Коклюш МКБ A37
› Какво представлява коклюшът?
› Кой е изложен на риск от коклюш
› Как става заразяването с магарешка кашлица
› Лечение
› Прогноза
Какво представлява коклюшът?
Заболяването коклюш, известно още като магарешка кашлица, пертусис или 100-дневна кашлица, е силно заразна бактериална инфекция, характеризираща се с пристъпна конвулсивна кашлица, продължителност на симптомите повече от един месец и тежко протичане в кърмаческа и ранна детска възраст. Заболяването е предотвратимо с ваксина.
В ерата преди ваксинацията коклюшът е бил водеща причина за детска смърт. Той все още е значима причина за заболеваемост и смъртност при деца под 2-годишна възраст.
Коклюш | |
Код по МКБ-10: | A37 |
Други наименования: | Магарешка кашлица, пертусис, 100-дневна кашлица, 100-day cough, Whooping cough, Pertussis, Coqueluche |
Специалност: | Инфекциозни болести, детски болести |
Причинител: | Бактерия (Bordetella pertussis) |
Инкубационен период: | средно 7-14 дни (може да варира между 4-21 дни) |
Контагиозен индекс: | 70-75% |
Карантина: | 2 седмици за контактни на болните, които не са ваксинирани или преболедували |
Механизъм на заразяване: | Въздушно-капков |
Симптоми: | Кашлица, субфебрилна температура, хрема, загуба на апетит в началния етап. Тежка пристъпна кашлица, цианоза, затруднено дишане, отделяне на храчка на следващ етап. |
Диагностика: | На базата на симптомите, секрет от гърлото и носа, серологични тестове |
Лечение: | Антибиотици, симптоматични лекарства |
Усложнения: | Кръвоизливи в склерите на очите, рана на френелума на езика, дехидратация, херния, отит, пневмония, мозъчен кръвоизлив, кръвохрак, счупване на ребра, енцефалопатия, гърчове. |
Профилактика: | Задължителна ваксина и изолация на болните деца |
Епидемиология
Заболяването е антропонозна инфекция (източник е единствено човекът с типична или субклинична форма на заболяването).
- Контагиозният индекс на заболяването е 70-75%.
- Голяма роля за разпространението на инфекцията имат и носителите при безсимптомната форма.
- Механизмът на предаване е въздушно-капков, като възприемчивостта е най-висока в кърмаческа възраст.
- Входна врата е лигавицата на горните дихателните пътища.
Огнища на болестта са описани за първи път през XVI-ти век. Бактерията Bordetella pertussis, която причинява инфекцията, е открита през 1906 г. от Борде (Bordet). Ваксината срещу става достъпна през 1940 г.
Годишната честота в световен мащаб се оценява на 48,5 милиона случая, със смъртност от близо 295 000 смъртни случая годишно. Повечето случаи се срещат в развиващия се свят и могат да бъдат засегнати хора от всички възрасти. Коефициентът на смъртност сред бебетата в страните с ниски доходи може да достигне до 4%.
Повече от 151 000 случая са докладвани в световен мащаб през 2018 г. Въпреки това не всички случаи се съобщават или правилно диагностицират, особено в развиващите се страни. Коклюшът е една от водещите причини за смъртни случаи, предотвратими с ваксина, в световен мащаб.
В Англия процентът на ваксинираните през последните 4 десетилетия е намалял до под 30%. Този спад е довел до хиляди наскоро докладвани случаи на заболяването, като честотата на заболеваемост се доближава до тази от ерата преди ваксинацията. Подобни епидемични взривове наскоро са се появили в Швеция, Канада и Германия. Смята се, че през последното десетилетие в Африка са настъпили близо 300 000 смъртни случая от заболяването.
Поради липсата на имунитет от майката, 10-15% от всички случаи на коклюш се срещат при кърмачета под 6 месеца, повече от 90% от всички смъртни случаи се случват в същата възрастова група. Въпреки това, нарастващото мнозинство от случаите сега са при хора на възраст 10 години и повече, което доведе до увеличаване на препоръките за реваксинация.
В последните години заболяват неимунизирани деца и млади хора след 30-годишна възраст с намален имунитет, най-вече на фона на вродено или придобито имунодефицитно заболяване.
