Непоносимост към казеин

› Въведение

› Какво представлява непоносимостта към казеин?

› Симптоми при непоносимост към казеин

› Непоносимост към казеин, алергия към белтъка на кравето мляко и лактозна непоносимост - каква е разликата?

› Диагноза и изследвания

› Хранене и поведение при непоносимост към казеин

Въведение

Непоносимостта към казеин се свързва с нежелани реакции след прием на основния белтък в кравето мляко. Терминът обаче не обозначава напълно стандартизирана самостоятелна диагноза и понякога зад оплакванията стои алергия към белтъците на кравето мляко. Най-чести са стомашно-чревните симптоми, но при алергична реакция могат да бъдат засегнати също кожата и дихателната система. Състоянието трябва да се разграничава от лактозната непоносимост, която се дължи на нарушено разграждане на млечната захар. Диагнозата се основава на медицинска оценка, елиминационна диета и контролирано повторно въвеждане на храната.

Какво представлява непоносимостта към казеин?

Казеинът е основният белтък в кравето мляко и съставлява приблизително 80 процента от общото му белтъчно съдържание. Останалата част се състои предимно от суроватъчни белтъци. Казеинът се съдържа не само в прясното мляко, но и в сиренето, кашкавала, изварата, киселото мляко, сметаната и редица преработени храни.

Понятието непоносимост към казеин обикновено се използва за обозначаване на нежелани реакции след прием на казеин или съдържащи го млечни продукти. То обаче не представлява напълно стандартизирана самостоятелна медицинска диагноза. Зад подобни оплаквания могат да стоят различни състояния, включително алергия към белтъците на кравето мляко, забавена не-IgE-медиирана имунна реакция или друго стомашно-чревно нарушение.

За разлика от лактозната непоносимост, реакцията е свързана с млечния белтък, а не с млечната захар (лактозата). При лактозна непоносимост организмът не произвежда достатъчно количество от ензима лактаза и не може пълноценно да разгражда лактозата. Ето защо безлактозното мляко може да се понася добре от хората с лактозна непоносимост, но не е подходящо при доказана реакция към казеин, тъй като продължава да съдържа млечни белтъци.

Казеинът включва няколко различни белтъчни фракции, сред които алфа-, бета- и капа-казеин. При чувствителни хора имунната система може да разпознае една или повече от тях като чужди и да предизвика реакция.

Нежеланите реакции към белтъците на кравето мляко се срещат най-често при кърмачета и малки деца. При голяма част от тях чувствителността намалява с възрастта.

Симптоми при непоносимост към казеин

Симптомите след прием на казеин могат да бъдат различни по характер и тежест. Те зависят от механизма на реакцията, възрастта, количеството приет млечен белтък и индивидуалната чувствителност. Оплакванията могат да се появят непосредствено след консумацията на млечен продукт или да се развият постепенно в рамките на няколко часа или дни.

Най-често съобщаваните стомашно-чревни симптоми включват коремна болка и спазми, подуване на корема и повишено образуване на газове, гадене и повръщане, диария или по-рядко запек, слуз или кръв в изпражненията, особено при кърмачета, гастроезофагеален рефлукс и често връщане на храна, отказ от хранене и недостатъчно наддаване на тегло при малки деца.

Възможни са и кожни прояви, като зачервяване, сърбеж, уртикария, оток или обостряне на атопичен дерматит.

При забавените не-IgE-медиирани реакции преобладават продължителни или повтарящи се стомашно-чревни оплаквания, екзема, раздразнителност и затруднено хранене. Тъй като симптомите могат да възникнат значително време след консумацията на мляко, връзката с конкретната храна невинаги се установява лесно.

Коремният дискомфорт, подуването, газовете и диарията сами по себе си не доказват непоносимост към казеин. Подобни симптоми могат да се наблюдават при лактозна непоносимост, синдром на раздразненото черво, цьолиакия, чревни инфекции и други заболявания.

Внезапното затруднено дишане, отокът на езика или гърлото, пресипналият глас, силното замайване, отпадналостта или загубата на съзнание могат да бъдат признаци на анафилаксия.

