Основи на Запер терапията

› Какво е Запер?

› Как работи "Запер" терапията?

› Експериментите с HIV и Запер терапията

› Научни предложения за усъвършенстване на Запер терапията

Какво е Запер?

Терапевтичният генератор "Запер" (Zapper Armand Hulda Clark) се предлага като средство за отстраняване на вредни патогени като вируси, гъбички, бактерии и паразити от тялото чрез електрически импулси с различни честоти на принципа на биорезонанса.

Основите на Запер терапията са поставени от д-р Реймънд Райф още през 30-те години на 20 век. Откритието му не става много популярно, докато д-р Хулда Кларк (Hulda Clark) от САЩ не публикува своите научни трудове в книгата „Лечение на всички болести“, базирани на теориите на Райф.

Доктор Хулда Кларк е независим учен, известна със своите натуропатични програми за прочистване в комбинация със „Заппер“ - устройство, което тя изобретява. По същество, "Запер" е биорезонансна технология, която е призната в ЕС като медицинско изделие от клас IIa.

Д-р Кларк и други учени практикуващи естествено лечение, изучавали животът на паразитите и устройството Запер било последната стъпка от нейната развиваща се философия за лечение. Тя стига до заключението, че практически всички заболявания са причинени или от микроорганизми, или от токсини. Американският център за контрол на заболяванията (CDC) установил, че средният американец носи средно около 500 г живи микроорганизми в тялото си. Токсини в нашата храна, домакински химикали и околната среда отслабват бариерата на дебелото черво срещу проникване на различни микроорганизми от чревния тракт.

Как работи "Запер" терапията?

Всички паразити и болни тъкани притежават положителен заряд на тялото. Здравата тъкан е отрицателно заредена. Заперът въвежда отрицателни йони през кожата в живата тъкан на тялото, убивайки паразитите, чрез промяна на техния заряд и също така помага за заздравяване на болната тъкан.

Схемата на zapper е изградена около интегралната схема Таймер 555 (555 timer IC), чрез която се генерира импулсен ток с квадратна форма от постоянен от деветволтова батерия (с намален волтаж до около 4.5 волта и 3,5 милиампера). Честота на импулсите е около 20 000 в секунда. Така този монополярен импулсен ток наподобява характеристиките на променлив ток. Това е важно, защото така няма да се промени естествената полярност на електромагнитното поле на тялото.

Принципът на действие на Запер се основава на унищожаването на патогени в нашето тяло с помощта на прав импулсен ток. С други думи, този ток е импулсен постоянен ток - с определена тактова честота. Тактовата честота е броя на генерираните импулсите в секунда. Д-р Хулда Кларк е изследвала и доказала, че различните честоти на постоянен ток унищожават различни патогени.

Ако използваме дадена честота или набор от честоти по подходящ начин, можем да се освободим от определени групи патогени от тялото. Това се основава на теорията на Роял Реймънд Райф, който вярва, че вирусите и бактериите имат свои собствени резонансни честоти, които са смъртоносни за тях (MOR - Mortal Oscillation Rate). Класическата честота на Запер, определена от д-р Хулда Кларк, е 30 kHz. Както вече беше написано, д -р Хулда Кларк установява, че различни патогени се унищожават с различна честота. Тя вярва, че токовете, вариращи от 10 Hz до 1 MHz, могат да бъдат полезни в хода на терапията на различни видове заболявания, както и за премахване на токсините от тялото.

Експериментите с HIV и Запер терапията

Научен експеримент, послужил като основа за създаването на Запер терапията и доказателство за ефективността й в борбата с HIV вирусите, е докладван от Уилиям Лиман и Стевен Каали. През есента на 1990 г., двамата медицински изследователи, работещи в Медицинския колеж Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, правят важно откритие. Те установяват, че вируса на HIV може да бъдат дезактивиран, чрез прилагането на постоянен ток, с ниско напрежение.

В лабораторни условия те поставили два електрода от платина в стъклена епруветка с инфектирана с HIV-1 кръв. Приложили ток директно към електродите и установили, че потокът на ток в диапазона от 50-100 микроампера дал най-добри резултати. Практически, всички вирусни частици на ХИВ били неблагоприятно засегнати, докато нормалните кръвни клетки останали невредими. Вирусните частици не били директно унищожени от електрическия ток, а по-скоро било засегнато външното протеиново покритие на вируса по такъв начин, че да му попречи да произвежда ензима обратна транскриптаза, който е необходим за реплицирането и вмъкването на вирусната ДНК в човешкия геном (човешкото ДНК). Ензимът обратна транскриптаза позволява вирусът да навлезе в човешка Т клетъчна линия (наречена CEM-SS) и да "командва" възпроизвеждането на ДНК. След като използва приемната клетка, за да се възпроизведе в хиляди нови вирусни частици, набъбналата гостоприемна клетка (наричана синцития или гигантска клетка) ще се спука и ще освободи съдържанието си в кръвоносната или лимфната система. Така се разпространява вирусът. Дезактивирането на вирусния ензим обратна транскриптаза, вирусната частица губи това свое „предимство” – да се вгражда в ДНК на Т лимфоцитите и не може да се „скрие” от човешките имунологичните клетки, което позволява на имунната система да ги разпознае като „чужди” и да ги атакува по-ефективно.

Съществуват и други автори обаче, според които терапията със Запер не може да лекува ХИВ инфекцията, а просто облекчава симптомите. Проф. Ed Rybicki, професор по микробиология в Университета за биофармакологично изследване на Университета в Кейптаун, изучавал широко ХИВ казва, че електрическият ток няма да има ефект върху ДНК на ХИВ. Той съветват хората да не спират антиретровирусната терапия!

Научни предложения за усъвършенстване на Запер терапията

Подобрения метод предлага подлаганите на терапия биологични течности (кръв, амниотична течност, лимфа) първоначално да бъдат изведени от организма, а след това да бъдат подложени на няколко вида обработка: механично филтриране на кръвта (подобни на хемодиализа), обработка с нискоамперен прав ток, след това отново да бъде механично филтрирана (пречистена) съответната биологична течност (в частност кръв, лимфа, амнионна течност). Може би на тези принципи ще се основава производството на бъдещите Запер уреди.

Прочетете още:

• Приложение на Запер терапията