Епидемиите от болестта възникват циклично, на всеки 3 до 5 години, както в райони с програми за ваксинация, така и в такива без програми. Наблюдава се пролетно-лятна сезонност. След преболедуване остава имунитет от 12 до 16 години. С течение на времето имунитетът намалява при тези, които или са били ваксинирани, или са се възстановили от инфекция.
Епидемия може да възникне, след като груповият имунитет спадне под определено ниво. Възможно е също така бактерията да еволюира, за да избегне предизвикания от ваксината имунитет.
Причинител на коклюш
Причинител на коклюш е бактерията Bordetella pertusis, но към същия род принадлежат също Bordetella parapertusis и Bordetella bronchiseptica, които причиняват по-леки коклюшоподобни заболявания - паракоклюш.
Изображение: Medical Illustrator: Dan Higgins, Public domain, via Wikimedia Commons
Бордетела пертусис е Грам-отрицателна бактерия, строг аероб, изключително неустойчив спрямо факторите на околната среда. Бактерия се култивира на специални хранителни среди при температура от 25°C - класическата среда на Борде-Жангу и съвременната на Реган-Лоу с Рн 6,7 +/- 2.
Основна роля в патогенезата на заболяването имат множество токсини и фактори на патогенността, които бордетелите отделят, като:
- пертусис токсин - основен фактор на потогенността, който уврежда разнообразни клетъчни функции и предизвиква увеличена секреция на слуз в дихателните пътища
- трахеален цитотоксин - прикрепва се към епителните клетки на цилиарния епител
- дермонекротичен токсин - мощен вазоконстриктор
- аденилатциклазен токсин - подпомага действието на пертусис токсина
Коклюшът се предава по въздушно-капков път. B.pertussis се разпространява чрез аерозолни капчици от кашлицата на заразени индивиди, прикрепяйки се към и увреждайки ресничестия епител на дихателните пътища. B.pertussis също се размножава върху респираторния епител, започвайки от назофаринкса и завършвайки предимно в бронхите и бронхиолите.
В дихателните пътища се образува мукопурулентен ексудат. Този ексудат компрометира малките дихателни пътища (особено тези на бебета) и предразполага засегнатия индивид към ателектаза, кашлица, цианоза и пневмония. Белодробният паренхим и кръвообращението не са засегнати; следователно резултатите от кръвната култура са отрицателни.
Заразяването с коклюш може да стане чрез директен контакт лице в лице, чрез споделяне на затворено пространство или чрез контакт с орални, назални или респираторни секрети от заразен източник.
Хората са единственият вид гостоприемник на B.pertussis. Епидемии на магарешка кашлица са наблюдавани сред шимпанзета в зоологическа градина и сред диви горили - и в двата случая се счита за вероятно инфекцията да е придобита в резултат на близък контакт с хора. Няколко зоологически градини имат дългогодишна практика да ваксинират своите примати срещу магарешка кашлица.
Кой е изложен на риск от коклюш?
Всеки на всяка възраст може да се зарази с магарешка кашлица. Някои групи имат по-висок риск. Те включват:
|
Коклюшът е най-опасен за бебетата. Повечето хоспитализации и смъртни случаи от магарешка кашлица се случват при бебета, които не са достатъчно големи, за да са имунизирани с всички дози ваксина. Бебета на възраст под 12 месеца, които не са ваксинирани или не са получили пълния набор от препоръчани ваксини, имат най-висок риск от тежки усложнения и смърт.
Пациентите със съпътстващо сърдечно, белодробно, невромускулно или неврологично заболяване са изложени на висок риск от заразяване с болестта и от усложнения.
Как става заразяването с магарешка кашлица?
Коклюшът е изключително заразен. Бактериите, които причиняват магарешка кашлица, се разпространяват лесно от човек на човек по въздуха чрез капчици течност при кашляне и кихане. Може да се разпространява и от ръце, които са влезли в контакт с бактериите. Разпространява се и когато хората прекарват много време заедно или споделят пространство за дишане.
Човек с коклюш може да заразява останалите от началото на първите симптоми до три седмици след началото на кашлицата. Приемът на антибиотици в началото на заболяването може да съкрати времето, през което някой е заразен. Ако приема антибиотици, все още може да разпространява инфекцията, докато не изминат пет дни от антибиотичното лечение.
