азитромицин (azithromycin) | ATC J01FA10

Азитромицинът е антибиотик, който спада към групата на макролидите.

Показания: използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към азитромицин микроорганизми- бактериален фарингит, тонзилит, синуит, среден отит, бронхит, пневмония, еритема хроника мигранс, еризипел, импетиго, вторична пиодермия, акне вулгарис, неусложнен уретрит, цервицит.

Фармакодинамика: потиска протеиновата синтеза по време на фазата на елонгация чрез обратимо свързване към рибозомната 50S-субединица и повлиява транслацията на активираните аминокиселини върху нарастващата пептидна верига. Азитромицин има бактериостатичен ефект.

Нежелани лекарствени реакции: алергичен шок, тромбоцитопения (намалено количество тромбоцити в кръвта), загуба на апетит, депресия, гадене, повръщане, диария, кожни обриви, сърбеж, ангиоедем, уртикария, безсъние, нервност, сънливост, тревожност, халюцинации, главоболие, тремор, нарушения на слуха и зрението, повишение на чернодробните ензими.

Лекарствени взаимодействия: азитромицинът може да взаимодейства с антиацидни лекарствени продукти, варфарин или други перорални антикоагуланти, циклоспорин, дигоксин, рифабутин, нелфинавир, терфенадин, астемизол, триазолам, мидазолам, алфентанил. Азитромицинът не трябва да се комбинира с ергоалкалоиди.

Противопоказания: свръхчувствителност към макролиди, прием на ерготамин или дихидроерготамин.

Дозов режим: орален прием в дози за възрастни от 500-1000 мг веднъж дневно. При деца се прилага в дози от 10-20 мг/кг за 24 часа.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.