Троичен нерв (nervus trigeminus)

Петият черепномозъчен нерв е известен като троичен нерв - nervus trigeminus. Той е смесен нерв, който включва сетивни и моторни влакна. Образува се от два корена: по-дебел - radix sensoria (сетивен корен), и по-тънък - radix motoria (двигателен корен). Те напускат мозъка в областта между моста и средното малкомозъчно краче. Двата корена на нерва водят началото си от неговите ядра, разположени в мозъчния ствол. Едно от ядрата е моторно - nucleus motorius nervi trigemini, а другите три са сетивни - nucleus principalis (pontinis) nervi trigemini, nucleus spinalis nervi trigemini, nucleus mesencephalicus nervi trigemini.

Сетивният корен (radix sensoria) на троичния нерв образува периферния ганглий на нерва - ganglion trigeminale, разположен в impressio trigaminalis на пирамидата на слепоочната кост - в джобче, образувано от разцепването на твърдата мозъчна обвивка (dura mater). От този ганглии изхождат трите главни клона на троичния нерв:

• Nervus ophthalmicus (очен нерв);
• Nervus maxillaris (горночелюстен нерв);
• Nervus mandibularis (долночелюстен нерв).

Инервираната от този нерв област е голяма и обхваща кожата на главата в нейната предна половина, кожата на лицето, лигавицата на носната и устната кухина и околоносните синуси. Той участва и в провеждането на проприоцептивна информация от мускулите в тази област и периодонталния апарат на зъбите.

Моторният корен (radix motoria) на троичния нерв преминава изцяло в третия му клон (долночелюстния нерв) и инервира дъвкателните и някои други мускули. Всеки от трите клона, преди да напусне черепната кухина, два малко сетивно клонче към съответния прилежащ участък на твърдата мозъчна обвивка.

1. N. ophthalmicus е изцяло сетивен нерв, който отделя по едно малко клонче за трите нерва, инервиращи мускулите на очната ябълка (очедвигателен нерв, отвеждащ нерв и макаровиден нерв), и едно клонче - ramus tentorium, за твърдата мозъчна обвивка в областта на малкомозъчната палатка. Нервът навлиза в очницата през fissura orbitalis superior, след което се разделя на три клона:

• N. frontalis (челен нерв)преминава през горната част на очницата близо до нейната стена. Той дава две клончета:
  • n. supraorbitalis - излиза от надорбиталния отвор и инервира кожата на челото част от темето;
  • n. supratrochlearis - насочва се и инервира кожата и лигавицата на медиалната част на горния клепач, както и малко поле на челото.
• N. nasocliaris (носоворесничестият нерв)върви по медиалната страна на очницата и по протежението си отделя редица малки клончета:
  • ramus nasociliaris - за ресничестия ганглий;
  • nn. ciliares longi - провеждат сетивна информация от очната ябълка;
  • n. ethmoidalis posterior - инервира задните решетъчни клетки и клиновидния синус;
  • n. ethmoidalis anterior - два клончета за лигавицата на горната част на носната кухина, медиалната и латералната й стена, както и за кожата на носа
  • n. infratrochlearis - минава под макарата на горния кос очен мускул и инервира част от долния клепач, слъзната торбичка и конюнктивата.
• N. lacrimalis (слъзният нерв) се насочва към слъзната жлеза, намираща се в горно-страничния участък на очницата и дава клончета към кожата на горния клепач и конюнктивата. Следвъзлови парасимпатикови влакна, идващи от ganglion pterigopalatinum по зигоматичния нерв (клон на горночелюстния нерв), се включват към слъзния нерв и осъществяват парасимпатиковата инервация на слъзната жлеза.

2. N. maxillaris представлява сетивен клон на троичния нерв. Той отделя малко клонче към твърдата мозъчна обвивка - r. meningeus, след което напуска черепната кухина през foramen rotundum, минава през fossa pterygopalatina, откъдето през fissura orbitalis inferior навлиза в очницата. В областта на ямката - fossa pterygopalatina, от нерва се отделят клончета - rami ganglionares, които осъществяват връзка с ganglion pterygopalatium (вегетативен парасимпатиков ганглии). От този ганглий изхождат следвъзлови парасимпатикови влакна, които чрез rami ganglionares влизат в състава на клоновете на горночелюстния нерв и инервират различни жлези в лицево-челюстната област.

Основните клонове на n. maxillaris са:

• N. zygomaticus - отделя се във fossa pterygopalatina, преминава по латералната стена на орбитата и окончава с две клончета - ramus zygomaticofacialis и ramus zygomaticotemporalis. Те преминават през едноименните отвори на ябълчната кост и достигат съответно до кожата в ябълчната и слепоочна област. В състава на тези нерви се включват и следвъзлови парасимпатикови влакна, идващи от ganglion pterygopalatium за слъзната жлеза.
• N. infraorbitalis- е пряко продължение на максиларния нерв, което преминава през canalis infraorbiatalis maxillaeи през подочничния отвор излиза по предната повърхност на горната челюст. Тук се отделят следните клонове:
  • rami palpebrales inferiores - за кожата на долния клепач;
  • външни и вътрешни rami nasales - за кожата и лигавицата на външния нос;
  • rami labiales superiores - за кожата на горната устна.