Тъй като магарешката кашлица се разпространява лесно, често други членове на семейството или близки контакти на пациента с магарешка кашлица също ще имат инфекцията. Може да се наложи всеки, който е имал много близък контакт с пациента, докато е бил заразен, да приема антибиотици, включително жени в последния месец от бременността и бебета на възраст под шест месеца. Профилактиката с антибиотици може да се назначи на неимунизирани или на непълно имунизирани контактни лица след консултация със специалист по инфекциозни болести.
Някои хора имат леки симптоми и не знаят, че имат магарешка кашлица, но въпреки това могат да разпространят бактерията на други.
Патофизиология
На мястото на входната врата - лигавицата на дихателните пътища, бактерия се прикремва към ресничките на цилиарния епител, размножава се на място и отделя основните фактори на патогенност - пертусис токсин, трахеален тоскин, дермонекротичен и аденилатциклазен токсин. Водеща роля в развитието на локалните и системни прояви на заболяването има пертусис токсина, но трахеалният и аденилатциклазен токсини подпомагат неговото действие чрез причиняване на стаза и нарушаване на функцията на имунните фагоцитарни клетки в дихателните пътища.
Патоанатомични изменения се наблюдават главно в бронхиалното дърво, където се открива запушване на бронхите със секрет и оток на техните стени.
Симптоми на коклюш
Инкубационният период е средно 7-14 дни (варира между 4 и 21 дни). Понякога симптомите не се развиват до 3 седмици. Коклюшът може да започне като обикновена настинка, но за разлика от нея, кашлицата може да продължи седмици или месеци.
Клинично болестта протича в три периода:
- катарален стадий,
- конвулсивен стадий и
- реконвалесцентен период.
Катарален стадий
Катаралният стадий продължава от 1 до 2 седмици и се характеризира с появата на симтоми като:
- хрема или запушен нос
- кихане
- субфебрилна температура (по-малко от 38°С)
- главоболие
- загуба на апетит
- сълзене на очите
- постепенно засилваща се кашлица, по-честа нощем и неповлияваща се от обичайните противокашлични средства
- апнея (животозастрашаващи паузи в дишането) и цианоза при бебета и малки деца
Коклюшът е най-инфекциозен, когато пациентите са в катарална фаза, но той може да остане заразен в продължение на 3 или повече седмици след началото на кашлицата.
Началната фаза е неразличима от настинка и обикновените инфекции на горните дихателни пътища. Затова лекарите често не подозират и не го диагностицират, докато не се появят по-тежките симптоми.
Пароксизмален (конвулсивен) стадий
Една до две седмици след началото на първите симптоми хората с магарешка кашлица могат да развият пароксизми - бързи, бурни и неконтролирани пристъпи на кашлица. Конвулсивният стадий обикновено продължава от 1 до 6 седмици (средно 2 седмици), но може да продължи и до 10 седмици. Пристъпите на кашлица обикновено се влошават и стават по-чести, докато заболяването продължава.
Кашлицата става специфична - с пристъпен характер:
- болните кашлят с къси, бързи, следващи един след друг кашлични тласъци
- по време на пристъп лицето на болния изглежда оточно, конюнктивите са зачервени, а езикът е изваден пред устата
- при по-продължителен пристъп се появява цианоза поради затрудненото дишане между кашличните тласъци
- в края на кашличния пристъп при по-големи бебета и малки деца следва шумно, дълбоко вдишване, познато като реприз (когато вдишваният въздух преминава през все още частично затворен дихателен път), последван от отделянето на гъста, лепкава храчка
Бебетата на възраст под 6 месеца нямат характерното хриптене, но могат да имат епизоди на апнея и са изложени на риск от изтощение.
Зачервяване и повръщане по време или след пристъпи на кашлица са често срещани симптоми при засегнатите деца.
При бебетата е възможно да се появи затруднено дишане, докато тийнейджърите и възрастните обикновено имат леки симптоми. Много бебета с коклюш изобщо не кашлят. Вместо това може да се появят симтоми като цианоза или затруднено дишане.
