирусен панкреатит (K87.1*) МКБ B25.2
Инфекцията с човешкия цитомегалвирус води до развитие на инфекция, засягаща различни части от организма, в зависимост от механизма на заразяване, имунния статус на пациента, наличието на придружаващи заболявания.
Етиологичният агент представлява ДНК вирус, двойно верижен, принадлежащ към семейството на херпесните вируси и причинителя на варицела (варицела зостер вирус).
Човешкият цитомегалвирус е представител на субфамилията Betaherpesvirinae. Той е слабо устойчив във външната среда. На стайна температура се инактивира сравнително бързо, а обработката с конвенционалните дезинфектанти го унищожава за минути.
Често при засягане на стомашно-чревния тракт се развива цитомегалвирусен панкреатит.
При лица с висока индивидуална имунологична резистентност първичната инфекция протича безсимптомно и субклинично, като при наличие на благоприятни за вируса условия (заболяване, продължителен прием на медикаменти, стрес) е възможно реактивирането му и развитие на същинска инфекция.
Към рисковите фактори, повишаващи възможността от развитие на заболяване, се включват:
- наличие на вроден или придобит имунен дефицит (най-често пациенти със СПИН, левкемия, лимфоми)
- тежко и хронично системно заболяване
- органна или тъканна трансплантация
- след кръвопреливане
- при продължителна терапия с антибиотици, кортикостероиди, химиотерапевтици
- при честа и безразборна смяна на половите партньори
Честотата на инфекцията и носителството е висока в световен мащаб, като в еднаква степен боледуват представителите на всички раси, без значение от пола и възрастта.
В развиващите се страни първоначалната инфекция се развива още в ранна възраст, докато за развитите страни е характерно увеличение на честотата с нарастване на възрастта.
Инкубационният период, който представлява времето от заразяването до първите симптоми, при първичната инфекция е в рамките на две до осем седмици, като вариабилността му се дължи на особеностите в имунния статус на съответния пациент, степента на инвазия с микроорганизмите и пътя на заразяване.
Основните механизми, по които човек се заразява с цитомегалвирусите, са контактен (при попадане върху лигавиците на секрети от болни лица), аерогенен (след инхалиране на вирусните частици), полов (при незащитен сексуален акт), вертикален (от заразена бременна жена на плода).
Заразяване е възможно и посредством кърмата, тъй като вирусите се откриват в относително висока честота и в майчиното мляко, както и след кръвопреливане.
След като попадне в организма, вирусът се размножава в лимфната му система, а след това и в кръвта и в хода на виремията достига до всички органи и системи, където предизвиква възпалителни прояви.
Клиничните симптоми при засягане на панкреаса са в пряка зависимост от морфологичните промени в жлезата.
Най-често пациентите се оплакват от:
- болка: особено характерен е ходът на болката, тъй като тя започва от епигастриума, ирадиира към ляво и дясно подребрие и достига до кръста
- диспептични нарушения: гадене и повръщане, промяна в апетита
- повишение на телесната температура
- затруднено, повърхностно дишане
- изпотена и зачервена кожа
- обърканост, замаяност, дезориентация
- миалгия и артралгия
Като цяло заболяването не се отличава съществено от другите форми на панкреатит.
Подробна информация може да прочетете на:
Диференциалната диагноза налага разграничаване на инфекцията от идентично протичащи заболявания (с характерния болков синдром и фебрилитет) с бактериална, вирусна или неопластична етиология.
Поставянето на диагнозата се извършва въз основа на анализа на проведените клинични, параклинични, образни и микробиологични изследвания.
При разпита и прегледа на болния обикновено не се установяват специфични особености и находките са относително нехарактерни. Анамнестичните данни за характерната болка може да насочат към заболяване на стомашно-чревния тракт.
При извършване на пълна кръвна картина се установяват отклонения в нормалните нива на някои ензими, както и на белите кръвни клетки.
С висока диагностична стойност са данните, получени при микробиологичното изследване на материал от засегнатите тъкани, слюнка, кръв, фекални проби. Извършва се хистохимичен, имунологичен, серологичен и културелен анализ.
Образната диагностика е информативна относно тежестта на органните увреждания, като най-често се извършва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.
Лечението при цитомегалвирусен панкреатит включва приложение на подходящи противовирусни медикаменти в комбинация със съответната симптоматична терапия.
Най-често се прилагат ганцикловир и валганцикловир, в някои страни след органна трансплантация се препоръчва профилактичен прием на ацикловир.
Прогнозата се определя индивидуално, в зависимост от тежестта на клиничната картина и терапевтичния отговор към противовирусното лечение.
Коментари към Цитомегалвирусен панкреатит (K87.1*) МКБ B25.2