АНТИБАКТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА ЗА СИСТЕМНО ПРИЛОЖЕНИЕ (ANTIBACTERIALS FOR SYSTEMIC USE) | ATC J01

Антибактериалните средства за системно приложение (антибиотици) представляват сложни макромолекулни съединения, които са получени по естествен, полусинтетичен или синтетичен начин. Те са продукт от метаболизма на различни гъбички, плесени и бактерии или полусинтетични аналози на тези продукти, които спират размножаването на микроорганизмите или ги разрушават.

Антибактериалните лекарствени средства могат да се класифицират в различни групи в зависимост от:

• спектърът на антибактериална активност;
• механизмът им на действие;
• ефектите им върху популациите на микроорганизмите;
• химическата им структура.

Спектърът на действие на антибактериалните лекарствени средства за системно приложение се определя от специфичното им въздействие върху точно определени видове бактериални причинители на заболявания. В тази категория противобактериалните средства се определят като лекарствени субстанции с тесен, среден или широк спектър на действие.

• тесноспектърните препарати имат тесен спектър на действие, които обхващащ няколко конкретни причинителя или определена група от причинители (само Грам-негативни или само Грам-позитивни бактерии);
• широкоспектърните препарати имат широк спектър на действие, които се изразява в повлияването на множество причинители, принадлежащи към различни групи - Грам-отрицателни и Грам-положителните микроорганизми, микоплазми, хламидии и рикетсии;
• веществата със среден спектър на действие проявяват междинен ефект.

Според механизма на действие антибактериалните средства се делят на:

• потискащи синтеза на бактериалната стена - пеницилини, цефалоспорини, пенеми, карбапенеми, монобактами, бацитрацин, фосфомици, гликопептидни антибиотици;
• потискащи белтъчния синтез в микроорганизмите - аминогликозиди, тетрациклини, макролиди, линкозамиди, амфениколи, оксазолидинони;
• повишаващи пропускливостта на бактериалната мембрана - полимиксин, полиенови антибиотици;
• потискащи синтеза на нуклеинови киселини - антифолати, хинолони, рифамицини, метронидазол;
• субстанции с неизяснен начин на действие - етамбутол, изониазид.

Ефектите на антибактериалните лекарствени средства за системно приложение върху микробните популации са два основни типа:

• бактериостатичен - спират растежа и развитието на бактериалните клетки;
• бактерициден - унищожават бактериалните клетки.

Класифицирането на антибактериалните средства за системно приложение според химичната им структура използва наличието на определен химичен скелет, който е характерен за всички представители от дадена група антибиотици.

Голямото разнообразие от антибиотици понякога е причина за затруднения в подбора на правилна терапия. В повечето случаи, изборът на антибиотик се осъществява въз основа на най-вероятния причинител на инфекцията. Доказването на конкретния причинител чрез микробиологично изследвания може да потвърди курсът на лечение или да доведе до неговото коригиране с подходящ антибиотик, към който изолирания причинител е чувствителен.