Реконвалесцентен стадий
Реконвалесцентния (оздравителен) период продължава 2-3 седмици и се характеризира с постепенно разреждане до пълното преустановяване на кашличните пристъпи.Понякога, особено в кърмаческа възраст, този период може да продължи два до три месеца. Възможна е повторната поява на кашлични пристъпи, провокирани от емоционални фактори или появата на вторична респираторна инфекция.
Коклюш при възрастни
Инфекцията обикновено е по-лека при тийнейджъри и възрастни, отколкото при бебета и деца, особено тези, които са били ваксинирани срещу магарешка кашлица. Въпреки това, и при тийнейджъри и възрастни може да има по-сериозно протичане на заболяването. Особено неваксинираните могат да изпитват продължителни пристъпи на кашлица, които да ги държат будни през нощта.
Инфекцията обикновено протича леко при хора, които са били ваксинирани срещу магарешка кашлица, но въпреки това се разболяват. При ваксинирани хора кашлицата обикновено няма да продължи толкова дни, пристъпите на кашлица, хриповете и повръщането след пристъпи на кашлица са по-рядко срещани, както и апнеята и цианозата.
Усложнения
Поради силата и продължителността на кашличните тласъци през катаралния стадий е възможно развитието на усложнения, като:
- Кръвоизливи в склерите
- Разязвяване на френулума, намиращ се в устната кухина
- Хемоптиза (кръвохрак), епистаксис (кръвотечение от носа)
- Белодробни ателектази
Други възможни усложнения на коклюш могат да включват:
- Пневмония
- Дехидратация или загуба на тегло поради затруднено хранене
- Хипоксична енцефалопатия
- Отит на средното ухо
- Херния
- Реиндуциране на пароксизмална кашлица при инфекции на горните дихателни пътища
- Гърчове
- Мозъчен кръвоизлив
- Кома и смърт
Преждевременно родените бебета и пациентите със съпътстващо сърдечно, белодробно, невромускулно или неврологично заболяване са изложени на висок риск от усложнения на коклюш (например пневмония, гърчове, енцефалопатия, смърт).
Пневмонията, причинена от инфекция с Bordetella pertussis или от вторична инфекция с други патогени, е сравнително често усложнение, което се среща при приблизително 13% от кърмачетата с коклюш.
Усложненията от страна на централната нервна система, като гърчове (1-2% от бебетата) и енцефалопатия, са по-рядко срещани и се смята, че са резултат от тежка, предизвикана от пароксизъм церебрална хипоксия и апнея; метаболитни нарушения като хипогликемия; малки интракраниални кръвоизливи. Липсата на растеж е друго възможно усложнение.
Левкоцитозата, особено при брой на белите кръвни клетки (WBC) над 100 000, е свързана с фатален изход от коклюш. Друго проучване показа, че броят на белите кръвни клетки над 55 000 и коклюшът, усложнен от пневмония, са независими предиктори за фатален изход в многовариантен модел.
По-големите деца, юношите и възрастните често имат леко или нетипично заболяване. Приблизително половината от юношите с коклюш имат кашлица в продължение на 10 седмици или повече. Тийнейджъри и възрастни често се възстановяват от магарешка кашлица без проблеми. Когато възникнат усложнения, те обикновено са странични ефекти от усилената кашлица, като фрактури на ребрата, коремна херния, нарушения на съня, инконтиненция. Гърчовете се срещат при 0,3-0,6% от възрастните.
Диференциална диагноза
Болестите, които имитират коклюш, включват:
- Аденовирусна респираторна инфекция - децата се проявяват с температура, болки в гърлото и конюнктивит.
- Микоплазмена пневмония - пациентите с микоплазмени инфекции имат по-изразени системни симптоми, може да се появи треска и главоболие, хрипове могат да бъдат установени при аускултация на гръдния кош.
- Хламидиална пневмония - малки бебета с хламидиални инфекции се проявява със "стакато" кашлица, гноен конюнктивален секрет, тахипнея, хрипове и хрипове.
- Инфекция с респираторен синцитиален вирус - пациентите се проявяват с преобладаващи признаци на долните дихателни пътища.
