Обвивки на главния мозък (Meninges)

Обвивките на главния мозък (менинги) се разглеждат като продължение на тези на гръбначния и са три на брой:

• твърда главномозъчна обвивка (dura mater encephali);
• паяжиновидна главномозъчна обвивка (arachnoidea mater encephali);
• мека главномозъчна обвивка (pia mater encephali).

1. Твърда мозъчна обвивка изпълнява ролята на надкостница и в по-голямата си част представлява единен лист. Единствено в областта на синусите й (sinus durae matris) нейните листове се разделят, заграждайки пространства изпълнени с венозна кръв. Тя е прикрепена за костите на черепната кухина, но трябва да се отбележи, че освен в областта на черепната основа и по шевовете на черепния покрив, дурата може да се отделя от надлежащата кост, като се образува епидурално пространство. При черепно-мозъчни травми на тези места могат да се формират кръвонасядания (епидурални хематоми), които притискат главния мозък и причиняват тежки смущения в неговата функция.

Тази обвивка на главния мозък образува множество вгъвания към черепната кухина:

• мозъчен сърп - falx cerebri;
• палатка на малкия мозък - tentorium cerebelli;
• малкомозъчен сърп - falx cerebelli;
• диафрагма на турското седло - diaphragma sellae.

Мозъчният сърп води началото си от crista galli на решетъчната кост, закрепва се към ръбовете на браздата на горния сагитален синус, където се намира едноименния венозен синус - sinus sagitalis superior, и достига до protuberantia occipitalis interna на тилната кост и палатката на малкия мозък. Това продължение на твърдата мозъчна обвивка се разполага межди двете хемисфери на крайния мозък в надлъжната цепка. Свободният му ръб се намира в непосредствена близост с мазолестото тяло и в него преминава долния сагитален синус (sinus sagittalis inferior).

Палатката на малкия мозък се разполага в напречната цепнатина между тилните дялове крайния мозък и малкия мозък. Тя е прикрепена за браздата на напречния синус (sinus transversus) и горната граница на пирамидата на слепоочната кост. При залавните места на палатката преминават sinus transversus и sinus petrosus superior. На свободния й преден ръб се открива изрезка - incisura tentorii, чрез която се осъществява връзка на супра- и инфратенториалните пространства на черепната кухина.

Малкомозъчният сърп представлява малка пластинка от съединителна тъкан, която се прикрепя към вътрешния гребен на тилната кост и се простира от protuberantia occipitalis interna до задния ръб на foramen magnum на тилната кост. В него се помества тилния синус - sinus occipitalis.

Диафрагмата на турското седло преминава над ямката на хипофизната жлеза и притежава отвор, през който инфундибулумът на междинния мозък се свързва с жлезата. Твърдата обвивка обхваща и началните части на черепномозъчните нерви.

Дура матер е изградена от фиброзна съединителна тъкан, състояща се от голям брой колагенни влакна и значително по-малко количество еластични влакна. Отвън се намират фибробласти и макрофаг, а по вътрешната й повърхност няколко слоя от плоски невротелни клетки. Между твърдата и паяжиновидната мозъчни обвивки се загражда т.нар. субдурално пространство, изпълнено с малко количество серозна течност.

Кръвоснабдяването на твърдата обвивка на главния мозък се осъществява от редица артерии, които се поместват между вътрешната повърхност на черепните кости и самата обвивка. Към захранващите я менингеални артериални съдове се отнасят: a. meningea anterior (предна менингеална артерия), менингеалния клон на a. carotis interna, a. meningea media - клон на a. maxillaris, a. meningea posterior - клон на a. pharungea ascendens, менингеален и мастоиден клон на a. occipitalis, предните и задни менингеални клонове на a. vertebralis. Нарушаването на целостта на тези артериални съдове причинява появата на епидурални кръвонасядания. Венозните съдове на дурата се оттичат в емисарните вени и венозните синуси на тази обвивка.