Nervi alveolares superiores (горни алвеоларни нерви) се отделят от ствола на инфраорбиталния нерв и се разделят на задни, средни и предни клончета. Те навлизат в горната челюст и образуват горното зъбно сплетение, от което се отделят клончета за зъбите и венците на тази челюст.

Ganglion pterygopalatinum е прасимпатиков ганглии, разположен във fossa pterygopalatina, в който завършват предвъзлови парасимпатикови влакна. Те изхождат от nucleus salivatorius superior и nucleus lacrimalis в моста и изминават сложен път до ганглия, като се включват в състава на n. intermedius (част от лицевия нерв). Към него се присъединява симпатиков нерв - n. petrosus profundus, който идва от plexus caroticus internus (симпатиково сплетение). Двата нерва образуват n. canalis pterygoidei, който едноименния канал достига ganglion pterygopalatinum. В него се разполагат телата на следвъзловите парасимпатикови неврони, а симпатиковите влакна преминават през ганглия, без да се прекъсват.

От ganglion pterygopalatinum водят началото си нерви, включващи в състава си парасимпатикови, симпатикови и сетивни влакна, които инервират задните клетки на решетъчната кост (rami orbitales), лигавицата и жлезите в задните участъци на носните конхи (rami nasales posteriores superiores laterale), носната преграда (rami nasales posteriores superiores mediales), мекото и твърдото небце (nervus palatinus major и nervi palatini minores).

3. N. mandibularis (долночелюстен нерв) е третият основен клон на троичния нерв. По състав той е смесен - освен сетивни влакна, той съдържа и всички моторни влакна на n. trigeminus. Долночелюстният нерв напуска черепната кухина през foramen ovale и навлиза във fossa infratemporalis, където дава своите клонове (моторни, сетивни и смесени).

Двигателните клонове се отделят от предната част на нерва и са със сравнително къс ход. Те инервират дъвкателните мускули, m. tensor veli palatini и m. tensor tympani. Nervi temporales profundi инервират m. temporalis, n. massetericus - m. masseter (голям дъвкателен мускул), n. pterygoideus lateralis et medialis - едноименните мускули. От n. pterygoideus medialis се отделят клончета за m. tensor veli palatini и m. tensor tympani.

Сетивните клонове на мандибуларния нерв включват: r. meningeus (менингеално клонче), n. buccalis, n. auriculotemporalis и n. lingualis (езиков нерв).

• Менингеалното клонче се отделя от ствола на нерва след излизането му от овалния отвор, след което той се връща в черепната кухина през foramen spinosum и инервира дурата.
• N. buccalis изхожда от предната част на долночелюстния нерв, преминава между двете глави на латералния криловиден мускул и по външната повърхност на m. buccinator от деля разклонения за кожата и лигавицата в областта на бузата.
• N. auriculotemproalis води началото си посредством две коренчета, които обхващат преминаващата тук средна менингеална артерия (a. meningea media), след това минава покрай шийката на долната челюст, върви възходящо като прекосява околоушната жлеза и отделя крайните си разклонения за кожата в областта на слепоочието. В началото на нерва в неговия състав се включват симпатикови влакна и късо клонче от ganglion oticum, носещо следвъзлови парасимпатикови влакна. Той отделя клончета за: ушната мида (rami auriculares anteriores), външния слухов проход (n. meatus acusticus externi), тъпанчевата мембрана, комунициращо клонче за връзка с лицевия нерв и вегетативни клончета, инервиращи околоушната жлеза (rami parotidei). В крайната си част нервът дава разклонения за кожата на слепоочието - rami temporales superficiales.
• Езиковия нерв минава между двата птеригоидни мускула, насочва се към корена на езика и завършва по страничния му ръб. Към нерва се присъединява и chorda tympani (тъпанчева връв), която включва парасимпатикови и вкусово-сетивни влакна, идващи от n. intermedius (n. facialis). Нервът отделя малки клончета за небцовата сливица и околната лигавица, за лигавицата на пода на устната кухина и крайни разклонения за предните две трети от лигавицата на езика.

N. alveolaris inferior е единствения смесен клон на n. mandibularis на троичния нерв. Той минава между двата птеригоидни мускули и навлиза в канала на долната челюст. Малко преди канала от ствола на нерва се отделя двигателно клонче - n. mylohyoideus, който инервира едноименния мускул и предното коремче на m. digastricus. Останалите клончета на долния алвеоларен нерв са сетивни и образува долното дентално сплетение, което отделя клончета за зъбите и венците на долната челюст. Той върви в канала на долната челюст и завършва в областта на резците с тънко крайно разклонение. В областта на предкътниците от нерва се отделя клон - n. mentalis, който излиза от долната челюст през foramen mentale и дава клончета за долната устна и брадичката.

Ganglion oticum представлява малко възелче със звездовидна форма, което се разполага от медиалната страна на долночелюстния нерв, непосредствено под овалния отвор, съдържащо след възлови парасимпатикови неврони. Следвъзловите парасимпатикови влакна заедно със симпатикови влакна (от каротидното сплетение) се включват в състава на n. auriculotemporalis и с него достигат до паротидната жлеза. Ganglion submandibulare се разполага над подчелюстната слюнчена жлеза. В него окончават предвъзлови парасимпатиково влакна на тъпанчевата връв, а следвъзловите влакна инервират подчелюстната и подезичната жлези.