Други състояния, които трябва да се имат предвид при диференциалната диагноза, включват:
- Настинка
- Грип
- Бронхиолит
- Круп (ларинготрахеобронхит)
- Пневмония (аспирационна, вирусна, бактериална)
- Туберкулоза
- Астма
Изследвания при коклюш
Изображение: Nathan Reading from Halesowen, UK, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons
Диагностицирането на магарешка кашлица в ранните й стадии може да бъде трудно, тъй като признаците и симптомите на коклюш наподобяват тези на други често срещани респираторни заболявания, като настинка, грип или бронхит.
За поставяне на диагноза е необходимо провеждането на обстоен физикален преглед, анамнеза за липса на имунизация и провеждането на лабораторни, серологични и микробиологични изследвания.
Лабораторни изследвания
Установяват се характерните промени в периферната кръвна картина - левкоцитоза и лимфоцитоза при нормално СУЕ.
Серологични изследвания
Материал за доказване на нуклеинова киселина на Bordetella pertussis е назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Материалът трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение, но е допустимо и през първите 7 дни от започване на терапията.
Микробиологични изследвания
- Изолиране на причинителя от назофаренгиален секрет на специална хранителна среда (Борде-Жангу, Реган-Лоу)
Клиничният материал (секрет от задната и горната страна на назофаринкса) е подходящ за изолиране на причинителя само в катаралния стадий на болестта, когато кашлицата не е характерна.
Лечение
Провежда се етиологично и патогенетично лечение. Болните от коклюш подлежат на изолация от останалите пациенти, особено деца в кърмаческа възраст.
Поддържащата терапия е основното лечение при пациенти с активна коклюшна инфекция. Целите на терапията включват:
- ограничаване на броя на пароксизмите
- наблюдаване на тежестта на кашлицата, оказване на помощ, когато е необходимо
- хранене, почивка и възстановяване
При необходимост трябва да се осигурят оксигенация, дихателни процедури и механична вентилация. Кърмачетата трябва да бъдат внимателно наблюдавани за апнея, цианоза или хипоксия.
Антибиотици на избор при коклюш са представителите на групата на макролидите, като продължителността на лечение е от 10 до 14 дни. При значителен катар на горните дихателни пътища е показано приложението на кортикостероиди и лечение с кислород при наличието на тежки кашлични пристъпи, довеждащи до хипоксия. Почивката на легло и подходящото хранене подпомагат оздравителния процес.
От важно значение с магарешката кашлица да се лекува рано, преди да започнат пристъпите на кашлица. Ранното лечение може да:
- намали тежестта на протичането на заболяването
- помогне за предотвратяване на разпространението на инфекцията сред другите
Хоспитализацията трябва силно да се обмисли при пациенти с риск от тежко заболяване и усложнения, включително бебета под 3 месеца; кърмачета на възраст 3-6 месеца, освен ако наблюдаваните пароксизми не са тежки; недоносени малки деца; бебета или деца със съпътстващо белодробно, сърдечно или невромускулно заболяване.
Пациенти с пневмония, апнеични или цианотични пристъпи, хипоксия или умерена до тежка дехидратация трябва да бъдат хоспитализирани.
Грижи у дома
Правилните грижи и третиране на симптоматиката у дома може да допринесе за по-бързото възстановяване:
- Приемайте антибиотици точно както е предписано от лекаря.
- Измивайте често ръцете със сапун и вода за поне 20 секунди.
- Яжте малки порции на всеки няколко часа, за да предотвратите повръщане.
- Приемайте много течности, включително вода, сокове и супи, както и плодове, за да предотвратите дехидратация.
- Не приемайте лекарства за кашлица, освен ако лекарят не ги препоръча. Употребата на лекарство срещу кашлица вероятно няма да помогне и често не се препоръчва.
- Почивайте си много. Това може да даде на тялото ви повече сила да се бори с болестта.
- Поддържането на въздуха в дома чист от прах, дим и други дразнители може да помогне за успокояване на кашлицата.
Карантина при коклюш
Болните се самоизолират и лекуват в дома до клинично оздравяване, но не повече от месец от началото на симптоматиката или 20 дни от началото на пароксизмалната кашлица, а при лечение с антибиотици - съответно 20 или 10 дни.
