Увреждане на задстомашната жлеза при болести, класифицирани другаде МКБ K87.1

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Болестите на панкреаса, са доста често срещани. Панкреасът, освен първично може да се засегне и вторично, при някои инфекции, засягащи предимно други органи и системи.

Към групата на увреждане на задстомашната жлеза при болести, класифицирани другаде, спадат промените, които се наблюдават при епидемичен паротит и при цитомегаловирусно заболяване.

Паротит или заушка е остро вирусно инфекциозно заболяване, което засяга предимно слюнчените жлези, и особено паротидната жлеза, но може да засегне и други органи и жлези с екзокрина функция, както са тестисите, менингите, ставите и панкреаса. Причинява се от паротитния вирус от семейството Paramixovirus. Остър панкреатит е усложнение на заушка, която засяга предимно деца, които след това обикновено придобиват постоянен имунитет.

Острият панкреатит, причинен от вируса на паротита при повторно заразяване в зряла възраст се среща много по-рядко. Остър панкреатит започва между 5-я и 7-я ден от началото на заболяването с повишаване на температурата, загуба на апетит, гадене, повръщане, силна болка в епигастриума, диарични изхождания. Състоянието на пациентите е увредено. В някои случаи коремната болка може да имитира остър корем.

Цитомегаловируса (CMV) е вирус от семейството Herpesviridae. Той може да причини увреждане на задстомашната жлеза при болести, класифицирани другаде. Бива вродено и придобито заболяване. Предаването на инфекцията е по контактен път и по полов път. Предполага се и аерогенен път на заразяване. Плодът може да бъде инфектиран както при първична така и при реактивирана инфекция на майката.

Цитомегаловирусния панкреатит е инфекциозно заболяване на панкреаса причинено от цитомегаловирус. Най-често се среща в имунокомпроментирани пациенти, и много по-рядко в здрави хора. Клинично заболяването не се отличава от другите форми на панкреатит. Характерна и типична е силна болка в епигастриума с излъчване към гърба, гадене и повръщане, както и типични симптоми на вирусно заболяване (висока температура, втрисане, изпотяване, умора, неразположение, миалгия и артралгия).

Честота

В световен мащаб различните заболявания на панкреаса варират между 5 и 80 на 100 000 души от населението, като най-високата честота е регистрирана в САЩ и Финландия. Подобни нива на заболеваемост са докладвани в Австралия. В Европа и други развити нации, повече пациенти имат са склонни да имат жлъчнокаменен панкреатит, докато в САЩ алкохолният панкреатит е най-често срещан. Средната възраст при поява зависи от етиологията. Степента на хоспитализация нараства с възрастта. За хората на възраст 35-75 години се удвоява както за мъжете, така и за жените.

Причини

Дългогодишната консумация на алкохол и жлъчнокаменната болест причиняват повечето случаи на различни панкреатични заболявания, особено възпалителните. В 10%-30% от случаите причината е неизвестна, въпреки че проучванията показват, че до 70% от случаите на идиопатичен панкреатит са вторични на билиарна микролитиаза.

Една от най-честите причини за панкреатично заболяване в повечето развити страни е преминаването на жлъчните камъни в общия жлъчен канал и временно задържане в сфинктера на Оди. Рискът камъкът да причини панкреатит е обратно пропорционален на неговия размер.

Употребата на алкохол е основната причина за панкреатит (според проучванията най-малко 35% от случаите). На клетъчно ниво етанолът води до вътреклетъчно натрупване на храносмилателни ензими и тяхното преждевременно активиране и освобождаване. На дуктално ниво той повишава пропускливостта, позволявайки на ензимите да достигнат до паренхима и да причинят увреждане на панкреаса. Етанолът повишава протеиновото съдържание на панкреатичния сок и намалява нивата на бикарбонат и концентрациите на трипсиновия инхибитор. Това води до образуването на протеинови тапи, които блокират изтичането на панкреаса.

