Лечение на СПИН

HIV (Human Immunodeficiency Virus) представлява инфекция с човешкия имунодефицитен вирус, която се предава по полов (най-често), кръвен (при хемотрансфузия, трансплантация и посредством контаминиран медицински инструментариум) или вертикален (от заразена майка на нейното дете) път.

Заболяването представлява глобален здравен проблем, като се провеждат многобройни кампании в световен мащаб за повишаване на информираността и здравната култура на населението.

Симптоми на заболяването

Началните етапи на болестта протичат неспецифично, грипоподобно и продължават в рамките на няколко седмици.

Следва латентен период, който може да продължи с години и при който заразените лица играят ролята на разпространители на инфекцията.

На пръв поглед инфектираните лица нямат клинични прояви през този етап, но нивата на CD4 Т-клетките (с изключително значение за активния имунитет) прогресивно намаляват.

В крайна сметка рано или късно се развива СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност), представляващ хронично състояние, при което е налице значително намалена имунологична резистентност, с развитие на различни вторични инфекции и неопластични заболявания.

Клиничната картина при СПИН е полиморфна, с многообразни прояви, като например бърза редукция на теглото, обилни нощни изпотявания, повишена уморяемост, зрителни нарушения, чести инфекции, неврологична симптоматика.

Подробна информация за това състояние, механизмите на заразяване, клиничните прояви и усложнения, може да прочетете в рубриката Здравни проблеми:

»СПИН

При честа смяна на партньорите, чести кръвопреливания или при предстояща бременност се препоръчва ежегодно изследване за HIV.

При доказване на активна инфекция е необходимо провеждане на адекватна терапия и проследяване на пациентите.

Медикаментозно лечение

Основните медикаменти, използвани за лечение на СПИН, се наричат антиретровирусни лекарства, тъй като HIV принадлежи към групата на ретровирусите.

Този вид вирусни агенти копират собствения си генетичен материал в този на човешките клетки, като така засегнатите клетки остават инфектирани до края на своя жизнен цикъл.

Различават се няколко основни класа лекарствени препарати, като голяма част от тях потискат действието на определени ензими, жизнено необх

Необходимо е да се отбележи, че не съществуват медикаменти за дефинитивно лечение от болестта.одими за развитието на вируса.

Целта на терапията е потискане на развитието на вируса, облекчаване на клиничната симптоматика и забавяне на прогресията на заболяването.

Използват се следните групи препарати:

• нуклеозидни инхибитори на ензима обратна транскриптаза: зидовудин, ламивудин, диданозин, абакавир
• нуклеотидни инхибитори на ензима обратна транскриптаза: тенофовир
• ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза: невирапин, ефавиренц, делавирдин
• протеазни инхибитори: ритонавир, индинавир, нелфинавир, ампренавир, атазанавир
• интегразни инхибитори: ралтегравир
• фузионни инхибитори (инхибитори на навлизането): енфувиртид
• корецепторни инхибитори: маравирок

Механизъм на действие

Основните различия между отделните групи са въз основа на механизма им на действие, като потискат различни фази от 

жизнения цикъл на вирусите.

Така например нуклеозидните и ненуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза потискат репликацията на HIV в изключително ранна фаза, блокирайки специфичните ДНК и РНК зависими полимерази, необходими за синтезата на нуклеиновите киселини.

Протеазните инхибитори действат на по-късен етап от жизнения цикъл на вирусите, като инхибират ензима протеаза, необходим за репликацията на HIV.

Интегразните инхибитори потискат действието на ензима, необходим за вграждането на вирусния генетичен материал в ДНК на гостоприемника, като по този начин се нарушава цялостният процес на възпроизводство на вируса.

Фузионните инхибитори и корецепторните антагонисти предотваряват навлизането на вируса в таргетните клетки. Този вид препарати поддържат нивата на вируса в кръвта ниски, което значително забавя увреждането на имунната система и развитието на усложнения.

Голяма част от антиретровирусните лекарства се усвояват в значителен процент, като резорбцията им не се повлиява от приема на храна.

