Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

› Въведение

› В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?

› Необходима ли е предварителна подготовка?

› Метод на провеждане на изследването:

› Какво ще усещате по време на изследването?

› Има ли рискове от провеждане на изследването?

› Резултати от проведеното изследване:

› Кога не трябва да провеждате изследването?

Въведение

Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) представлява кръвно изследване, чрез което се определя скоростта, с която червените кръвни клетки (еритроцити) се утаяват в проба от кръв, която е била поставена във висока, тънка, вертикално разположена епруветка (пипета).

Резултатите се отчитат, като след 1 час се измери в милиметри височината на бистрата течност (плазмата), която се формира над утаените еритроцити.

Когато кръвна проба се постави в епруветка (пипета), еритроцитите обикновено се насочват към дъното (утаяват) сравнително бавно, оставяйки слой плазма.
Еритроцитите се утаяват по-бързо в присъствието на по-голямо количество протеини (белтъци), особено на белтъци, наречени острофазови реагенти.
Нивата на островафозовите реагенти в кръвта като С-реактивен протеин (CRP) и фибриноген се увеличават в отговор на възпаление.

Този тест е описан за първи път през 1897 година от полския патолог Edmund Biernacki, поради което в някои части на света изследването на СУЕ продължава да бъде наричана реакция на Biernacki.

През 1918 година изследването е подобрено от шведския патолог Robert Sanno Fahraeus и интерниста Alf Vilhelm Albertsson Westergren.
И до ден днешен изследването на СУЕ се основава на метода на Westergren (Вестергрен), като този метод се препоръчва от Международния комитет за стандартизация в хематологията.

Изображение: Unknown author, Public domain, via Wikimedia Commons

СУЕ е неспецифичен тест, тъй като високите стойности на този показател са индикация за възпаление, но не предоставят информация за конкретната причина за възпаление или областта, в която е възникнало възпалението.
Стойностите на СУЕ могат да се променят и в резултат на други заболявания, освен възпалителни, включително и в резултат на някои физиологични състояния.
Поради тази причината скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) няма диагностична стойност и затова се съчетава с други изследвания за поставяне на окончателна диагноза, като например:

• C-реактивен протеин;
• Пълна кръвна картина (ПКК);
• Антинуклеарни антитела (АНА, ANA);
• Ревматоиден фактор;
• Фибриноген;
• Електрофореза на серумни протеини;
• Изследване на урея в кръвта;
• Креатинин в кръвта;
• Изследване на урея в кръвта;

Изображение: MechESR, CC0, via Wikimedia Commons

И скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ), и C-реактивен протеин (CRP) са маркери за възпаление.

C-реактивният протеин е острофазов белтък, произвеждан от черния дроб при възпалителна реакция.
Като цяло, СУЕ не е толкова чувствителен тест, колкото е изследването на Ц-реактивен протеин — нивата на CRP в кръвта се увеличават по-бързо след началото на възпалителен или инфекциозен процес. Също така CRP не се влияе от толкова много фактори, колкото СУЕ, което прави С-реактивния протеин по-добър маркер за възпаление.

Въпреки това обаче СУЕ е лесен за изпълнение и икономически изгоден тест, поради което за много специалисти изследването на скоростта на утаяване на еритроцитите все още е първоначален избор, когато се съмняват за възпаление.

?Върни се в началото

В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването

Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) е неспецифичен тест, като някои от показанията за неговото провеждане включват:

• Съмнение за възпалително заболяване или инфекция;
• Наличие на признаци и симптоми с неясен произход, включително:
  • главоболие;
  • необяснимо повишаване на телесната температура;
  • болка във врата или раменете;
  • тазова болка;
  • анемия;
  • липса на апетит;
  • необяснима загуба на тегло;
  • скованост в ставите;
  • болка в мускулите;

