Коклюш, предизвикан от Bordetella parapertussis МКБ A37.1

Коклюш, предизвикан от Bordetella parapertussis е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от Bordetella parapertussis, член на род Bordetella.

Заболяването се характеризира с катарални промени на ларинкса, трахеята и бронхите и протича значително по-леко от коклюша - с единични кашлични пристъпи или дори безсимптомно.

Bordetella parapertussis притежава сходни морфологични характеристики с тези на коклюшният бактерии — Грам-отрицателна къса пръчица с размери от 0,2 до 0.5 микрометра. Не образува ресни, спори и капсули, което го отграничава от B.pertussis, чиито млади колонии притежават капсули.

Паракоклюшът е антропонозно заболяване (източник на инфекцията е човека с типична или субклинична форма на заболяването), което се предава по въздушно-капков път. Входна врата е лигавицата на дихателните пътища. Заболяването има повсеместно разпространение и е в известна зависимост от провежданата ваксинация в ранна детска възраст.

Паракоклюшът има инкубационен период между 7 и 15 дни. Измененията в организма и клиничните прояви са резултат от действието на различни ендо- и екзотоксини, най-значим от които е трахеалният цитотоксин, който се прикрепва към цилиарните епителни клетки и нарушава движенията им. Среща се при възрастни и деца и протича в по-лека форма (атипично протичане) с безпристъпна кашлица - леки покашляния няколко пъти на денонощие или дори безсимптомно. Липсва фебрилитет, но се наблюдават отпадналост, безапетитие и хрема. Причината за значително по-леката клинична изява на паракоклюша е липсата на Пертусис токсин, който Бордетела парапертусис не отделя за разлика от Бордетела пертусис. При коклюш, предизвикан от Bordetella parapertussis липсват катарални явления. Заболяването трае кратко и не води до усложнения.

Физикалната находка от страна на белите дробове най-често е нормална. При извършване на ренгенова диагностика не се установяват патологични изменения.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничното протичане, бактериологичните и серологичните изследвания - PCR и ELIZA. Най-голямо значение притежава микробиологичното изследване на храчка и типизирането на бактериалния вид.

Диференциална диагноза се прави с коклюш, остър респираторен катар, бронхиолит, ларинготрахеит и други ифекции на горните дихателни пътища..

Лечението на коклюш, предизвикан от Bordetella parapertussis при леките случаи се провежда със симптоматични противокашлични средства, докато тежките клинични форми се лекуват етиологично. Антибиотична група на избор са макролидите.