Дихателна тръба и бронхи (trachea et bronchi)

Въздухоносните пътища на белите дробове са представени от дихателната тръба и бронхите (trachea et bronchi).

Дихателната тръба (trachea), представлява пластична въздухоносна тръба, с дължина 10-12 см, която провежда атмосферния въздух от гръкляна до двата главни бронха, които се образуват в резултат на нейното раздвояване (bifurcatio tracheae).

Началото на трахеята се намира на нивото на 6-ия и 7-ия шиен прешлен, а долният й край - на нивото на 4-и или 5-и гръден прешлен. По протежението й се наблюдават 15-20 хрущяла (cartilagenes tracheales), които са изградени от хиалинен хрущял. Те имат форма на полупръстени и са съединени чрез връзки (ligg. annularia).

Трахеята се разполага почти изцяло в срединната равнина пред хранопровода. Тя се дели на две части: шийна част (pars cervicalis), и гръдна част (pars thoracica). Към шийната част заляга щитовидната жлеза, която покрива началната й част от страни, на протежение от 5-6 хрущяла.

Гръдната част на тахеята се разполага в медиастинума (т. нар. средостение) и разделя долната му част условно на две - преден и заден медиастинум. Двата главни бронха (bronchi principales), се образуват в резултат на раздвояването на трахеята. Те се насочват надолу, латерално и назад и навлизат в хилусите на двата бели дроба.

Десният бронх (bronchus principalis dexter) е по-стръмен, а левият (bronchus principalis sinister) - по-полегат. Левият бронх е значително по-дълъг от десния. Дължината му е около 4-5 cm, а тази на десния е около 3 cm. Десният бронх е по-широк от левия. Напречните им диаметри са съответно 15-16 mm за десния и 10-11 mm за левия бронх.

Различията в положението, дължината и ширината на двата бронха се обясняват с обстоятелството, че десният бял дроб е по-обемист от левия и неговата медиална повърхност, по която се намира хилусът, лежи по-близо до срединната равнина. Стената на трахеята и главните бронхи се изгражда от лигавица, фиброзно-мускулно-хрущялна обвивка и адвентиция.

Лигавицата (tunica mucosa respiratoria), покрива цялата им вътрешна повърхност, без да образува гънки. Покривният епител на лигавицата е привидно многослоен призматичен (многореден цилиндричен) ресничест епител. Основните видове клетки са: ресничестите, чашковидните и базалните, но освен тях има и малък брой четковидни клетки и малки грануларни клетки.

Фиброзно-мускулно-хрущялната обвивка (tunica fibromusculocartilaginea), се състои от наредени един след друг подковообразни хрущяли (cartilagines tracheales et bronchiales), покрити и свързани помежду си чрез съединителнотъканни влакна. Отвън трахеята и бронхите са покрити от адвентация (tunica adventitia), която е изградена от съединителна тъкан и ги свързва със съседните органи.

Трахеята се кръвоснабдява от артериални клончета (rami tracheales), които се отделят от а.thyroidea inf., a. thoracica int. и пряко от гръдната аорта. Венозният отток се извършва към венозните сплетения, които ги заобикалят, а също и към v. thyroidea inf. и vv. bronchiales.

Инервацията на дихателната тръба и бронхите се осъществява от парасимпатикови влакна на n. vagus, симпатикови влакна, идващи от възлите на симпатиковия ствол и от сетивни влакна, които по всяка вероятност идват, както от n. vagus, така и от гръбначния мозък. Тези влакна достигат трахеята и бронхите в състава на n.laryngeus recurrens и белодробното сплетение.