Колаж: www.freepik.com

• За диагностициране и/или проследяване хода на дадено състояние, като например:
  • ревматоиден артрит — СУЕ е диагностичен параметър за ревматоиден артрит, но се използва с цел стадиране на болестта, а не като главен диагностичен критерий;
  • системен лупус еритематозус;
  • ревматична полимиалгия (polymyalgia rheumatica);
  • темпорален артериит;
  • гигантоклетъчен артериит;
  • абсцес;
  • системен васкулит;
  • полимиозит;
  • злокачествено заболяване;
• Скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) често се използва за разграничаване (диференциална диагноза) на артериит на Такаясу (Takayasu) от болестта на Кавазаки (Kawasaki);

• В някои случаи СУЕ спомага за диагностициране на някои заболявания като:

  • мултиплен миелом;
  • възпалителна болест на червата (inflammatory bowel disease);
  • хронични бъбречни заболявания;
• През определени интервали от време за проследяване на ефекта от проведено лечение, но само за някои заболявания, като например:
  • темпорален артериит;
  • ревматична полимиалгия (polymyalgia rheumatica);
  • ревматоиден артрит;
  • лимфом на Ходжкин (Hodgkin);
• В педиатрията СУЕ се използва за диагностициране и проследяване на деца в ревматоиден артрит и болест на Кавазаки;

Изображение: www.freepik.com

Поради ниската си чувствителност и специфичност, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) не се използва като скринингов тест, тъй като много състояния могат да повлияят на резултатите от изследването, а освен това стойностите на СУЕ могат да бъдат високи и при много физиологични състояния.

СУЕ само насочва към наличието на болестен процес, но не предоставя конкретна информация за вида на заболяването.

Това е причината СУЕ да не се използва като самостоятелен диагностичен критерий, а резултатите от изследването се интерпретират заедно с данните от анамнезата, физикалното изследване и други изследвания.

?Върни се в началото

Необходима ли е предварителна подготовка

Изследването на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) не изисква специална подготовка.

Трябва да информирате лекаря си, ако сте:

• бременна или има вероятност за това;
• в цикъл;
• консумирали мазна храна преди изследването;

Тези състояния могат да са причина за промени в стойностите на СУЕ.

Необходимо е да информирате лекаря си за всички лекарства (независимо дали са по рецепта или не), билки и хранителни добавки, които приемате, тъй като могат да повлияят на резултатите от изследването.

Изображение: www.freepik.com

Някои от медикаментите, които могат да повлияят на СУЕ, включват:

• декстран (dextran);
• метилдопа (methyldopa);
• перорални контрацептиви;
• андрогени — тестостерон;
• теофилин (theophylline);
• витамин А;
• аспирин и други салицилати, когато се приемат в големи дози;
• хинин (quinine);
• валпроева киселина;
• фенитоин (phenytoin);
• фенотиазини;
• преднизон (prednisone);

?Върни се в началото

Метод на провеждане на изследването

За определянето на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) е необходимо да се вземе кръв, като повече информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:

» Изследване на кръв

Изображение: www.freepik.com

В България има 2 основни метода, използвани за определяне на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ):

1. Вестергрен (Westergren);
2. Панченко (Панченков);

Резултатите при двата методи показват само леки различия.

Вестергрен (Westergren

Това е основният метод, прилаган от лабораториите и препоръчан от Международния комитет за стандартизация в хематологията.

При този метод на изследване на СУЕ е необходима 2 ml венозна кръв, която се смесва с 0,5 ml натриев цитрат (антикоагулант, непозволяващ на кръвта да се съсири).
Полученият разтвор може да се съхранява не повече от 2 часа на стайна температура и 6 часа на температура 4 °С.

Смесената с натриев цитрат кръв се изтегля с пипетата на Westergren до съответната маркировка.
След това пипетата се фиксира в строго вертикално положение на специален статив за 1 час при стайна температура, след което се измерва разстоянието в милиметри между най-горната точка на утаените еритроцити (образува се стълб от еритроцити) и нулевото деление в горната част на пипетата.