Деца с коклюш се поствят под карантина и не трябва да посещават детски заведения, детска градина или училище:
- в продължение на три седмици от началото на кашлицата, ако не се дават антибиотици
- докато не са преминали поне пет дни от антибиотичното лечение
Неимунизирани/непълно имунизирани или неболедували контактни лица се поставят под медицинско наблюдение за две седмици.
При поява на коклюш в детско заведение (ясла или градина) или училище контактните деца се поставят под медицинско наблюдение за две седмици, като класът или групата им се поставя под карантина в рамките на училището/детското заведение за същия срок.
Прогноза
Прогнозата за пълно възстановяване от коклюш е отлична при деца на възраст над 3 месеца. При тези под 3 месеца смъртността е 1-3%.
Усложненията при по-големи бебета и деца обикновено са минимални и повечето пациенти постигат постепенно, но пълно възстановяване с поддържащо лечение и антибиотици. Леките усложнения по време на заболяването включват епистаксис, гадене и повръщане, субконюнктивални кръвоизливи и язви на френулума.
Пациентите с определени коморбидни състояния обаче имат по-висок риск от заболеваемост и смъртност и трябва да бъдат оценявани индивидуално.
Освен това, в сравнение с по-големите деца и възрастните, кърмачетата на възраст под 6 месеца с коклюш са с по-голяма тенденция към по-тежко протичане на заболяването, да развият усложнения и да се нуждаят от хоспитализация. От 2001-2003 г. 69% от кърмачетата на възраст под 6 месеца с коклюш се нуждаят от хоспитализация.
Съобщените смъртни случаи, дължащи се на коклюш при малки бебета, са се увеличили значително от края на XX-ти век. Между 2004 г. и 2008 г. от общо 111 смъртни случая, свързани с коклюш, докладвани на CDC, 92 (83%) са били при бебета на възраст 3 месеца или по-малко.
Профилактика
За профилактика на коклюш съществува ваксина, която съгласно имунизационният календар на Република България се прилага след навършване на тримесечна възраст, трикратно, през един месец. В различните периоди на растеж и развитие на детето се прилагат различни комбинации от тази ваксина.
Прилага се шесткомпонентна ваксина срещу коклюш, дифтерия, тетанус, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В и полиомиелит.
Първа реимунизация се извършва на 16 месеца, а втора - на 6 години.
- На 2 месеца се прилага шествалентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит В, полимиелит и хемофилус инфлуенце тип В.
- На 3-ти и 4-ти месец също се прилага шествалентната ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш, хепатит В, полимиелит, хемофилус инфлуенце тип В).
- На 1 година и 4 месеца - първа реимунизация с петвалентната ваксина (дифтерия, тетанус, коклюш, инактивирана полиомиелитна ваксина, хемофилус инфлуенце тип В).
- На 6 години - реимунизация с ваксина (коклюш, дифтерия, тетанус, полиомиелит).
- На 12 години се извършва реимунизация срещу коклюш, дифтерия и тетанус.
Ваксина срещу коклюш при бременни
Ваксината срещу коклюш е безопасна за бременни жени. Ваксинирането по време на бременност няма да увеличи риска от усложнения при бременност.
Препоръчва се имунизацията да е по време на третия триместър на бременността (предпочитане през по-ранната част от този период от време).
След прилагане на ваксина тялото на бременната жена създава защитни антитела и предава високи нива от тях на бебето преди раждането. Тези антитела осигуряват на бебето известна краткосрочна защита срещу магарешка кашлица в ранна възраст - преди да е достатъчно голямо, за да бъде имунизирано.
Защитните антитела са най-високи около 2 седмици след ваксинирането, но е необходимо време, за да се предадат на бебето. Така че предпочитаното време за ваксинация е началото на третия триместър.
Изображения: freepik.com
Често задавани въпроси
От вирус или бактерия се причинява?
Причинява се от бактерията Bordetella pertussis, която се разпространява лесно чрез кашлица и кихане на заразен човек.
Какви са първоначалните симптоми?
Първоначалните симптоми обикновено са подобни на тези на обикновена настинка с хрема, треска и лека кашлица, но са последвани от два или три месеца от тежки пристъпи на кашлица. След пристъп на кашлица може да се появи висок звук или ахкане при вдишване - реприз.