Повечето препарати се елиминират през отделителната система, поради което е необходим мониторинг и корекция на дозата при пациенти с тежка степен бъбречна недостатъчност.

Изключение е препаратът абакавир, при който не се налага корекция на дозата, без значение от нивата на креатининовия клирънс, което го прави особено подходящ при пациенти с тежко увредена бъбречна функция.

Препаратът енфувиртид се прилага подкожно и също е подходящ при пациенти с бъбречна недостатъчност, както и при пациенти с чернодробна нед

остатъчност.

Терапевтична схема

Основният принцип при ефективната терапия на HIV е комбинирането на поне три антиретровирусни средства с различен механизъм на действие, с цел оптимално блокиране на размножаването на вирусите, намаляване на риска от развитие на лекарствена резистентност и вторични инфекции.

Комбинацията от три и повече лекарствени средства се нарича високо активна ретровирусна терапия или HAART (highly active antiretroviral therapy).

Изборът на подходяща терапевтична схема и режим се определя в зависимост от съотношението между ефикасност, безопасност, нежелани лекарствени ефекти и начин на приложение.

Комбинираната терапия намалява значително риска от лекарствена резистентност и подобрява усвояването и терапевтичния потенциал на медикаментите.

Резистентност към антиретровирусните средства се развива най-често посредством мутации, подобряващи устойчивостта на вируса.

Странични ефекти

Освен потенциалния риск от развитие на лекарствена резистентност при употребата на препарати за лечение на СПИН често се развиват различни по тежест странични ефекти:

• митохондриална токсичност, изразяваща се в лактатна ацидоза, чернодробна стеатоза, липоатрофия, периферна невропатия
• неврологична симптоматика: инсомния, ярки сънища, обърканост, замаяност и халюцинации
• гастроинтестинално дразнене: гадене, повръщане, диария, коремна болка и дискомфорт
• метаболитни усложнения: дислипидемия, инсулинова резистентност, хипергликемия, преразпределение на мастната тъкан с развитие на затлъстяване от централен тип
• хипербилирубинемия и нефролитиаза при прием на индинавир
• фебрилитет, кашлица, инфекции на горните дихателни пътища, миалгии и артралгии при прием на маравирок
• увеличение на серумния холестерол, триглицеридите и чернодробните ензими при употреба на ралтегравир

Лекарствени взаимодействия

Много от антиретровирусните препарати са субстрати на чернодробни ензими и техният метаболизъм може да бъде повлиян от инхибитори, като например противогъбични средства (кетоконазол, итраконазол,) и антибиотици (еритромицин, кларитромицин) или от индуктори (фенитоин, фенобарбитал), водейки до клинично значими нежелани лекарствени взаимодействия.

Алтернативни методи на лечение

За постигане на оптимален терапевтичен ефект при пациентите с HIV или СПИН се препоръчва комбиниране на конвенционалните средства с алтернативни методи на лечение.

Често в съчетание със стандартните препарати за лечение на СПИН се използват също и техники за подобряване на психичния статус и цялостния тонус, като например йога, медитация, акупунктура, масаж, ароматерапия.

Препоръчва се здравословен хранителен режим, с прием на достатъчно витамини и минерали, като е необходим ежедневен прием на пресни плодове и зеленчуци, ядки, варива, добре термично обработено месо.

За противодействие на някои от страничните ефекти на лекарствената терапия и някои от усложненията на болестта се препоръчва допълнителен прием на калций и витамин D, рибено масло, суроватъчен белтък витамини от група В.

Някои билки са ефективни в комплексната терапия на болестта и за стимулиране на имунната система. Такива са ехинацея, черен кимион, женшен, горчив пъпеш.

Подробна информация за различните алтернативни средства за терапия на ХИВ/СПИН може да намерите на:

»Алтернативна медицина при ХИВ и СПИН

Не се заблуждавайте по рекламите за "чудодейни" еликсири с таен състав, тъй като нищо не може да замести конвенционалното лечение.

Утвърдените медикаментозни средства доказано облекчават симптоматиката на инфекцията, намаляват риска от развитие на вторични заболявания и усложнения и подобряват качеството на живот на пациентите.

Изображения: freepik.com