При модифицирания метод на Westergren се използва ЕДТА (етилендиаминтетраоцетна киселина) като антикоагулант вместо натриев цитрат.

И при двете процедури резултатите се представят в милиметри за 1 час (mm/h).

Често срещани грешки при метода на Вестергрен включват:

1. прекомерно разреждане на кръвта с антикоагулант;
2. недобро смесване;
3. грешки при фиксиране на пипетата — например поставяне на пипетата под наклон;

Референтните стойности при метода на Westergren зависят от пола и възрастта.

Панченко (Панченков)

Методът на Панченко се прилага предимно при деца или при хора, от които не може да се вземе венозна кръв.

За този метод са необходими около 0.2 ml капилярна кръв, взета най-често чрез пункция на пръста.

Взетата кръв се размесва с 5% разтвор на натриев цитрат върху предметно стъкло, след което размесената кръв се изтегля с пипета на Панченко до деление "0" на пипетата.

Пипетата се поставя на статив за пипети Панченко в строго вертикална позиция за 1 час, след което се измерва разстоянието в милиметри между най-горната точка на утаените еритроцити (образува се стълб от еритроцити) и деление "0" в горната част на пипетата.

След въвеждането на автоматизираните анализатори в клиничнолабораторната практика, определянето на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) се извършва автоматично.

?Върни се в началото

Какво ще усещате по време на изследването

Подробна информация за това, което ще усетите при вземането на кръв, необходима за определяне на скоростта на утаяване на еритроцитите, ще намерите при

» Изследване на кръв

Има ли рискове от провеждане на изследването

Подробна информация за възможните рискове, свързани с вземането на кръв, необходима за изследване на СУЕ, ще намерите при:

» Изследване на кръв

?Върни се в началото

Резултати от проведеното изследване

Скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) е неспецифичен маркер за възпаление и се влияе от различни фактори, поради което резултатите от изследването трябва да се тълкуват внимателно заедно с данните от анамнезата, физикалното изследване и допълнителните тестове, които са назначени.

Изображение: www.labcompare.com

Резултатите от теста се отчитат в милиметри за час (mm/h) — отчита се колко милиметра е височината на стълба бистра течност (плазма), който се формира над утаените еритроцити, след 1 час. по Westergren

СУЕ е проба, която се позитивира бавно (2-3 денонощия след началото на заболяването) и още по-бавно се нормализира — 1-2 седмици след излекуване.

Резултатите от изследването са готови в рамките на деня, като могат да варират между отделните лаборатории.

Нормални стойности:

• по Westergren:
  

• по Панченко:

Трябва да се има предвид, че някои заболявания, водещи до възпаление, не водят до повишаване на СУЕ, поради което нормални стойности на това изследване не изключват наличието на заболяване или възпаление.

При тълкуване на резултатите от изследването трябва да се имат предвид някои физиологични особености:

• стойностите на СУЕ нормално се повишават с напредване на възрастта;
• при жените СУЕ е по-високо, отколкото при мъжете;
• високи стойности на СУЕ се установяват при бременни жени (след третия месец) и остават повишени около 3 седмици след раждането;
• менструалното кървене може да е причина за ускорено СУЕ;
• прием на суха храна или продължително гладуване — може да доведе до ускорено СУЕ;
• след ваксинация (поради увеличаване нивата на фибриноген и глобулини в плазмата) — може да се наблюдават високи стойности на СУЕ;
• повишено изпотяване (води до сгъстяване на кръвта) — например при висока външна температура — може да е причина за ниски стойности на СУЕ;
• засилена еритропоеза (образуване на еритроцити) — например при живеещите на висока надморска височина — СУЕ може да е забавено;

Изображение: www.medicine.mcgill.ca

Отклонения от нормата:

Ускорено СУЕ може да се наблюдава при следните състояния:

