Начало Медицинска енциклопедия Физиология Физиология на нервната система Вегетативни функции на нервната система Влияние на ВНС върху дейността на различни органи и системи

Влияние на ВНС върху дейността на различни органи и системи

Влияние на ВНС върху дейността на различни органи и системи - изображение

Вегетативната нервна система е дял от нервната система, чиито функции са от изключително значение за нормалното съществуване на човешкия организъм. ВНС има способността да променя съществуващите функции на инервираните органи. Например, при лишаване на сърцето от вегетативна инервация, то продължава да се съкращава, но не е в състояние да променя своята дейност при променени изисквания.

Влиянието на ВНС върху дейността на различни органи и системи, или с други думи ефектите на симпатикуса и парасимпатикуса са много разнообразни и не могат да се подчинят на едно единствено правило. Характерът на промените, които предизвикват, не зависи само от вида на отделения медиатор, но и от рецептора, с който той си взаимодейства и се свързва. По тази причина един и същ невротрасмитер може да предизвика напълно различни ефекти върху органи, които притежават различни рецептори за него.

Ефектите на симпатикуса и парасимпатикуса са разнообразни, но биха могли да бъдат подчинени на две основни правила:

  1. Симпатиковата нервна система подготвя тялото за „Борба или бягство“.
  2. Парасимпатиковата нервна система регулира функциите на тялото по време на „Почивка и храносмилане“ (храносмилане, защото действието на симпатикуса инхибира този процес).

Отговорът борба или бягство първоначално е описан от Уолтър Канон. Действието на симпатикуса, по време на тази реакция, се характеризира с ускоряване на сърдечната дейност и на дихателната честота, инхибиране на дейността на храносмилателната система (забавяне или спиране на храносмилането), свиване на кръвоносните съдове (вазоконстрикция), освобождаване на хранителни вещества, особено на глюкоза и мазнини за мускулно съкращение, разширяване на зениците, релаксация на пикочния мехур, инхибиране на слъзната жлеза и мускулното действие, инхибиране на ерекцията, загуба на периферно зрение и други.

Детайлното познаване на особеностите на вегетативната инервация е от съществено значение за правилното прилагане на множеството съществуващи фармацевтични препарати, повлияващи различни страни на симпатиковия и парасимпатиковия дял на ВНС.

симпатикус и парасимпатикус

Влияние на ВНС върху дейността на сърцето

сърцеВегетативната инервация на сърцето е от ключово значение за синхронизирането на функцията му с нуждите на тъканите и органите. Стимулирането на симпатикуса води до положителен инотропен (увеличаване на силата на сърдечните съкращения), дромотропен (увеличаване на скоростта на провеждането), хронотропен (увеличаване на сърдечната честота) и батмотропен (увеличаване на възбудимостта) ефект. Под влияние на симпатикуса концентрацията на калциевите йони в цитоплазмата нараства, което води до увеличаване на силата на сърдечните съкращения и до свиване на коронарните съдове. Освен това се понижава проницаемостта на плазмалемата (мембраната) на кардиомиоцитите за калциеви йони, което също увеличава възбудимостта на миокарда и сърдечната честота.  

Под действие на парасимпатикуса се наблюдават напълно противоположни ефекти. Стимулирането му води до отрицателен инотропен, дромотропен, хронотропен и батмотропен ефект и до разширение на коронарните съдове (кръвоносните съдове на сърцето). N. vagus e нервът, в който се намират 75% от парасимпатиковите влакна. Този нерв оказва задържащ ефект върху сърцето, което води до хиперполяризация на мембраната на миокардните клетки, поради увеличение на пропускливостта на плазмалемата им са калциеви йони. Парасимпатикусът повлиява в по-голяма степен сърдечната честота и в по-малка степен силата на сърдечните съкращения. Това се обяснява с обилната парасимпатикова инервация на предсърдията и почти пълното отсъствие на парасимпатикови влакна, достигащи до камерите.

Влияние на ВНС върху кръвоносните съдове

кръвоносни съдовеСимпатиковият дял на ВНС е основният регулатор на съдовия тонус. Под влияние на тоничните импулси на този дял, кръвоносните съдове са полусвити и напречното им сечение представлява половината от това, което се наблюдава при прекъсване на симпатиковата инервация. При промяна на симпатиковия тонус, кръвоносните съдове се разширяват или допълнително се свиват. Повечето кръвоносни съдове - кожни, абдоминални и част от мускулите се свиват при симпатикова стимулация, поради активиране на намиращите се там α1-рецептори, за разлика от съдовете на долните крайници, които се разширяват, тъй като там преобладават α2-адренергичните рецептори. Парасимпатикусът практически няма влияние върху периферния съдов тонус, защото този дял инервира много малка част от кръвоносните съдове, към които спадат кръвоносните съдове на слюнчените жлези, външните гениталии и съдовете на меката мозъчна обвивка. Под неговото действие те се разширяват.

Влияние на ВНС върху кръвното налягане

кръвно наляганеАртериалното налягане зависи от минутния обем на сърцето, съпротивлението, което кръвта среща при движението си в кръвоносните съдове и обема на циркулиращата кръв. Под влияние на симпатикуса се увеличава количеството на кръвта изхвърлена от сърцето, което води до повишаване на периферното съдово съпротивление и на обема на циркулиращата кръв. Следствие от всичко това е повишаване на артериалното налягане. Под влияние на парасимпатикуса се случва точно обратното. Парасимпатикусът води до намаляване на помпената функция на сърцето и до умерено понижение на кръвното налягане. При много силна парасимпатикова стимулация сърцето може да спре и артериално налягане да липсва.