Колко време продължава кашлицата?
Силната кашлица може да продължи 10 или повече седмици, оттук и фразата „стодневна кашлица“. Кашлицата може да е толкова силна, че да причини повръщане, фрактури на ребрата и умора.
Какво изследване се прави?
За диагностициране се прави микробиологично изследване или тест за коклюш чрез вземане на проба от задната част на носа и гърлото.
С антибиотици ли се лекува?
Антибиотиците могат да ускорят ерадикацията (отстраняването) на Bordetella pertussis и да помогнат за предотвратяване на разпространението на инфекцията. При бременни жени и деца под една година антибиотиците се препоръчват в рамките на шест седмици от появата на симптомите.
Кой боледува най-често?
Преди да бъде разработена ваксината, магарешката кашлица се е смятала за заболяване в детска възраст. Сега тя засяга предимно деца, които са твърде малки, за да е завършен пълният курс от ваксинации, както и тийнейджъри и възрастни, чийто имунитет е отслабнал.
Как да се предпазим от боледуване?
Предотвратяването на магарешката кашлица е основно чрез имунизация с ваксина. Защитата от нея намалява с времето, така че често се препоръчват допълнителни дози ваксина за по-големи деца и възрастни. Ваксинирането по време на бременност е много ефективно за предпазване на бебето по време на уязвимите ранни месеци от живота и се препоръчва в много страни.
Може ли ваксинирано дете да боледува?
Заболяването може да възникне при тези, които са били ваксинирани, но симптомите обикновено са по-леки и рискът от тежки усложнения е много по-малък.
Видове Коклюш МКБ A37
Симптоми и признаци при Коклюш МКБ A37
ВсичкиЛечение на Коклюш МКБ A37
ВсичкиИзследвания и тестове при Коклюш МКБ A37
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
ПАНАДОЛ БЕБЕ перорална суспензия 120 мг / 5 мл 100 мл
СИНЕКОД 7.5 мг/5 мл сироп 200 мл
МАЩЕРКА СТРЪК
КОКУС КАКТИ 9 СН
ДРОСЕРА 15 СН
ЕТЕРИКА ЕТЕРИЧНО МАСЛО ОТ БОСИЛЕК 5 мл
БРОНХЕТАМИН сироп 7.5 мг / 5 мл 200 мл ТЕВА
САМБУКУС НИГРА 9 СН
КАРБО ВЕГЕТАБИЛИС 15 СН
САМБУКУС НИГРА 9 СН
ЧАЙ ФИЛТЪР ШИПКА * 20
КОКУС КАКТИ 15 СН
Библиография
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/whooping-cough/symptoms-causes/syc-20378973
https://www.cdc.gov/pertussis/index.html
https://en.wikipedia.org/wiki/Whooping_cough
https://www.webmd.com/children/whooping-cough-symptoms-treatment
https://emedicine.medscape.com/article/967268-overview
https://www.rch.org.au/kidsinfo/fact_sheets/whooping_cough/
https://www.healthdirect.gov.au/whooping-cough
https://www.medicalnewstoday.com/articles/257706
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- КП № 104 ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА КОНТАГИОЗНИ ВИРУСНИ И БАКТЕРИАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - ОСТРО ПРОТИЧАЩИ, С УСЛОЖНЕНИЯ
- Лечение на коклюш (магарешка кашлица)
- Ваксина дифтерия тетанус коклюш
- Драка-обикновена, Христов трън, Чалия
- Иглика – жълта, Игличина, Аглика
- Кашлица при бебе – какво трябва да знаем и кога е повод за притеснение
- Див розмарин, Лабрадор чай, Блатен чай, Блатен ледум
- Росянка
- Ипекакуана
- Ветрогон, Биволски трън
Коментари към Коклюш МКБ A37
Въпреки ваксината детето ми се разболя от коклюш.Мъчително е да гледаш и да не можеш да помогнеш,както и да гледаш че медизината е безсилна.Оттук натам не знам дали ще правим реименизацията, смисъл никакъв
Биляна
Колко време изхвърят храчки и повръщат
Не може да се посочи с точност, защото зависи от тежестта и от това, кога е започнало лечението!
Колко време изхвърят храчки и повръщат