• възраст — стойностите на СУЕ се увеличават с напредване на възрастта;
• възпаление;
• бактериална инфекция — на костите, сърцето или сърдечните клапи, кожата, системна инфекция (сепсис), апендицит и други;
• вирусни инфекции;
• бременност;
• прееклампсия (токсикоза на бременността);
• ревматична полимиалгия (polymyalgia rheumatica);
• заболяване на щитовидната жлеза — например Базедова болест;
• анемия;
• системен лупус еритематозус;
• ревматоиден артрит;
• гигантоклетъчен артериит;
• бъбречно заболяване;
• менструация;
• злокачествени заболявания — например лимфом, мултиплен миелом;
• темпорален артериит — при почти всички пациенти с това заболяване се установява ускорено СУЕ;
• прием на някои медикаменти, включително:
  • декстран (dextran);
  • метилдопа;
  • перорални контрацептиви;
  • пенициламин (penicillamine);
  • прокаинамид (procainamide);
  • теофилин (theophylline);
  • витамин А;
• алергичен или некротизиращ васкулит;
• макроглобулинемия на Waldenstrom (Валденстрьом);
• хиперфибриногенемия — повишени нива на фибриноген в кръвта;
• туберкулоза;

Много високи стойности на СУЕ (> 100 mm/h) най-често са резултат от:

• Инфекция;
• Заболявания на съединителната тъкан;
• Метастатични злокачествени тумори.

Високите стойности на СУЕ, установени при онкологични пациенти, корелират с лоша прогноза за различни видове рак, включително:

• болест на Ходжкин;
• карцином на стомаха;
• бъбречноклетъчен карцином;
• хронична лимфоцитна левкемия;
• рак на гърдата;
• колоректален карцином;
• рак на простатата;

Някои бъбречни заболявания също са сериозен етиологичен фактор.

При по-малко от 2% от пациентите с много високи стойности на СУЕ не се установява конкретна причина.
В тези случаи причината за силно повишеното СУЕ се установява чрез комбинираното тълкуване на данните от анамнезата, физикалното изследване и други лабораторно-диагностични тестове.

Еднократно установяване на повишени стойности на СУЕ, без наличие на симптоми на конкретно заболяване, обикновено не предоставя достатъчно информация, за да се постави диагноза.

Ниски стойности на СУЕ могат да се установят при:

• високи нива на кръвна захар;
• полицитемия (повишена концентрация на еритроцитите в кръвта);
• сърповидно-клетъчна анемия;
• тежко чернодробно заболяване;
• застойна сърдечна недостатъчност;
• прием на някои медикаменти, включително:
  • аспирин;
  • кортизон;
  • хинин;
• хипофибриногенемия (намалена плазмена концентрация на фибриноген);
• левкоцитоза (повишени нива на левкоцити в кръвта);
• ниско ниво на плазмените протеини;
• хипервискозитет (сгъстяване на кръвта);

?Върни се в началото

Кога не трябва да провеждате изследването

Факторите, които могат да възпрепятстват изследването на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) или могат да повлияят на резултатите от теста, включват:

• възраст — стойностите на СУЕ се увеличават с напредване на възрастта;
• използването на СУЕ като скринингов тест при асимптоматични лица е ограничено от ниската чувствителност и специфичност на това изследване;
• бременност;
• анемия;
• менструация;
• прием на някои медикаменти, включително:
  • декстран;
  • метилдопа;
  • перорални контрацептиви;
  • витамин А;
  • аспирин;
  • кортизон;

Изображение: www.freepik.com

• прием на мазна храна преди изследването;
• наднормено тегло;
• по-висока или по-ниска температура в помещението, в което се извършва изследването;
• кръвта, която ще се изследва, е съсирена;
• излишък на антикоагулант;
• наклонена пипета;
• къси пипети;
• наличие на мехурчета в кръвната проба;
• забавяне на изследването на кръвната проба (> 2 часа);
• необичайна форма на еритроцитите (например сфероцити);

?Върни се в началото

Заглавно изображение: Rouibi Dhia Eddine Nadjm, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons