Постекспозиционна профилактика за ХИВ

› Въведение

› Какво представлява постекспозиционната профилактика за ХИВ?

› Какво включва постекспозиционната профилактика за ХИВ?

› Ефективност и ползи

› Рискове и противопоказания

Въведение

ХИВ е предотвратимо заболяване при спазване на препоръките за превенция, включително използване на предпазни средства при полов контакт, използване на подходящи предпазни средства при практикуване на рискова професия и други. При излагане на рисков контакт може да се приложи постекспозиционна профилактика за ХИВ, която при стартиране в рамките на до 72 часа след експозицията може да намали значително риска от заразяване. Представлява спешна превантивна мярка, включваща подходяща комбинация от антиретровирусни лекарства, които следва да се приемат стриктно в продължение на 28 дни.

Какво представлява постекспозиционната профилактика за ХИВ?

Постекспозиционната профилактика (Post-Exposure Prophylaxis) за ХИВ представлява вид спешна антиретровирусна терапия, чиято основна цел е да предотврати риск от заразяване с вируса на човешкия имунен дефицит след потенциално излагане на инфекция по някой от характерните за пренасяне на заразата механизми.

Терапията следва да се приложи в първите 72 часа след експозицията, като колкото по-рано се приложи, толкова по-висока би била нейната ефективност. Състои се в прием на подходящи лекарства за период от един месец с цел потискане размножаването на вируса преди да бъде потвърдено с изследвания, че лицето се е заразило.

Постекспозиционната профилактика за ХИВ не замества стандартните мерки за предпазване от заразяване с ХИВ (използване на презервативи, практикуване на моногамия, регулярни изследвания, поставяне на татуировки само в регулирани обекти, провеждане на изследвания, медицински и стоматологични интервенции само в добре регулирани здравни заведения), а по същество е допълнителна мярка, която следва да се прилага само в извънредни ситуации.

Решението за приложение на терапията се взима от съответния медицински екип при наличие на доказателства за висок риск от излагане на вируса на ХИВ, включително при убождане на медицинския персонал при вземане на кръв или провеждане на изследвания на пациент с ХИВ, след сексуално насилие или незащитен полов контакт с лица, които имат ХИВ или СПИН и други.

Какво включва постекспозиционната профилактика за ХИВ?

Постекспозиционната профилактика за ХИВ представлява вид антиретровирусна терапия, която се прилага по спешност и съобразно със световните препоръки в областта:

• подготовка на пациента: необходима е бърза, но подробна оценка на вида на експозицията и определяне риска от заразяване с ХИВ, като от значение е видът на контакта с болния от ХИВ или СПИН (сексуален, професионален, контакт с кръвта и други), определяне на точното време, изминало от експозицията, както и определяне на статуса на лицето, от когото се е заразил (дали е с потвърден ХИВ, СПИН, с нисък или висок риск и други)
• изследвания: преди лечението по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат различни по обем и вид изследвания (пълна кръвна картина, чернодробни и бъбречни маркери, маркери на възпалението, изследване на урина и други). Важно е по време и след терапията да се проследяват бъбречната и чернодробната функция, да се извършва регулярно тестване за ХИВ (в началото на лечението, след шест седмици, след три месеца), както и изследване за хепатит В, хепатит С
• използвани лекарства: препоръчва се лечението да стартира възможно най-скоро, но не по-късно от 72 часа след експозицията. Световната Здравна Организация препоръчва използването на комбинация от три различни лекарства от поне две различни фармакологични групи с цел постигане на оптимален резултат във връзка с различния им механизъм на действие. Често използвана комбинация е тенофовир, ламивудин и емтрицитабин, като видът на конкретните лекарства може да варира в отделните здравни заведения и населени места
• продължителност: лечението следва да продължи 28 поредни дни, като изключително важно е пациентите да приемат медикаментите ежедневно, без прекъсване

Изборът на конкретната терапия, мерки, проследяване се определя от лекуващия лекар, като е необходимо стриктно спазване и следване на неговите препоръки с цел минимизиране риска от заразяване с ХИВ и оптимизация на предприетите мерки.

Ефективност и ползи

Постекспозиционната профилактика за ХИВ се отличава с висока ефективност, когато се приложи в подходяща комбинация от лекарства и в достатъчно ранен срок след рисковата експозиция. При приложение в първите 72 часа, лечение с подходяща комбинация от антиретровирусни лекарства за период от 28 дни терапията може да предложи високи нива на успеваемост.

Характерно за този вид лечение е следното:

• как действат лекарствата: схемите, които се прилагат за постекспозиционна профилактика, предотвратяват внедряването, навлизането и размножаването на вирусите в организма и по този начин блокират развитието на инфекцията. Най-често се използват инхибитори на обратната транскриптаза или на ензима интеграза, като комбинирането на отделните групи позволява по-висока ефективност и по-широокобхватно действие
• ефективност на терапията: макар постекспозиционната профилактика да не гарантира пълна, 100 процента ефективност, при стартиране още в първите часове след експозицията, назначаване на подходящ медикаментозен режим и стриктното му спазване в продължение на 28 дни различни проучвания показват около и над 80 процента ефективност и успеваемост на терапията
• ползи от профилактиката: основните ползи от този вид профилактика се свеждат до намаляване риска от заразяване с ХИВ след рисков контакт, мотивация за по-безопасно поведение в бъдеще и повишаване на здравната култура, създава чувство за контрол и намалява тревожността при лица, претърпели рисково излагане

Въпреки липсата на пълна гаранция за ефективност, приложението на терапията значимо снижава риска от предаване на инфекцията и подобрява прогнозата. При липса на подобна терапия след рисков контакт вероятността от заразяване и дългосрочни усложнения е значително по-висока.

Рискове и противопоказания

Макар да се счита за относително безопасна, постекспозиционната профилактика, подобно на всяка лекарствена терапия, крие своите рискове и демонстрира някои странични ефекти, особености и групи от пациенти, за които не е подходяща.

В повечето случаи се понася добре, но са възможни някои странични ефекти, а приложението при някои групи пациенти следва да се осъществява под строг контрол:

• странични ефекти: чести странични ефекти в резултат от приема на лекарствата са гадене, повръщане, коремен дискомфорт, диария, промени в апетита, главоболие, замайване, умора, нарушения на съня, тревожност. Обикновено нежеланите ефекти са леки, преминават бързо и не налагат преустановяване на лечението
• противопоказания: относителни противопоказания за провеждане на терапията са бременност, кърмене, подлежащи тежки чернодробни и бъбречни заболявания. В този случай е необходима подробна оценка на рисковете и ползите от лечението при всеки отделен пациент. Абсолютно противопоказание за провеждане на лечението е наличието на установена алергия към някои от антиретровирусните лекарства, използвани в стандартните схеми
• рискови групи: при някои пациенти е необходимо повишено внимание преди и по време на терапията във връзка с по-висок риск от странични ефекти, токсичност, лекарствени взаимодействия и други. Такива са лицата с тежки бъбречни и чернодробни увреждания, коинфекция с хепатит В или хепатит С, бременни жени, кърмачки, деца и подрастващи под 18 години, полиморбидни пациенти с множество подлежащи заболявания и приемащи много други лекарства

Предварителното запознаване със състоянието на пациентите, оценката на рисковете и ползите за конкретния случай позволяват прецизиране на терапията и оптимизиране на ефективността от постекспозиционната профилактика за ХИВ.

Изображения: freepik.com