Непоносимост към казеин, алергия към белтъка на кравето мляко и лактозна непоносимост - каква е разликата?

Трите понятия често се използват като взаимозаменяеми, но не обозначават едно и също състояние. Основната разлика е в съставката на млякото, която предизвиква оплакванията, и в механизма на тяхното възникване:

• непоносимост към казеин: казеинът е основният белтък в кравето мляко. Изразът непоносимост към казеин се използва за описване на нежелани реакции след прием на съдържащи казеин храни, обикновено с преобладаващи стомашно-чревни симптоми. Възможните прояви включват коремна болка, подуване, диария, гадене и други храносмилателни оплаквания
• алергия към белтъка на кравето мляко: алергията към белтъка на кравето мляко представлява реакция на имунната система към един или повече млечни белтъци. Такива са казеинът и суроватъчните белтъци, включително алфа-лакталбумин и бета-лактоглобулин. Следователно алергията може да бъде насочена конкретно към казеина, към друг млечен белтък или към няколко белтъка едновременно. Освен стомашно-чревни оплаквания могат да се развият уртикария, сърбеж, оток, екзема, кашлица, хрипове и затруднено дишане
• лактозна непоносимост: лактозната непоносимост не е алергия и не засяга млечните белтъци. Тя се дължи на намалена активност на ензима лактаза, който разгражда млечната захар (лактозата). Неразградената лактоза достига дебелото черво, където ферментира под действието на чревните бактерии. Типичните симптоми са подуване на корема, газове, коремни болки и спазми, водниста диария, понякога гадене. Лактозната непоносимост предизвиква предимно храносмилателни оплаквания

Най-важната практическа разлика е, че безлактозните млечни продукти продължават да съдържат казеин и други млечни белтъци. Те могат да бъдат подходящи при лактозна непоносимост, но не и при доказана алергия към белтъка на кравето мляко. Козето и овчето мляко също не са надеждна алтернатива при млечна алергия, тъй като белтъците им са сходни с тези в кравето мляко и могат да предизвикат кръстосана реакция.

Диагноза и изследвания

Диагностицирането на непоносимост към казеин може да бъде трудно, тъй като не съществува един-единствен лабораторен тест, който надеждно да потвърди подобно състояние. Освен това симптомите често се припокриват с тези на алергията към белтъка на кравето мляко, лактозната непоносимост и редица стомашно-чревни заболявания.

Диагностичният процес обикновено започва с подробна медицинска анамнеза. Лекарят уточнява какви млечни продукти предизвикват оплаквания, какво количество е било прието, колко време след консумацията се появяват симптомите, какъв е техният характер и колко продължават, възникват ли при всеки прием, понасят ли се безлактозни млечни продукти, има ли анамнеза за екзема, астма, други алергии или алергични заболявания в семейството.

При съмнение за реакция към белтъците на кравето мляко може да се приложи кратка диагностична елиминационна диета. За определен период от храненето се изключват млякото и продуктите, съдържащи млечни белтъци. При предполагаема забавена не-IgE-медиирана реакция този период обикновено е между две и четири седмици.

Подобряването на симптомите по време на елиминационната диета само по себе си не е достатъчно за потвърждаване на диагнозата. Необходимо е контролирано повторно въвеждане на изключената храна, за да се установи дали оплакванията ще се появят отново. Това ограничава риска от неправилна диагноза и ненужно продължително изключване на млечните продукти.

При съмнение за IgE-медиирана алергия могат да се извършат кожно-алергични проби и кръвно изследване за специфични IgE антитела към краве мляко или отделни млечни белтъци, включително казеин.

Положителният резултат показва наличие на сенсибилизация, но не доказва самостоятелно клинична алергия.

Някои хора имат специфични IgE антитела, без да получават симптоми при консумация на съответната храна. Поради това резултатите винаги трябва да се интерпретират заедно с анамнезата и клиничните прояви.

