ХИВ - изследване

Изследването за ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) се провежда, за да се открият антитела или генетичен материал (ДНК или РНК) на вируса. С помощта на това изследване може да се определи дали има данни за инфекция - наличие на ХИВ-вирус. Вирусът атакува белите кръвни клетки - CD4+, които са част от имунната система и имат много важна роля в борбата с инфекции. Инфекцията с ХИВ може да прогресира до синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Подробна информация може да прочетете тук:

• СПИН

След инфекция с ХИВ антитела в кръвта могат да се открият след 2 седмици до 6 месеца. Периодът, от който е настъпила инфекцията до образуването на антитела, се нарича сероконверсия. През този период инфекцията може да се разпространява.

За изследване за ХИВ може да се използват някои от следните тестове:

• Елайза (ELISA, Enzyme-linked immunosorbent assay). Този тест обикновено се провежда като първо изследване за откриване на инфекция с ХИВ. Ако се открият антитела към ХИВ (положителен резултат), тестът се повтаря или се правят други изследвания, за да се потвърди диагнозата. Ако резултатът от изследването е отрицателен, обикновено не е необходимо да се провеждат допълнителни изследвания. При провеждане на този тест има малка вероятност от получаване на фалшиви резултати при провеждане на изследването в първите няколко седмици след инфектиране с вируса.

• Уестърн блот (Western blot). Провеждането на този тест е по-трудно изпълнимо, отколкото Елайза. Тестът се използва за потвърждаване на инфекция след получаване на два положителни резултата от Елайза.

• Полимеразна верижна реакция (PCR). Провеждането на този тест изисква специално оборудвана лаборатория и се извършва по-рядко. С PCR се открива ДНК или РНК на вируса в клетки, които са инфектирани. С помощта на този тест се открива ранна инфекция, защото резултатите от изследването могат да са положителни още няколко дни или седмици след инфектиране с вируса.

При съмнение за инфектиране с човешки имунодефицитен вирус обикновено се правят изследвания на 6-та седмица, 3-ти месец и 6-ти месец след вероятна експозиция (контакт с вируса).

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването за инфекция с ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) се провежда в някой от следните случаи:

• За откриване на инфекция с ХИВ. Изследването се провежда при хора, изложени на рискови фактори за заразяване с ХИВ, или при такива, които имат симптоми на инфекция с ХИВ.

• Като скрининг след даряване на кръв или органи за трансплантация, за да се предотврати предаване на инфекция.

• Като скрининг при бременни жени. Ако се лекуват бременни жени, инфектирани с ХИВ, рискът от предаване на инфекцията на бебето е по-малък.

• За изследване на новородено от майка, инфектирана с ХИВ. В тези случаи обикновено се провежда PCR, защото бебето може да има антитела от майката, без да е инфектирано.

Провеждането на изследване за ХИВ не поставя диагнозата СПИН. За да е болен един човек от СПИН, е необходимо да е ХИВ-позитивен и да има налице и други проблеми.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не се налага да правите нищо преди провеждане на изследването.

Обикновено преди теста се попълва информирано съгласие.

Посочете точен адрес или телефон, на който могат да Ви изпратят резултатите от изследването.

Метод на провеждане на изследването:

Вземане на кръв от медицински специалист:

• Поставя се еластичен маншет на ръката, с помощта на който вените стават по-големи и е по-лесно вземането на кръв;

• Почиства се мястото, откъдето ще бъде взета кръвта;

• Поставя се игла във вената. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;

• Поставя се спринцовка;

• Изпълва се спринцовката с кръв;

• След събиране на достатъчно количество за пробата кръв се отстранява еластичният маншет;

• Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от вената;

• Притиска се мястото, от което е взета кръв.

Какво ще усещате по време на изследването?

Пробата от кръв за изследване за ХИВ се взема от вена на ръката.

При това изследване може да усещате пристягане от еластичния маншет.

По време на самото вземане на кръв няма да усещате нищо, освен евентуално леко боцкане при поставяне на иглата.

Болката от убождането зависи от:

• Състоянието на вените.

• Индивидуалната Ви чувствителност на болка.

• Уменията на медицинския специалист, който взема пробата от кръв.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При вземане на венозна кръв за изследване за ХИВ съществува минимален риск от възникване на някои проблеми:

• На мястото, откъдето е взета кръвта, може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото, след като се извади иглата.

• Много рядко може да възникне възпаление на вената. Това състояние се нарича флебит и обикновено преминава след третиране с компреси.

• При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при прием на някои лекарства, като аспирин, варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване. Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства, съобщете за това на Вашия лекар.

Резултати от проведеното изследване:

Изследването за ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) се провежда, за да се открият антитела или генетичен материал (ДНК или РНК) на вируса. С помощта на това изследване може да се определи дали има данни за ХИВ-инфекция.

Резултатите от изследването с ELISA са готови за 2 до 4 дни.

Резултатите от провеждането на други тестове могат да бъдат готови до 1-2 седмици.

Нормални стойности

• Не се откриват антитела за ХИВ.

• Ако изследването на антитела се направи по време на сероконверсния период, може да се получи отрицателен резултат и това налага повтаряне на теста. Повечето хора след инфекция с ХИВ имат антитела до 6-я месец след заразяването. Ето защо, ако тестът за ХИВ е отрицателен на 6-ти месец, се счита, че няма инфекция.

• При изследване с PCR не се открива генетичен материал (ДНК или РНК) на вируса на ХИВ.

Нормалните резултати се отбелязват като отрицателни.

Неопределени стойности

• Наличието на неопределени резултати при изследване с Елайза не може да покаже дали един човек е инфектиран с ХИВ. Такива резултати могат да се получат преди да са се образували антитела към ХИВ или ако има други антитела, които да взаимодействат с получените резултати. В тези случаи е необходимо да се направи PCR за откриване на генетичен материал (ДНК или РНК) на вируса.

• Човек, който е с неопределени резултати за 6 месеца или по-дълъг период от време, се счита, че не е инфектиран с ХИВ.

Отклонения от нормата

• Откриват се антитела за ХИВ.

• Отчитането на положителен резултат от Елайза налага повтаряне на изследването на същата кръвна проба. Ако резултатът отново е положителен, се прави изследване с Уестърн блот или PCR.

• При изследване с PCR се открива генетичен материал (ДНК или РНК) на вируса на ХИВ.

Тези резултати се отбелязват като положителни.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването за ХИВ може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

• Прием на кортикостероиди.

• Изследване на антитела по време на сероконверсния период.

• При някои заболявания – автоимунни, левкемия, сифилис.

• При консумиране на големи количества алкохол.