Синусите на dura mater encephali представляват своеобразни пространства, затворени между външния и вътрешния лист на обвивката. В областта на мозъчния сърп, както бе посочено по-горе, има два сагитални синуса - горен и долен (sinus sagitalis superior et inferior). Кръвта от венозните синуси се дренира в основния им колектор - sinus transversus, и неговото продължение sinus sigmoideus, който през foramen jugulare (яремен отвор) се продължава във v. jugularis interna. В областта на eminentia crusiformis на тилната кост се намира обединението на синусите на твърдата мозъчна обвивка - confluens sinuum, откъдето започват левият и десния напречни синуси. Правият синус (sinus rectus) се помества в мястото на срещата между мозъчния сърп и малкомозъчната палатка и представлява пряко продължение на v. cerebri magna (голяма мозъчна вена). В него се оттича долния сагитален синус, а той от своя страна в confluens sinuum. В сигмовидния синус се вливат sinus pertrosus superior (вървящ по горния ръб на пирамидната кост) и sinus petrosus inferior (по долния ръб на пирамидната кост). Последните два синуса приема венозна кръв от кавернозния (пещерист) синус - sinus cavernosus, който преминава встрани от sella turcica. Левият и десния кавернозни синуса са свързани помежду си с напречни анастомози - sinus intercavernosi. От своя страната sinus cavernosus се влива във v. ophtalmica superior и sinus sphenoidalis. Чрез v. ophtalmica superior се осъществява важна от клинична гледна точка анастомоза между вените в областта на лицето и кавернозния синус. При гнойни възпалителни процеси в областта на лицето над ъгъла на устните и носа различни причинители могат да достигната до кавернозния синус по тази анастомоза и да причинят смъртоносни септични тромбози.

2. Паяжиновидната обвивка на главния мозък е много тънка и сходна с тази на гръбначния мозък. Тя е свързана чрез съединителнотъканни нишки (трабекули) с меката главномозъчна обвивка и сравнително трудно се отделя от нея. Изградена е от съединителна тъкан, богата на колагенни, еластични и ретикуларни влакна. Пространството между меката и паяжиновидната мозъчни обвивки - субарахноидално пространство (spatium subarachnoideum), е изпълнено с цереброспинална течност (ликвор), като най-голямо количество от нея се намира в т.нар. цистерни или разширения на субарахноидалното пространство. Най-голямата от тях се разполага между долната повърхност на малкия мозък и свободната задна повърхност на продълговатия мозък - cisterna cerebellomedullaris posterior. В областта на fossa interpeduncularis се намира cisterna interpeduncularis, а непосредствено пред оптичната хиазма - cisterna chiasmatis. При страничната мозъчна ямка се разполага чифтна цистерна - cisterna fossae lateralis cerebri. По базалната повърхност на моста се открива cisterna ponris с дължина около 3 см, а средният мозък е обхванат от двете страни от cisterna ambiens.

Ликворът (liquor cerebrospinalis), който се образува от plexus choroideus на мозъчните стомахчета, се отича посредством специфични образувания на паяжиновидната обвивка - арахноидни гранулация или зърна (granualtiones arachnoideae, Pachioni), в кръвта на синусите на твърдата мозъчна обвивка. Това е възможно поради вдаването на тези своеобразни инвагинации на арахноидеата във вътрешността на синусите - предимно в горния сагитален синус, както и в напречния, правия и sinus petrosus superior. Общото количество на ликвора е около 100-150 мл, а поради непрекъсната му циркулация и дренаж за едно денонощие се образуват от 200 до 500 мл от него.

3. Меката обвивка на главния мозък покрива плътно повърхността на мозъка. Тя е изградена от колагенни, ретикуларни и еластични влакна и няколко реда плоски клетки, обозначени като мезотелиоцити. В състава й влизат множество кръвоносни съдове и вазомоторни нерви. Около кръвоносните съдове, навлизащи в мозъка, се образува периваскуларно пространство, което представлява продължение на подпаяжиновидното пространство. То се формира от стената на кръвоносните съдове, частта на меката мозъчна обвивка, която покрива съдовото хлътване и израстъците на глиалните клетки, образуващи memrana limitans gliae.

Характерна особеност на мозъчното кръвообращение е наличието на т.нар. кръвно-мозъчна (хематоецефална) бариера, която не позволява преминаването на някои вещества от кръвта в мозъчната тъкан. Тя се формира от капиляри с плътни междуклетъчни контакти на изграждащите ги ендотелни клетки. Спорен остава въпросът за участието на глиалните израстъци в тази бариера.

Твърдата и меката мозъчни обвивки са чувствителни на болкови дразнения и се инервират от едни и същи нерви, представляващи менингеални клонове на следните черепномозъчни нерви: n. ophthalmicus, n. maxillaris, n. mandibularis, n. vagus, като се допуска и участието на клончета на лицевия и езиково-гълтачния нерв.