Коклюшен бактерий (Bordetella pertussis)

Обща характеристика

Видът Bordetella pertussis принадлежи към род Bordetella, семейство Alcaligenaceae. Открит е през 1906 година от Борде и Жангу и е известен като коклюшен бактерий. Bordetella pertussis е строг човешки патоген, който причинява коклюш (магарешка кашлица). Естественото му местообитание е човешката респираторна лигавица.

Морфологична характеристика

Бактерия на коклюша е Грам-отрицателна къса пръчица, определяна като кокобактерий с размери от 0,2 до 0.5 микрометра. Бактериалните клетки са разполагат поединично или на двойки. Не образува ресни и спори, но в пресни култури могат да се наблюдават капсули.

Културелни особености

Бордетела пертусис са строги аероби.

Най-благоприятни за тяхното развитие са температури от около 35-37 градуса.

Изключително взискателни са към хранителните среди, което налага прибавянето на кръв към средата.

Коклюшният бактерии се култивира на агарова среда, съдържаща казеин и активен въглен, където дават изпъкнали, гладки колонии с диаметък от 1 mm.

Антигенна структура

Коклюшният бактерии притежава специфични антигени, като в зависимост от тяхното състояние (броят на запазилите се след култивиране антигени) се различават 4 антигенни фази:

• Прясно култивирани вирулентни щамове, които съдържат пълният набор антигени — 1 ва антигенна фаза;
• Пресяти култури, загубили капсулните си антигени, които са авирулентни — антигенни фази от 2 до 4.

Фактори на патогенност

Адхезините, които подпомагат прикрепването на бактериите към лигавицата на горните дихателни пътища, са филаментозния хемаглутинин и фимбриалния аглутиноген.

Пертусис токсинът е отговорен за пристъпите на кашлица при коклюша.

Аденилатциклазния пептид потиска фагоцитната активност на неутрофилите.

Трахеалният цитотоксин притежава способността да убива трахеалните епителни клетки.

Епидемиология

От коклюш боледува само човекът, животните притежават естествена резистентност спрямо Bordetella pertussis.

Хората са единственият резервоар за коклюшния бактерии. B. pertussis се намира в горните дихателни пътища, най-вече в трахеята и бронхите. Патогенът се предава от човек на човек през капчици от респираторни секрети, които са били изкашляни или изкихани във въздуха от заразен човек. Без дихателната слуз на гостоприемника, патогенът не може да бъде поддържан в околната среда, защото е изключително чувствителен към пряката слънчева светлина.

Патогенеза и клинична картина

Източник на инфекцията с бордетела пертусис са както болните, така и здравите заразоносители. Входна врата за инфекцията са горните дихателни пътища. Инкубационният период е около 1 до 3 седмици.

Коклюшът е заболяване, което продължава около 6 седмици. Неговите стадии са катарален, стадий на конвулсивна кашлица и оздравителен стадий.

Катаралният стадии се характеризира с:

1. запушване на носа;
2. кихане;
3. треска;
4. конюнктивално изсушаване.

Пароксизмална фаза:

1. интензивна, пристъпна кашлица, продължаваща до няколко минути;
2. задух;
3. цианоза;
4. възможно повръщане.

Оздравителен етап:

1. Хронична кашлица, която може да продължи седмици.

Имунитет

Преболедувалите развиват траен имунитет.

Специфична профилактика

Използва се клетъчна ваксина в комбинация с дифтериен и тетаничен анатоксин (ДТК). В България имунизацията с ДТК е задължителна и се провежда спрямо приетия имунизационен календар.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• секрет от назофаринкса;
• храчки;
• пръски, накашляни директно върху петри;
• кръв.

Основен метод за поставяне на диагноза коклюш е културелното излседване. Материалите се посяват на селективна среда на Борде и Жангу, която съдържа активен въглен и казеин.

За бърза диагностика се използва имунофлуоресцентен метод.

Лечение

Високоефективен е антибиотик е еритромицин.