Краен мозък (Telencephalon, Cerebrum)

Крайният мозък представлява най-големия отдел на главния мозък, съставен от две полукълба или хемисфери - hemispheria cerebri, свързани едно с друго чрез голям сноп от бяло мозъчно вещество - мазолесто тяло (corpus callosum). Двете хемисфери са разделени една от друга посредством надлъжна цепка - fissura longitudinalis, намираща се в срединната равнина. По едно латерално мозъчно стомахче - ventriculis lateralis cerebri, се разполага във вътрешността на всяко полукълбо. Между малкия мозък и тилните дялове на полукълбата се намира дълбока напречна цепнатина - fissura transversa cerebri.

Всяко от крайномозъчните полукълба е изградено от плащ - pallium, и базални ядра - nuclei basales. Плащът представлява най-външният слой от сиво мозъчно вещество, което изгражда кората на крайния мозък, и свързаното с него бяло мозъчно вещество, намиращо се под кората. Базалните ядра или ганглии са представени от опашато ядро, лещовидно ядро, бадемовидното тяло и предстението. Тези ядра и прослойката от влакна бяло вещество участват във формирането на corpus striatum (ивичесто тяло), разположено във вътрешността на базалния отдел на хемисферите.

Външният релеф на краен мозък се оформя от бразди, гънки и дялове. Крайномозъчните полукълба имат три повърхности - горно-латерална (изпъкнала), медиална (плоска) и базална (долна), които са разделени една от друга чрез ръбове. На всяка хемисфера се различават три полюса: polus frontalis (челен), polus occipitalis (тилен) и polus temporalis (слепоочен). Някои от браздите по повърхността на полукълбата са дълбоки и постоянни и благодарение на тях се разделят на дялове:

• челен - lobus frontalis,
• теменен - lobus parietalis,
• слепоочен - lobus temporalis,
• тилен - lobus occipitalis,
• лимбичен - lobus limbicus,
• островен - lobus insularis.

Границата между челния и теменния дял е представена от т.нар. централната бразда (sulcus centralis), която върви низходящо по средата на изпъкналата повърхност на хемисферата и има дължина около 10 см. Тя достига до медиалната повърхност пресичайки горната граница между медиалната и горно-латерална повърхност. По тази повърхност странично се забелязва друга дълбока бразда - sulcus lateralis (Sylvii), която разделя слепоочния дял от челния и теменния. На дъното й се намира островът - insula.

На границата между изпъкналата и долната повърхност на хемисферата, малко след началото си sulcus lateralis се разделя на три клона: преден (ramus anterior) вървящ нагоре и напред в gyrus frontalis inferior, възходящ (ramus ascendens) и заден (ramus posterior). Границата между теменния и тилния крайномозъчни дялове се дава от sulcus parietooccipitalis, който се намира по медиалната повърхност в задната част на хемисферата. На медиалната повърхност се различава друга дълбока бразда с дъговиден ход - sulcus cinguli, вървяща паралелно на мазолестото тяло. След прекъсване се продължава назад и надолу по базалната повърхност в sulcus collateralis и служи за външна граница на лимбичния дял.

Повърхности на хемисферите на крайния мозък

1. Горно-латералната повърхност на полукълбата - facies superolateralis hemispherii, включва всички крайномозъчни дялове (без лимбичния). По тази повърхност на челният дял се откриват една бразда, която върви успоредно на централната - sulcus precentralis, и две преднозадни бразди, разделящи повърхността му на отделни гънки - gyri. Между централната и прецентралната бразда се разполага прецентралната гънка - gyrus precentralis. Двете преднозадни бразди ограничават три челни гънки: горна - gyrus frontalis superior, средна - gyrus frontalis medius, и долна - gyrus frontalis inferior. В последната се различават по-малки гънки и бразди.

В теменния дял се намира sulcus postcentralis, който върви успоредно и зад централната бразда. В този дял се открива и втора бразда в почти хоризонтално направление - sulcus intreparietalis, която го разделя на горно и долно делче - lobulus parietalis superior et inferior. В долната част на lobus temporalis се намира извита гънка - gyrus supramarginalis, а непосредствено зад нея - gyrus angularis.

Слепоочният дял се отделя отгоре от челния и теменния посредством страничната бразда - sulcus lateralis, а отдолу достига до базалната повърхност и тилнотеменната бразда. Назад се отделя от теменния и тилния дял от условна линия, свързваща тилнотеменната бразда и incisura preoccipitalis - изрезка по долната граница. По повърхността на слепоочния дял се забелязват две по-изразени бразди с почти хоризонтален ход - sulcus temporalis superior et inferior, които ограничават горна, средна и долна гънки. На горната слепоочна гънка в близост до sulcus lateralis се различават няколко напречно разположени гънки gyri temporales transversi.

