Базални крайномозъчни ядра (Nuclei basales)

Базалните крайномозъчни ядра (базални ганглии) се поместват във вътрешността на полукълбата на крайния мозък като са обхваната от всички страни с бяло мозъчно вещество.

Към базалните ганглии се отнасят следните анатомични структури:

• опашато ядро - nucleus caudatus;
• лещовидно ядро - nucleus lentiformis;
• предстение - claustrum.

Nucleus caudatus е част базалните крайномозъчни ядра и притежава форма, наподобяваща запетая с дължината от порядъка на 6-7 см. Условно се разделя на три части:

• глава - caput nuclei caudati;
• тяло - corpus nuclei caudati;
• опашка - cauda nuclei caudati.

Главата на опашатото ядро се вдава във фронталния рог на латералното мозъчно стомахче, а опашката му се извива надолу и проминира частично в теменната, тилната и слепоочната част на същото мозъчно стомахче. Проминиращите част на главата и тялото му в това стомахче са покрити от епендимен слой. Между опашатото ядро и таламуса се намира гранична бразда, в която се разполага сноп от аксони - stria terminalis.

Лещовидното ядро има форма на клин с остър край, обърнат навътре и надолу. Между него и опашатото ядро се разполага масивно струпване на влакна от бяло вещество, наречено вътрешната капсула - capsula interna. Последната заедно с базалните ганглии се означава като ивичесто тяло - corpus stiratum.

Nucleus lentiformis се състои от две части, разделени от прослойка бяло вещество:

• putamen - латерално разположен и с по-тъмна оцветка;
• globus pallidus- намира се медиално от последния и посредством ивица бяло вещество от своя страна се разделя на две части:
  • латерална - globus pallidus lateralis;
  • медиална - globus pallidus medialis.

Двете основни части на лещовидното ядро се различават по структура, функция и филогенетично развитие. Опашатото ядро и putamen споделят общ произход и функция, като показват сходство и по своя строеж. Те са разделени непълно от вътрешната капсула и носят общото название striatum (neostriatum). Филогенетично по-старата структура е globus pallidus, който се означава като pallidum (paleostriatum). Стриатумът и палидума са обединени в обща структура, наречена стрио-палидарна система.

Striatum е съставен от около 110 мил. неврони, от които 3/4 са проекционни ГАМК-ергични. Интерневроните са ГАМК- и холинергични. Палидумът включва 700 хил. ГАМК-ергични нервни клетки. От базалните крайномозъчни ядра стриатумът се определя като приемателна структура, до която достигат аферентни влакна от кората, substantia nigra, таламуса, бадемовидното ядро и nuclei raphe. От стриатума започват еференции, окончаващи в globus pallidus и substantia nigra. До палидума достигат и влакна от nucleus subthalamicus, substantia nigra и от ядра на таламуса. От палидума изхождат еферентни влакна за nucleus subthalamicus, nucelus ruber, substantia nigra, таламуса и други отдели на главния мозък.

Предстението - claustrum, представлява тънка прослойка от сиво мозъчно вещество с дебелина 2 мм, която се намира латерално от основата на nucleus lentiformis. Двете образувания се отделят едно от друго чрез тънък слой бяло вещество, означено като външна капсула - capsula externa. Латерално от него се разполага сивото вещество на острова - insula, като между тях се помества бяло вещество - capsula extrema. Съществуват различни мнения относно принадлежността на предстението към намиращите се в съседство структури, както и по отношение на неговата функция и връзки. Според съвременните автори към базалните ядра се отнасят още и nucleus subthalamicus на вентралния таламус, както и substantia nigra на средния мозък.

Стрио-палидарната система е основна структура на множество невронни вериги, за които начало и край е кората на крайния мозък. Вериги на екстрапирамидната система обединяват ядра на тази система със substantia nigra и nucleus subthalamicus. Базалните крайномозъчни ядра и свързаните с тях ядра на мозъчния ствол осъществяват функцията на модулатори на мускулната дейност като въздействат върху соматомоторната корова зона посредством механизма на обратната връзка. По този начин се осъществява регулацията на рефлексните стереотипни движения.

Ангажирането на тези ядра от болестен процес води до възникване на следните двигателни нарушения:

• дискинезия, демонстрираща се с различни по характер неволеви движения (тремор, хорея, атетоза);
• нарушения на мускулния тонус, проявяващи се с ригидност на скелетните мускули поради еднакво повишен тонус на флексорните и екстензорни мускулни групи.

Болестта на Паркинсон е най-честото заболяване на тези ядра, при която настъпват дегенеративни промени в substantia nigra и globus pallidus. В резултат отслабват или напълно изчезват инхибиторните (потискащи) импулси върху стриатума, което клинично се демонстрира с поява на тремор, изчезващ при извършване волеви движения, и мускулна ригидност, изразяваща се в забавена походка, затруднения при тръгване и спиране.