ТЕТРАЦИКЛИНИ (TETRACYCLINES) | ATC J01A

Тетрациклините са група от широкоспектърни антибиотични съединения, които имат обща основна структура - четирипръстенна нафтаценова (тетраценова) система. Първият биосинтетичен тетрациклинов антибиотик - хлор-тетрациклинът, е изолиран през 1948г., но рано е отпаднал от клиничната практика поради високата си токсичност. Тетрациклините са изолирани от няколко вида бактерии от род Streptomyces или се получени полусинтетично от изолираните бактериални съединения. Окситетрациклинът е единственият природен тетрациклин, а всички останали препарати, които се използват понастоящем, са полусинтетични деривати.

Тетрациклините проявяват бактериостатичен ефект върху извън- и вътреклетъчни микроорганизми. Те притежават много широк противомикробен спектър, включващ: Грам-положителни и Грам-отрицателни бактерии, анаероби, спирохети, рикетсии, хламидии, микоплазми.

Механизмът на действие на тетрациклините е свързан с инхибиране (потискане) свързването на аминоацилния комплекс на бактериалната транспортната РНК към 30 S-субединицата и рибозомите, с което блокира синтеза на протеини в микроорганизмите. Те също така потискат и окислителното фосфорилиране в бактериалните клетки.

Употребата на тетрациклин трябва да се избягва при бременни или кърмещи жени, при деца с никнещи се зъби, тъй като те могат да доведат до трайното им оцветяване (жълто-сиви зъби с по-тъмна хоризонтална лента), както и до нарушаване растежа на зъбите и костите.