Оралният провокационен тест се приема за най-надеждния метод за потвърждаване или отхвърляне на хранителна алергия. При него под медицинско наблюдение се приемат постепенно увеличаващи се количества от подозирания хранителен алерген и се следи за появата на симптоми.

Тестът се провежда в лечебно заведение, когато има съмнение за IgE-медиирана алергия, предишна тежка реакция или по-тежка форма на не-IgE-медиирана алергия. Той не трябва да се извършва самостоятелно у дома при наличие на риск от остра алергична реакция.

Когато оплакванията са ограничени до подуване, газове, коремни спазми и диария, трябва да се обсъди възможността за лактозна непоносимост. Диагнозата може да се подпомогне чрез водороден дихателен тест. При него след прием на определено количество лактоза през определени интервали се измерва концентрацията на водород в издишания въздух.

В зависимост от симптомите може да се наложи изключване на други причини за оплакванията, като цьолиакия, гастроезофагеална рефлуксна болест, синдром на раздразненото черво, възпалително чревно заболяване или чревна инфекция.

Хранене и поведение при непоносимост към казеин

Основният подход при доказана реакция към казеин е ограничаването или изключването на храните, които го съдържат. Степента на ограничение зависи от механизма и тежестта на реакцията. При потвърдена алергия към белтъка на кравето мляко е необходимо стриктно избягване на причиняващите симптоми млечни белтъци.

При неспецифични храносмилателни оплаквания хранителният режим трябва да бъде индивидуализиран и да не е по-ограничителен от необходимото.

Продължителното изключване на млечните продукти не трябва да започва само въз основа на самодиагностика или положителен IgG тест. Подобен режим може да доведе до недостатъчен прием на белтък, калций, витамин D и други важни хранителни вещества, особено при деца, бременни жени и кърмещи майки.

Казеинът се съдържа в кравето мляко и произведените от него храни, включително прясно, кисело и кондензирано мляко, сирене, кашкавал и извара, сметана, заквасена сметана и крема сирене, масло и млечни мазнини, които могат да съдържат остатъчни количества белтък, сладолед, млечни десерти, пудинги и кремове, млечен шоколад, суроватъчни и казеинови протеинови добавки.

В преработените продукти млечните белтъци могат да бъдат означени като казеин, казеинат, калциев казеинат, натриев казеинат, млечен протеин, млечен белтъчен концентрат, обезмаслено мляко на прах или сухо мляко.
Безлактозното мляко не е подходящо при реакция към казеин или при алергия към белтъка на кравето мляко. При неговото производство е разградена млечната захар лактоза, но млечните белтъци, включително казеинът, се запазват.

Като заместители могат да се използват напитки и продукти на основата на соя, овес, ориз, бадеми, кокос или грахов белтък. При избора е важно да се предпочитат продукти, обогатени с калций и витамин D и без голямо количество добавена захар.

Растителните напитки обаче не са хранително равностойни. Повечето съдържат значително по-малко белтък и енергия от кравето мляко. Соевите напитки и някои продукти с грахов белтък обикновено са по-близки до него по белтъчно съдържание, докато оризовите, бадемовите и кокосовите напитки често са бедни на белтък.

Растителните напитки не трябва да се използват като заместител на кърмата или адаптираното мляко през първата година от живота. При кърмачета с потвърдена алергия към белтъка на кравето мляко се използват специално предназначени екстензивно хидролизирани формули.

При децата е важно периодично да се проследяват растежът, телесната маса и хранителният прием. Консултацията с диетолог е особено полезна при изключване на повече от една основна група храни.

При някои деца алергията към белтъка на кравето мляко постепенно отшумява. Поради това лекарят може периодично да оценява дали е настъпило развитие на поносимост. Повторното въвеждане понякога се извършва поетапно чрез така наречената млечна стълба, като се започва с малки количества силно термично обработен млечен белтък.

При доказана IgE-медиирана алергия пациентът и неговите близки трябва да знаят как да разпознават острата реакция и как да действат при нея. Ако е предписан адреналинов автоинжектор, той трябва да бъде постоянно на разположение и да се използва според изготвения от лекаря план за спешно поведение.

Изображения: freepik.com