Бордетели (Bordetella)

Обща характеристика

В род Bordetella са включени Грам-отрицателни кокобактерии, които са от първостепенно значение в хуманната и ветеринарна медицина поради способността им да колонизират дихателните пътища, причинявайки широк спектър от белодробни и бронхиални инфекции.

Към рода принаджлежат видовете:

• B. pertussis;
• B. parapertussis;
• B. bronchiseptica.

B. pertussis и B. parapertussis предизвикват заболявания у човека – коклюш и паракоклюш, а B. bronchiseptica – при животните.

Морфологична характеристика

Бордетелите са Грам-отрицателни кокобактерии, не образуват спори, а ресни образуват само някои видове от рода. Размерите им варират от 0,2 до 0,5 µm. Клетките им се разполагат поединично или на двойки. Капсули могат дa се наблюдават единствено в младите колонии.

Културелни особености

Всички представители на рода са строги аероби, което означава, че използват кислорода от средата и не виреят в безкислородни условия. Силно взискателни са спрямо хранителните среди, което налага прибавянето на активен въглен, кръв и казеин към тях. Оптимални за развитието им са температури от 35 до 37 градуса и рН 7,2-7,4.

Биохимичната производителност на бордетелите е слабо изразена – не разграждат уреята, разграждат единствено глюкоза и лактоза. Не редуцират нитратите в нитрити.

Фактори на патогенност и вирулентност

Филаментозния хемаглутинин и фимбриалния аглутиноген са адхезини, които подпомагат прикрепянето на коклюшните бактерии към епителните клетки на трахеята и бронхите.

Като главен фактор на вирулентността се определя пертусис токсина – токсина предизвикващ пристъпната кашлица при коклюша.

Бактерия на коклюша образува и трахеален цитотоксин, който убива епителните клетки по лигавицата на трахеята.

Епидемиология

Бордетелите са високочувствителни спрямо свълчевата светлина и загиват в околната следа до няколко часа.

Не е известно съществуването на източник или резервоар от животни или насекоми. Подрастващите и възрастните са важен резервоар за В. pertussis и често са източник на инфекцията за кърмачета.

Причинителите на коклюш и паракоклюш се предават по въздушно-капков път от болните и временните заразоносители.

Патогенеза и клинична картина

Входна врата за бактериите са горните дихателни пътища. Инкубационният период е от 1 до 3 седмици.

B. pertussis е причинителят на коклюша (магарешка кашлица), който протича в три последователни стадия:

1. Катарален стадий;
2. Стадий на конвулсивна кашлица;
3. Стадий на оздравяване.

B. parapertussis причинява паракоклюш. Паракоклюшът по своите признаци прилича на коклюша, но протича много по-леко и продължава по-кратко време.

Специфична профилактика

Жул Борде и Октаве Гену изолират Bordetella pertussis в Париж преди повече от 100 години, от когато започват и опитите за изобретяване на ефективна ваксина. Съществуват различни ваксини срещу коклюш. Клетъчната ваксина срещу коклюш се състои от суспензия на инактивирани клетки на B. pertussis. Коклюш ваксината е била първоначално лицензирана в Съединените щати през 1914 г. и предлагана в комбинация с дифтерийни и тетанични анатоксини през 1948 г.

Изображение CC0 Public Domain

Ацелуларните ваксини срещу коклюш са ваксини, които съдържат пречистени, инактивирани компоненти на клетки от B. pertussis. За различните възрастови групи са разработени няколко ваксини срещу коклюш, те съдържат различни компоненти и са в различни концентрации. Предлагат се като комбинация с тетаничен и дифтериен анатоксин.

Микробиологична диагностика

Културата се счита за златен стандарт при микробиологичната диагностика на коклюш. Трябва да се получат проби от назофаринса, а не от гърлото. Културите са променливо положителни (30% – 50%) и направата им може да отнеме до 2 седмици. Културите са по-малко вероятно да бъдат положителни, ако се извършват по-късно в хода на заболяването (повече от 2 седмици след началото на кашлицата) или при проби от лица, които са получили антибиотици или са били ваксинирани.

Полимеразната верижна реакция (PCR) е бърз тест и притежава отлична чувствителност. Резултатите трябва да се интерпретират заедно с клиничните симптоми и епидемиологичната информация.

Лечение

Препоръчителните антибиотици са азитромицин, кларитромицин и еритромицин. Може също да се използва триметоприм-сулфаметоксазол.

Антибиотик, ефективен срещу коклюш, трябва да се прилага на всички хора, които са били в близък контакт с болен от коклюш или паракоклюш.

Заглавна снимка CC0 Public Domain