Lobus occipitalis е ограничен отпред от условна линия, която свързва sulcus parietooccipitalis и преокципиталната изрезка. Тук се откриват няколко малки и непостоянни бразди - sulcus occipitalis transversus, sulcus occipitalis lateralis - разделя къси неправилни извивки, sulcus lunatus (вертикална бразда), който огражда отзад низходяща вертикална гънка.

Островният дял на крайния мозък е покрит от т.нар. похлупак - operculum, който представлява части от челния, теменния и слепоочния дялове, прилягащи към страничната бразда. От частите на похлупака островът е отделен посредством циркулярна бразда - sulcus circularis insulae. От долно-предната му страна посочената бразда се прекъсва и на това място се разполага прагчето на острова - limen insulae, което го свързва с базалната повърхност на полукълбото. Една централна инсуларна бразда - sulcus centralis insulae, разделя повърхността на островния дял на една дълга извивка - gyrus longus insulae, и няколко къси - gyri breves insulae.

2. Медиалната повърхност - facies medialis hemispherii, обединява медиалните повърхности на челния, теменния, тилния и лимбичния дял. Тук се намира вътрешната повърхност на горната челна извивка, която е ограничена отдолу от т.нар. поясчева бразда - sulcus cinguli. Между последната и браздата на мазолестото тяло - sulcus corporis callosi, се помества поясчевата гънка - gyrus cinguli, която принадлежи към лимбичния дял. Тази гънка напред заобикаля мазолестото тяло като достига от долната му страна до малко поле - area sub callosa. В задно направление gyrus cinguli заобикаля задния край на corpus callosum и стеснявайки се образува isthmus gyri cinguli като прехожда в gyrus parahippocampalis по долната хемисферна повърхност. Назад и нагоре поясчевата бразда се насочва и достига до горната граница - margo superior. Нейно пряко продължение по медиалната повърхност е sulcus subparietalis. Пред завиващия възходящо sulcus cinguli се разполага парацентралното делче (lobulus paracentralis - Betz). Паралелно на възходящия край на поясчевата бразда върви теменно-тилната бразда, която отделя теменния от тилния дял. Между sulcus calcarinus, започващ от теменно-тилната бразда, и последната се загражда клиновидно поле - cuneus, а пред него четириъгълно поле - precuneus.

3. Участъци от челния, тилния и лимбичния дял могат да се открият по базалната (долна) повърхност на хемисферите на краен мозък - facies inferior hemispherii. Тази повърхност е неравна и се състои от предна очнична част с по-малки размери и задна - по-голяма. По долната повърхност на челния дял се забелязва част от долната челна гънка. В близост до срединната равнина се разполага плитка обонятелна бразда - sulcus olfactorius, в която заляга tractus olfactorius, обонятелната луковица и триъгълното поле на обонятелния мозък. Медиално от нея се намира gyrus rectus. Зад триъгълното поле се открива поле с надупчена повърхност - substantia perforata anterior. Латерално от обонятелната бразда се намират бразди с надлъжен ход - sulci orbitales, които заграждат няколко гънки - gyri orbitales, разположени над орбиталните част на os frontale. По долната повърхност на тилния дял под sulcus calcarinus се наблюдава сравнително голяма гънка - gyrus occipitemporalis medialis. В страни от него се намира латералната тилнослепоочна извивка, която продължава по долната повърхност на слепоочния дял. Навътре от нея се разполага gyrus parahippocampalis, чиято предна част образува медиално издуване - uncus (кука). Медиално от тази гънка се помества назъбената извивка - gyrus dentatus, която се отделя от предходната посредством sulcus hippocampi. Хипокампусът е мозъчна гънка, която се вдава изцяло в кухината на слепоочната част на латералното от мозъчните стомахчета. Последните три структури се отнасят към лимбичния дял на крайномозъчните хемисфери.

Под кората от сиво вещество на крайния мозък се разполага бяло вещество, което се състои аксони на нервни клетки с различен диаметър, кръвоносни съдове и глиални клетки. Влакната, изграждащи бялото вещество се делят на три групи: асоциативни влакна, свързващи части на една и съща хемисфера, комисурални - осъществяват връзка между симетрични части на двете полукълба (мазолестото тяло е пример за комисурално свързване), и проекционни низходящи и възходящи, които свързват кората на крайния мозък с по-ниско разположени части на ЦНС.

Характерният строеж на крайномозъчната кора и наличието на множество гънки и бразди определят нейната голяма площ, възлизаща на около 2200-2800 кв. см. Дебелината й е различна в отделните дялове - от 1,5 мм до около 5 мм. Съставят я нервни клетки с различна големина, посока и форма. Различават се следните видове неврони: пирамидни, клетки на Мартиноти, клетки на Кахал, зърнести и вретеновидни, клетки на Бец, кошничкови клетки, звездовидни и полиморфни клетки. Тези клетки се подреждат в слоеве, всеки от които има специфичен състав. Слоевете биват: молекулярен, външен зърнист, външен пирамиден, вътрешен зърнест, вътрешен пирамиден и мултиформен слой.