Патофизиология

Патофизиологични промени при различни панкреатични заболявания възникват, когато факторите, участващи в поддържането на клетъчната хомеостаза, са извън баланс. Иницииращ фактор може да бъде всичко, което уврежда ацинарната клетка и нарушава секрецията на зимогенни гранули. Като такива примери се посочват употреба на алкохол, камъни в жлъчката и някои медикаменти.

Понастоящем не е ясно какъв точно патофизиологичен фактор отключва началото на панкреатит. Смята се обаче, че както извънклетъчните фактори, така и вътреклетъчните играят роля. В допълнение, панкреатит може да се развие, когато увреждането на дукталните клетки води до забавена или липсваща ензимна секреция, както се наблюдава при пациенти с CFTR генна мутация.

Симптоми

Клиничната картина зависи от степента на засягане на жлезата. Основните симптоми са:

• Болка в корема
• Диспептични оплаквания
• Консумативен синдром
• Екзокринна недостатъчност
• Ендокринна недостатъчност

Водещ симптом е тъпа, локализирана, рецидивираща болка в горната част на корема, епигастриума и ирадиираща назад към гърба. Може да бъде и дифузна. Болката може да се провокира от храна и алкохол, но може да се прояви и на гладно. Може да има различен интензитет. С прогресиране на заболяването болката може да намалее, но обикновено остава постоянна. Обикновено не се повлиява от прием на спазмолитици и аналгетици.

Болката нарушава апетита. Има безапетитие, повръщане, отпадналост, загуба на тегло, неприятно чувство в устата на горчиво, запек, който може да премине в диария, подуване на корема, метеоризъм. Загубата на тегло в началото се дължи на ограничаване приема на храна, а впоследствие поради нарушеното храносмилане на хранителните вещества.

Диагноза

Диагностицирането на увреждане на задстомашната жлеза при болести, класифицирани другаде - паротитен панкреатит се основава на клиничната картина, лабораторни и образни изследвания. Лабораторно се установява левкоцитоза, повишено ниво на алфа - амилаза в серума и урината. Етиологичната диагноза се потвърждава чрез серологично изследване. Характерна е ехографската находка на панкреаса, която спомага за диагнозата. Чрез компютърна томография се визуализира оток на панкреаса.

Диагнозата на увреждане на задстомашната жлеза при болести, класифицирани другаде, причинено от цитомегаловирус се поставя от клиничната картина и лабораторните изследвания. Алфа амилазата е различно увеличена, може да има и леко увеличение на липазата. Вирусът може да се изолира на клетъчни култури от различни клинични материали. Серологичният статус на болните се определя с помощта на ELISA, латекс - аглутинация и др. Ценен маркер е доказването на специфични вирусни антигени.

Лечение

Лечението на болните от панкреатит при епидемичен паротит е симптоматично. То цели, намаляване на субективните оплаквания и отока в областта на засегнатите жлези, включително и на панкреаса. Включва постелен режим, аналгетици, антипиретици, рехидратация. Не съществува етиологично лечение на заболяването.

Лечението включва схематизирано следните мероприятия:

• Отстраняване на причината за развитие на хроничния панкреатит.
• Режим на покой.
• Хранителен режим - ограничаване на мазни и други храни, които са трудно разградими.
• Контрол на болката (прилагат се аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства).
• Заместителна терапия с панкреасни ензими във фазата на ремисия.
• Ензимни инхибитори във фазата на обостряне.

Хирургично лечение, при невъзможност да се повлияе заболяването от медикаменти. Индикациите за хирургично лечение включват:

• Панкреатичен абсцес, фистула или псевдокиста
• Панкреатичен асцит
• Механична обструкция на общия жлъчен канал
• Стеноза на дуоденум, водещо до чревна непроходимост
• Варикозно кървене поради тромбоза на лиеналната вена

Изображения: freepik.com