Влияние на ВНС върху дихателната система

При стимулиране на симпатикуса гладката мускулатура на бронхиолите се отпуска. Това води до намаляване на съпротивлението при дишане, което улеснява белодробната вентилация. Парасимпатикусът повишава тонуса на гладките мускули на бронхиолите и увеличава секрецията на слуз, което затруднява белодробната вентилация.

Влияние на ВНС върху храносмилателната система

храносмилателна системаПарасимпатикусът засилва моториката на стомашно-чревния тракт, увеличава гастро-интестиналта секреция и засилва резорбцията. При неговото стимулиране в черния дроб се увеличава гликонеогенезата (синтез на глюкоза). Под действието на симпатиковия дял на вегетативната нервна система, перисталтиката се потиска, повишава се тонуса на сфинктерите и се увеличава секрецията на слуз в стомаха. Силната симпатикова стимулация води до свиване на кръвоносните съдове в спланхникуса и ограничава кръвотока в тази област. Като част от храносмилателната система, дейността на жлъчния мехур също се регулира от вегетативната нервна система. Двигателната му активност се потиска при симпатикова стимулация и се засилва при парасимпатикова стимулация. 

Влияние на ВНС върху дейността на бъбреците

бъбрециДейността на бъбреците и в частност на структурите, които участват в образуването на урината, се регулират само от симпатиковия дял на ВНС. С други думи те имат само симпатикова инервация. Еферентните симпатикови бъбречни нерви регулират кръвоснабдяването, тубулните транспортни процеси и образуването на хормони в бъбреците. При тяхното активиране бъбречните кръвоносни съдове се свиват, в резултат на което гломерулната филтрация и бъбречния кръвоток намаляват. Освен това симпатикувите нерви стимулират секрецията на ренин от клетки на юкстагломеруларния апарат чрез повлияване на бета1-адренергичните рецептори. Те засилват реабсорбцията на йони и вода в бъбречните тубули.

Влияние на ВНС върху пикочния мехур

Под влияние на парасимпатикуса мускулните влакна, които изграждат стената на пикочния мехур се съкращават. Симпатикусът предизвиква съкращение на външния уретрален сфинктер.

Влияние на ВНС върху екзокринните жлези

Парасимпатикусът увеличава секрецията, като предизвиква разширение на кръвоносните съдове на носните и слъзните жлези, докато симпатикусът предизвиква вазоконстрикция. Стимулирането на парасимпатикуса води до отделяне на рядка и обилна слюнка, а симпатикуса – до отделяне на малко количество, гъста слюнка, бедна на соли и богата на ензими. Потните жлези също променят своите функции под влияние на ВНС. При стимулиране на симпатиковите нерви количеството отделена пот се увеличава, докато парасимпатиковата стимулация няма особен ефект. Симпатиковите влакна до повечето потни жлези са холинергични, с изключение на някои адренергични влакна до потните жлези на дланите и стъпалата.

Влияние на ВНС върху окото

окоВНС регулира ширината на зеницата и пречупвателната сила на лещата. Парасимпатиковите влакна влизат в състава на n. oculomotorius, като по този начин повлияват големината на зеницата и пречупвателната способност на окото. При тяхното стимулиране се инервира сфинктерния мускул на зеницата, което води до нейното свиване (миоза). Парасимпатикусът има значение и за приспособяване на окото за ясно виждане на близко разположени предмети. Импулсите на парасимпатиковите влакна локализирани в n. oculomotorius, водят до съкращаване на цилиарният мускул, което намалява опъването на капсулата и лещата и тя увеличава своя предно-заден диаметър, а с това и своята пречупвателна способност. Под влияние на симпатиковия дял на вегетативната нервна система се съкращава дилаторния мускул на зеницата, при което тя се разширява (мидриаза). По тази причина при възбуда и уплаха зениците се разширяват.

Влияние на ВНС върху сексуалните функции

сексуални функцииВегетативната нервна система регулира и сексуалните функции. Под влияние на симпатиковия дял при липса на сексуална възбуда се поддържа нормалния кръвоток в гениталиите. Активирането на парасимпатикуса води до ерекция на пениса у мъжа и на клитора при жената. Освен това се активират и влагалищните жлези. Контракциите на vas deferens при мъжа и еякулацията се дължат на повишен симпатиков тонус.

Тонус на ВНС

Двата дяла на вегетативната нервна система са постоянно активни. Те се характеризират с така наречената фонова активност – техните влакна генерират и предават непрекъснато акционни потенциали с определена честота. Това формира едно базисно ниво на активност, което се означава като тонус на ВНС. Неговото наличие позволява както да се увеличава, така и да се намалява активността на инервацията към съответния орган.

4.8, 6 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://fblt.cz/en/skripta/regulacni-mechanismy-2-nervova-regulace/6-autonomni-nervovy-system/

https://courses.lumenlearning.com/boundless-ap/chapter/functions-of-the-autonomic-nervous-system/

https://biologydictionary.net/autonomic-nervous-system/

Л. Витанова, Р. Гърчев; „Физиология на човека”; издателство АРСО

Arthur C. Guyton, M.D., John E. Hall, Ph.D.; „Text book of Medical Physiology“

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнатомияФизиологияКлинични пътекиМедицински изследванияБотаникаЗдравни съветиЛайфстайлНовиниСнимкиХранене при...ЛюбопитноВидеоИсторияАлтернативна медицинаЛеченияСпортОрганизацииНормативни актовеСпециалистиДиетиПатологияТестовеЗаведения