Черепномозъчни нерви (Nervi craniales)

Черепномозъчните (краниални) нерви представляват нервни влакна, които водят началото си от структури на главния мозък, за разлика от гръбначномозъчните нерви, които изхождат от сегментите на гръбначния мозък. Краниалните нерви са 12 чифта и 10 от тях произхождат от мозъчния ствол. В техния състав се включват сетивни, моторни и парасимпатикови влакна, които провеждат импулси между главния мозък и частите на тялото, главно от областта на главата и шията. Изключение прави блуждаещия нерв (10-ти), които включва аферентни, еферентни и парасимпакови влакна, които инервират редица структури органи на човешкото тяло.

В зависимост от вида на влакната, които влизат в състава им, черепномозъчните нерви се делят на сетивни, моторни и смесени.
12-те карниални нерви са:

1. N. olfactorius (n. I) или обонятелен нерв - представлява изцяло сетивен нерв, съставен от снопчета, образувани от израстъците на обонятелните клетки, които се разполагат в обонятелната част на носната лигавица.

2. N. opticus (n. II) или зрителен нерв - също е изцяло сетивен нерв, изграден е от невритите на ганглийните клетки на ретината, намиращи се ганглионерния й слой.

3. N. oculomotorius (n. III) или очедвигателен нерв - представлява моторен нерв, към който се присъединяват парасимпатикови влакна. Началното му ядро (nucleus nervi oculomotorii) е изградено от няколко части и се намира в средния мозък. Неговата функция е свързана с движението на очната ябълка.

4. N. trochlearis (n. IV) или макаричковиден нерв - моторен нерв, който инервира горния кос очен мускул. Ядрото му се намира в средния мозък.

5. N. trigeminus (n. V) или троичен нерв - представлява смесен черепномозъчен нерв, който е образуван от два корена - сетивен - radix sensoria, и моторен - radix motoria. Сетивният клон на нерва образува периферен ганглий (ganglion trigeminalae), от който излизат трите основни клона на нерва: очен, горночелюстен и долночелюстен нерви.

• Очният нерв (nervus ophthalmicus) e сетивен и се подразделя на три клона:
  • n. frontalis - осъществява сетивната инервация на кожата на челото, темето, кожата и конюктивата на медиалната част на горния клепач;
  • n. nasociliaris - носи сетивна информация от очната ябълка, задните решетъчни клетки и клиновидния синус, лигавицата на горната част на носната кухина, медиалната и латерална стена на носната кухина, кожата на носа, част от долния клепач и др
  • n. lacrimalis - дава клончета към кожата на горния клепач и конюктивата, както и осъществява инервация на слъзната жлеза.
• Горночелюстен нерв (n. maxillaris) - сетивен нерв с основни клонове n. zygomatucus и n. infraorbitalis.
• Долночелюстен нерв (n. mandibularis) - представлява смесен нерв, съдържащ всички моторни влакна на троичния нерв негови клонове са:
  • моторните: nn. temprales profundi, n. massetericus, латералния и медиалния n. pterygoideus;
  • n. buccalis - отделя се от предната част на нерва, инервира кожата и лигавицата, намиращи се в областта на бузата;
  • n. auriculotemporalis - дава разклонения за кожата на слепоочието;
  • n. lingualis (езиков нерв) - дава клончета към небцовата сливица и околната лигавица на устния провлак, лигавицата на пода на устната кухина и крайни клончета, които инервират лигавицата на езика и др.

6. N. abducens (n. VI) или отвеждащ нерв - моторен очедвигателен нерв, инервиращ страничния прав мускул на окото.

7. N. facialis (n. VII) или лицев нерв - представлява смесен нерв, съдържащ моторни, сетивни и парасимпатикови влакна. Сетивните и парасимпатиковите му влакна са обединени в отделно снопче - междинен нерв (n. intermedius). Мускулните му клончета инервират редица мускули от областта на лицето, сред които и мимическите мускули.

8. N. vestibulocochlearis (n. VIII) или слухово-равновесен нерв - сетивен черепномозъчен нерв, включващ две части - слухова - n. cochlearis, и равновесна - n. vestibularis.

9. N. glossopharyngeus (n. IX) или езиково-гълтачен нерв - съдържа моторни, сетивни, сетивно-вкусови и парасимпатикови влакна.

10. N. vagus (n. X) или блуждаещ нерв - представлява най-дългият и с най-голяма територия на разпространени от черепномозъчните нерви. В зависимост от зоните му на инервация се разделя на три части - главово-шийна, гръдна и коремна. Една от основните му функции е парасимпатиковата инервация на вътрешните органи.

11. N. accessorius (n. XI) или добавъчен (акцесорен) нерв - моторен нерв, разделя се на два клона, като вътрешният клон се присъединява към n. vagus, а външният инервира някои скелетните мускули - стерноклейдомастоидния и трапецовидния.

12. N. hypoglossus (n. XII) или подезичен нерв - двигателен нерв, инервиращ мускулите на езика.