Транзиторен синовит

› Въведение

› Какво представлява транзиторен синовит?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение при транзиторен синовит

› Прогноза

Въведение

Транзиторният синовит е най-честата причина за внезапна куцота при деца между 3 и 10 години. Представлява временно, доброкачествено възпаление на синовията, най-често на тазобедрената става, което обикновено се развива след прекарана наскоро вирусна инфекция (дихателна, стомашно-чревна). Състоянието е самоограничаващо се, като преминава за една до две седмици само с общи мерки и симптоматични лекарства. Важно е разграничаване от по-сериозни заболявания, като например септичен артрит или болест на Пертес. Навременната диагностика и подходящо лечение осигуряват бързо възстановяване и отлична прогноза.

Какво представлява транзиторен синовит?

Транзиторният синовит, наричан още преходен синовит на тазобедрената става или токсичен синовит, представлява временно, доброкачествено възпаление на синовиалната мембрана на ставата, най-често засягащо тазобедрената става при деца. Заболяването е самоограничаващо се и обикновено отзвучава напълно в рамките на една до две седмици, без да оставя трайни увреждания.

Транзиторният синовит е най-честата причина за внезапна промяна в походката и накуцване при деца между три и десет години, като пикът на заболеваемост е около 5-6-годишна възраст. По-често се среща при момчета, с приблизително съотношение 2:1 спрямо момичетата. Макар най-често да засяга едностранно тазобедрената става, в редки случаи може да бъде двустранен или да засяга друга голяма става (например колянната става).

Смята се, че около три на хиляда деца годишно развиват транзиторен синовит. Въпреки сравнително високата честота, заболяването често остава недиагностицирано, тъй като протича леко и преминава спонтанно. Среща се по-често в ранна детска възраст, рядко след пубертета.

Причини и рискови фактори

Точната етиология на транзиторния синовит не е напълно изяснена, но много специалисти приемат, че става въпрос за временна, доброкачествена възпалителна реакция на синовиалната мембрана, която често следва вирусна инфекция или механично натоварване на ставата.

Сред най-често обсъжданите възможни причини за състоянието се включват:

• поствирусна реакция: най-често транзиторният синовит се разглежда като реактивно възпаление на тазобедрената става след прекарана вирусна инфекция на горните дихателни пътища (фарингит, ринофарингит, бронхит), гастроентерит и други. При около две трети от децата се установява анамнеза за такава инфекция средно между една и три седмици преди началото на симптомите
• натоварване и травми: при много активни деца или след интензивни физически усилия, спорт или продължително бягане може да се провокира временен възпалителен отговор в ставната капсула. Тази хипотеза се подкрепя от по-високата честота на състоянието при момчета и при деца с повишена двигателна активност
• имунологични и алергични фактори: някои изследвания показват повишени нива на имуноглобулин тип Е и еозинофилия при част от пациентите, което предполага алергично или имунологично обусловено възпаление на синовията
• други заболявания: транзиторният синовит понякога предшества развитието на болестта на Пертес, поради което пациентите се проследяват периодично в следващите месеци. Много рядко се наблюдава рецидивиращ транзиторен синовит, което насочва към индивидуална склонност към възпалителни реакции в ставите

Най-общо изложени на по-висок риск са момчетата на възраст между 3 и 10 години, след наскоро прекарани инфекции, интензивно натоварване, травма.

Симптоми

Транзиторният синовит обикновено се проявява внезапно, при иначе здраво дете, което започва да накуцва или отказва да стъпва на засегнатия крак. Симптомите се развиват в рамките на часове до 1–2 дни и могат да варират по тежест.

Сред основните клинични прояви се включват болка в тазобедрената става, която може да се разпространява към бедрото, коляното или слабинната област в комбинация с накуцване (най-честият начален симптом). Характерно е и наличието на ограничени движения в тазобедрената става, особено при вътрешна ротация и абдукция, лека болезненост при пасивни движения, но без изразена ригидност или контрактура. Липсват локални промени от страна на ставата, като зачервяване, подуване, затопляне, което подпомага диференциалната диагноза впоследствие.

Обикновено общото състояние на децата е запазено, рядко може да се наблюдава леко повишение на телесната температура, без засягане на апетита и активността.

Симптомите достигат максимум за 1–2 дни и постепенно отзвучават в рамките на 5 до 10 дни. При осигуряване на почивка, покой и симптоматично лечение, детето пълноценно възстановява походката в рамките на две седмици. При част от децата е възможен повторен епизод след месеци, обикновено след вирусна инфекция.

