Главен мозък (encephalus)

Главният мозък се разполага в черепната кухина и заедно с гръбначния мозък са основните органи на централната нервна система. При човека главния мозък (encephalon) достига най-висша степен на развитие, като най-голяма по обем и най-високодиференцирана част от него е крайният мозък, респ. неговата кора. При възрастни теглото на главния мозък е средно около 1,2-1,4 кг., което представлява около 2% от общото телесно тегло. Средният обем на органа при мъжете е около 1260 см³, а при жените - около 1130 см³, въпреки че съществуват значителни индивидуални вариации. Разликите в теглото и обема на мозъка при двата пола не корелират с коефициента на интелигентност или други когнитивни функции.

Морфологично главният мозък е разделен на следните части:

• продълговат мозък - medulla oblongata;
• мост - pons;
• малък мозък - cerebellum;
• междинен мозък - diencephalon;
• среден мозък - mesencephalon;
• краен мозък - telencephalon.

Според други морфологични класификации мостът и малкият мозък се обединяват като заден мозък - metencephalon, а заедно с продълговатия мозък - като ромбичен мозък (rhombencephalon). Крайният и междинният мозък се обозначават като преден мозък - prosencephalon.

В зависимост от специфичните функции на отделните си части, главният мозък се разделя на три основни отдела:

• мозъчен ствол - truncus encephali (cerebri),
• малък мозък - cerebellum,
• голям мозък - cerebrum.

Мозъчният ствол може да се види откъм основата на главния мозък, тъй като отгоре е покрит от малкия и големия мозък. В ствола са разположени редица струпвания на нервни клетки, обединени в т. нар. нервни ядра. Те представлява начални ядра на моторните и респ. моторните части на смесените краниални (черепномозъчни) нерви, терминални (крайни) ядра на сетивните, респ. сетивните части на смесените черепномозъчни нерви, както и нервни ядра на парасимпатиковите чати на черепномозъчните нерви и междинни ядра между крайния мозък, малкия мозък и гръбначния мозък. Устройството му наподобява в значителна степен сегментарната структура на гръбначния мозък. Мозъчният стволът, подобно на гръбначния мозък, се намира във функционално подчинение на големия мозък (кората на крайния мозък). Развитието на малкия мозък във филогенетично отношение се свързва с усъвършенстването на двигателните функции.

Големият (краен) мозък е най-силно развитата част на централната нервна система. Той се състои от две крайномозъчни полукълба (хемисфери), които покриват отгоре и отстрани ствола и малкия мозък. Двете хемисфери са изградени от кората на крайния мозък, представляваща външния слой от сиво мозъчно вещество, и подлежащо бяло мозъчно вещество. Между двете полукълба се разполага дълбока надлъжна цепнатина - fissura longitudinalis cerebri, в дълбочината, на която се намира масивна напречно разположена плоча от бяло мозъчно вещество, свързваща хемисферите - мазолесто тяло (corpus callosum). Подкоровите структури включват хипокампуса, базалните ганглии и обонятелната луковица.

Ембрионално развитие на главен мозък

Данните за ембрионалното развитие на главния мозък дават обяснение за диференцирането му на различни части и особеностите на тяхното устройство. Предната разширена част на ембрионалната нервна тръба, представляваща зачатък на главния мозък, чрез две прещъпвания се разделя на три първични мозъчни мехурчета: предно - prosencephalon, средно - mesencephalon, и задно - rhombencephalon. Едновременно с този процес се възникват и две огъвания: теменно - в областта на средното мехурче, и тилно - в долната част на задното мехурче. Между тези две огъвания се появява едно базално изпъкване в областта на бъдещия мост. На по-късен етап предното мехурче се разделя на две части, краен мозък (telencephalon) и междинен мозък (diencephalon). Задното мехурче от своя страна също се разделя на два отдела: заден мозък (metencephalon) и продълговат мозък (medulla oblongata) или myelecephalon, като задния мозък дава началото на моста (pons) и на малкия мозък (cerebellum). Поради тази особеност в ембрионалното развитие трите мозъка, които възникват от задното мехурче, обединени носят неговото название - rhombencephalon.

По-късно развитието на главния мозък се характеризира с различна интензивност на растеж на отделните му части и в този процес се получават допълнителни нагъвания и размествания на частите една спрямо друга, за да може в ограниченото пространство на черепа да се вмести възможно най-голямото количество мозъчна субстанция. От останалата каудална (опашна) част на невралната тръба се развива гръбначният мозък.

Заглавно изображение: freepik.com