Антивирусни лекарства

› Въведение

› Лекарства с предимно антихерпесна активност

› Лекарства с противигрипна активност

› Лекарства с предимно антирестровирусна активност, прилагани при СПИН

› Интерферони

Въведение

Вирусите са най-малките инфекциозни агенти, състоящи се от ядро от нуклеинови киселини, защитено от протеинова обвивка.

Те са облигатни интрацелуларни паразити, които могат да се размножават само в клетките на гостоприемниковия организъм.

Основните медикаменти, използвани в терапията на инфекциите с вирусна етиология, се наричат антивирусни лекарства.

Те са ефективни за лечение и профилактика на широка гама от вирусни инфекции, като са насочени главно срещу семейството на херпесните и хепатитните вирусни, грипния вирус и ретровирусите.

Техните основни ефекти включват потискане на проникването на вирусите в гостоприемниковите клетки, инхибиране синтезата на нуклеинови киселини и инхибиране на освобождаването на вирусите.

Лекарства с предимно антихерпесна активност

• ацикловир
• валацикловир

Действат на принципа на антиметаболитите, като инхибират вирусната ДНК полимераза и блокират репликацията.

Ацикловир се прилага перорално, парентерално или локално, в зависимост от състоянието на пациента.

При херпес на устата се прилага локално, под формата на крем, докато при херпес зостер се приема под формата на таблетки.

Важна особеност е намаляването на степента на неговата резорбция при прием с храна, поради което се препоръчва достатъчен интервал между приема на медикамента и храненето.

Преминава кръвно-мозъчната бариера, поради което е ефективен и при менингит или енцефалит, предизвикван от херпесните вируси.

Ацикловир е основен препарат в терапията на херпес вирусни инфекции, лещенка (варицела), херпес зостер, вродена херпес вирусна инфекция, както и при аногенитална херпес вирусна инфекция. Намира приложение и в комплексната терапия на СПИН при някои пациенти.

Валацикловир представлява предлекарство, естер на ацикловир, което се прилага при лечение на херпес зостер и херпес симплекс инфекция, както и при инфекция от цитомегаловирус.

При употребата им е възможно развитие на алергични прояви, хипотония, повишение на серумните нива на креатинина, уреята и чернодробните ензими. Във високи дози препаратите са нефротоксични и невротоксични.

Лекарства с противогрипна активност

• оселтамивир
• занамивир
• амантадин
• римантадин

Оселтамивир и занамивир представляват широкоспектърни агенти, активни срещу грипен вирус А, В и вируса на птичия грип (H5N1).

Те са мощни селективни инхибитори на вирусните невраминидази (ензимите от повърхността на грипния вирус, необходими за освобождаване на новообразуваните вирусни частици от инфектираните клетки и дисеминиране на инфекцията).

Оселтамивир се прилага основно перорално, като се отличава с бърза и пълна резорбция.

Занамивир се прилага инхалаторно, под формата на аерозол, като при много пациенти води до умерено изразен бронхоспазъм и диспнея.

Амантадин и римантадин представляват циклични амини, които специфично инхибират репликацията на основните, изолирани при хора, субтипове на грипния вирус А, а именно H1N1, H2N2, H3N3.

Римантадин е до десет пъти по-активен от амантадин, интензивно се метаболизира в черния дроб и се елиминира с урината.

Основните нежелани ефекти от приема на тези медикаменти са в пряка зависимост от дозата. Най-често се наблюдават гастроинтестинални смущения, безсъние, раздразнителност, главоболие.

Подробна информация за терапията при грип при деца и възрастни може да намерите на:

• Лечение на грип
• Лечение на грип при деца

Лекарства с предимно антиретровирусна активност, прилагани при СПИН

• зидовудин
• ламивудин
• невирапин
• ритонавир
• индинавир
• енфувиртид
• маравирок
• ралтегравир

Целта на терапията при тези пациенти е супресия или унищожаване на вируса, запазване на имунитета, подобряване на общото здравословно състояние и удължаване на преживяемостта.

Ламивудин и зидовудин представлява нуклеозидни инхибитори на ензима ревертаза, като се ефективни за предпазване от инфектиране, но не и върху инфектираните клетки. Блокират удължаването на ДНК веригите и се отличават с широк спектър (HIV1, HIV2 и други ретровируси).

Важна особеност е, че при монотерапия бързо се развива резистентност, в резултат от мутация на ензима ревертаза, поради което се препоръчва приложение на комбинирана терапия от две, три и повече лекарствени средства.

При HIV позитивни бременни жени плодът се профилактира със зидовудин.

Ламивудин намира приложение и в терапията на вирусен хепатит В.

Невирапин представлява ненуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза, който действа некомпетитивно. Намира приложение в комбинираната терапия за лечение на СПИН, както и за профилактика на новородените при инфектирани майки.

Ритонавир и индинавир са протеазни инхибитори и блокират специфичната за вируса протеаза. Често водят до увеличение на билирубина и чернодробните трансаминази, хипергликемия, хиперлипидемия, липодистрофия.

Всички антивирусни лекарства, използвани в терапията на ретровирусните инфекции, водят до изразена в различна степен миелосупресия. При продължителната им употреба е възможно развитие на неутропения, анемия, депресия, упорито главоболие, общо неразположение.

Подробна информация за схемите на лечение при СПИН може да намерите на:

• Лечение на СПИН

Интерферони

• интерферон алфа-2а
• интерферон алфа-2б
• интерферон бета-1а
• интерферон бета-1б
• пегинтерферон алфа-2а
• интерферон гама

Интерфероните представляват цитокини с доказано антивирусно и имуномодулиращо действие.

Те предотвратяват репликацията на вирусите посредством повлияване синтезата на нуклеиновите киселини и протеините.

Прилагат се парентерално (венозно, мускулно) и интраназално. Намират приложение в терапията на вирусен хепатит (хепатит В и хепатит С), левкози, левкемии, лимфоми.

Основните нежелани ефекти, наблюдавани при употребата им, са свързани с развитието на алергични реакции.

Продължителната употреба се асоциира с повишен риск от развитие на алопеция, миелосупресия, увреждане на щитовидната жлеза.

При остра вирусна инфекция основната цел на противовирусната терапия е намаляване тежестта на болестта и развитието на усложнения.

Целта на терапията при пациенти с хронични вирусни инфекции е предотвратяване увреждането на вътрешните органи и централната нервна система.

Употребата на антивирусни лекарства се назначава от специалист, като е необходимо периодично проследяване на състоянието на пациентите.

При възникване на сериозни странични ефекти се преустановява терапията, като се назначава друг противовирусен агент с достатъчно висока ефективност.

Изображения: freepik.com