Усложнения

В преобладаващата част от случаите транзиторният синовит протича доброкачествено и завършва с пълно възстановяване без трайни последици. Макар и рядко, е възможно да се наблюдават определени усложнения или последици, особено ако състоянието не бъде проследено правилно:

• рецидиви: при около 5–10 процента от децата могат да се наблюдават рецидиви с повторен епизод на накуцване и болка, обикновено след вирусна инфекция или физическо натоварване. Рецидивите обикновено протичат по-леко и също се самоограничават
• болест на Пертес: макар и изключително рядко (под два процента от случаите), при някои деца транзиторният синовит може да предшества развитието на болестта на Пертес, представляваща аваскуларна некроза на главата на бедрената кост. Поради това се препоръчва контролен преглед и образно проследяване след 4 до 6 седмици
• погрешна диагноза: най-сериозният риск е погрешно диагностициране и погрешна диагноза със септичен артрит, остеомиелит или ревматологично заболяване, което може да доведе до ненужно антибиотично лечение или хирургична интервенция и свързаните с това рискове и усложнения
• преходна ставна скованост: при продължителен покой или недостатъчно движение след стихване на болката е възможна лека преходна скованост в ставата, която отзвучава с лека физиотерапия и постепенно възстановяване на активността

Ранната диагноза и оптимално, съобразено със състоянието лечение, значително намалява рисковете от усложнения и подобрява прогнозата.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при транзиторен синовит се основава главно на клиничната картина и изключването на по-сериозни заболявания, като септичен артрит, остеомиелит и болест на Пертес:

• разпит и преглед: подробен разпит за давността, тежестта и особеностите на оплакванията, наличието на предшестваща инфекция. Суспеткни за състоянието са появата на внезапна болка и накуцване при дете между 3 и 10 години на фона на добро общо състояние и липса на висока температура. Важно е установяването на болка при вътрешна ротация на тазобедрената става, но без зачервяване или подуване
• лабораторни изследвания: обикновено показателите за възпаление са нормални или леко повишени, като се проследяват нивата на С-реактивния протеин, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), нива на белите кръвни клетки. Значително отклонение на тези показатели насочва към септичен артрит или бактериална инфекция
• образни изследвания: метод на избор е ехографията на тазобедрената става (установява се умерено количество ставен излив, без признаци на гноен процес), рентгенография (обикновено е нормална), ядрено-магнитен резонанс (при съмнение за усложнения)

Основната диагностична задача е разграничаването на транзиторния синовит от септичен артрит, тъй като последният изисква спешна хирургична намеса.

Лечение при транзиторен синовит

Лечението при транзиторен синовит е предимно симптоматично и консервативно, тъй като заболяването обикновено отзвучава спонтанно в рамките на една до две седмици. Основната цел е облекчаване на болката, намаляване на възпалението и осигуряване на покой на ставата, докато възпалителният процес стихне, превенция на усложненията.

Това се постига най-общо със следните лечебни подходи:

• почивка и покой: препоръчва се осигуряване на пълен покой в първите 24 до 48 часа или докато болката намалее. Детето трябва да избягва натоварване и ходене, докато не се възстанови пълният обем на движение и не изчезне накуцването. При значителна болка може да се наложи временно използване на патерици. Постепенното възстановяване на активността и движението се допуска след пълно отшумяване на болката
• лекарствена терапия: опция на избор са лекарствата от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен, диклофенак), в дози, съобразени с възрастта и теглото на детето. Лекарствата съдейства за облекчаване на болката и редуциране на възпалението в синовиалната мембрана. Парацетамол може да се използва при по-леки случаи или при противопоказания за нестероидни противовъзпалителни средства. Антибиотици не се прилагат рутинно, тъй като процесът не е инфекциозен
• физиотерапия: след стихване на болката и възпалението се препоръчват леки раздвижващи упражнения и лечебна гимнастика, за да се предотврати скованост в ставата. Физиотерапията не е задължителна, но е полезна при продължителен покой или след рецидив, както и за оптимално възстановяване на пълния обем на движенията

Препоръчва се контролен преглед след две седмици за оценка на пълното възстановяване. При персистиране на оплакванията над три седмици, се провежда допълнителна образна диагностика за изключване на болестта на Пертес.

При рецидивиращи случаи се обсъжда по-продължително проследяване от детски ортопед или ревматолог.

Прогноза

Прогнозата при транзиторен синовит е отлична, като при над 95 процента от случаите настъпва пълно възстановяване без остатъчни увреждания. Рецидиви се срещат рядко и протичат леко.

Изображения: freepik.com