Блуждаещ нерв (nervus vagus)

Блуждаещият нерв (nervus vagus, CN X) е десетият черепномозъчен нерв, който се характеризира с най-голяма дължина и обхват на инервираните от него структури, спрямо останалите черепномозъчни нерви.

Терминалните ядра на нерва са разположени в продълговатия мозък и към тях спадат:

• nucleus ambiguus - моторно ядро;
• nucleus solitarius - сетивно ядро;
• nucleus dorsalis nervi vagi - парасимпатиково ядро.

Блуждаещият нерв започва с отделни коренчета, които се появяват в задната странична бразда на продълговатия мозък, и изхожда от черепната кухина през foramen jugulare (яремен отвор) заедно с езиково-гълтачовия нерв (n. glossopharyngeus), акцесорния нерв (n. accessorius) и вътрешната яремна вена (v. jugularis interna). Сетивната част на нерва формира два ганглия: горен - ganglion superius, намиращ се в яремния отвор, и долен - ganglion inferius, локализиран на нивото на втори шиен прешлен.

В областта на шията n. vagus се помества в задната бразда, оформена от допирането на a. carotis communis (обща сънна артерия) и v. jugularis interna. В гръдната кухина левият блуждаещ нерв преминава пред аортната дъга, а десният - пред дясна подключична артерия, по-надолу двата нерва се разполагат от двете страни на хранопровода и с него прекосяват диафрагмата през hiatus esophageus. В коремната кухина левият n. vagus приляга към предната повърхност на стомаха, а десния - към задната. В горната част на коремната кухина нервът образува вегетативни парасимпатикови сплетения около вътрешните органи.

В зависимост от областите, които инервира, блуждаещият нерв е условно разделен на:

• главово-шийна част;
• гръдна част;
• коремна част.

Към клоновете на гавово-шийната част се отнасят:

1. Ramus meningeus (менингеален клон) изхожда от ствола на нерва на нивото на яремния отвор и се разклонява в твърдата мозъчна обвивка (dura mater) на задна черепна яма.

2. Ramus auricularis представлява сетивен клон. Той се отделя непосредствено под ganglion superius, преминава през canalicus mastoideus и fissura petromastoidea като достига и инервира кожата на ушния канал по неговата задна и долна повърхност. Тактилната стимулация на нервните окончания в тази област води до забавяне на сърдечната честота, поради рефлексна възбуда на парасимпатиковото ядро на нерва - nucleus dorsalis nervi vagi.

3. Rami communicantes (съединителни клончета) свързват нерва с девети, единадесети и дванадесети нерв, като и със симпатиковия ствол truncus sympathicus.

4. Ramus pharyngeus (гълтачов клон) взема участие във формирането на фарингеалното сплетение - plexus pharyngeus. Той е нерв със смесена функция - инервира мускулите на гълтача и на мекото небце (без m. tensor veli palatini) и фарингеалната лигавица.

5. Ramus lingualis (езиков клон) е изграден от сетивни и сетивновкусови нервни влакна, инервиращи лигавицата в областта на корена на езика.

6. N. laryngeus superior (горен гръклянен, ларингеален нерв) изхожда непосредствено под ganglion inferius, върви напред и надолу и при големия рог на подезичната кост - os hyoideum, от него се отделят два основни клона:

• ramus externus (външен клон) - моторен нерв, инревиращ m. cricothyroideus на гръкляна и m. constrictor pharyngis inferior;
• ramus internus (вътрешен клон) - сетивен нерв, който преминава през отвор в membrana thyrohyoidea и се разпада на крайните си окончания в лигавицата на ларинкса над нивото на гласните връзки. Чрез ramus communicans се свързва с долния ларингеален нерв.

7. Rami cardici cervicales superiores представляват най-често три клончета, които се насочват низходящо по съдово-нервния сноп на шията като достигат до plexus cardiacus (сърдечно сплетение). Клончетата, окончаващи върху аортната дъга са известни във физиологията като n. depresor.

Клонове на гръдната част на блуждаещия нерв:

1. Десният и левият n. laryngeus recurrens (възвратен ларингеален нерв) има различен ход. Десният заобикаля отпред, отдолу и отзад дясната подключична артерия, докато левият преминава по описания начин около аортната дъга. Във възходящо направление те се разполагат от двете страни на хранопровода и трахеята. От нерва се отделят rami cardiaci cervicales inferiores за сърдечното сплетение и завършва като n. laryngeus inferior, който инервира мускулите на гръкляна (с изключение на m. cricothyroideus) и лигавицата му под нивото на гласните връзки.

2. Rami cardiaci thoraci - достигат до сърдечното сплетение.

3. Rami tracheales et bronchiales се отправят към трахеята и белите дробове като формират белодробния плексус - plexus pulmonalis. Бронхиалните клонове се разклоняват в стените на бронхите.

4. Rami oesophagei достигат хранопровода и образуват plexus oesophageus в неговата стена.

Коремните клонове на блуждаещия нерв:

1. Trucus vagalis anterior се образува от левия n. vagus. Той изгражда сплетение по предната стена на стомаха - plexus gastricus anterior, от което се отделят клонове към стомашната стена - rami gastrici, и към черния дроб - rami hepatici. Последните от своя страна формират сплетени в областта на porta hepatis.

2. Truncus vagalis posterior е образуван от десния блуждаещ нерв. Този ствол оформя задното стомашно сплетение - plexus gastricus posterior, от което изхождат rami coeliaci - клончета, преминаващи през plexus coeliacus и в състава на сплетенията около съдовете в тази област достигат до различни коремни органи: слезка, задстомашна жлеза, бъбреци (rami renales), тънко и дебело черво (с изключение на низходящо ободно черво, сигма и право черво).

Блуждаещият нерв реализира сетивната, моторна и парасимпатикова инервация на множество анатомични структури, сред които са: кожата на външния ушен канал; лигавицата на езика в областта на неговия корен; напречнонабраздени мускули на ларинкса, фаринкса и мекото небце; вътрешни органи в областта на шията, гръдна и коремна кухина. Вътрешните органи са инервирани от парасимпатиковите влакна на нерва, като гладката мускулатура получава висцеромоторна инервация, жезните структури - секреторна, а сърцето - функционална. Тези органи биват инервирани и от висцеросетивни влакна на n. vagus, като такива достигат до тях и по симпатиковите нерви.