Епифиза (epiphysis)

Епифизата, наречена още пинеална жлеза или шишарковидно тяло - corpus pineale (glandula pinealis), представлява малък нечифтен орган, който е част от т.нар. надхълмие - epithalamus, принадлежащо към междинния мозък. Към последния се свързва с предния си край посредством специални образувания, наречени юзди - habenulae. Епифизната жлеза има триъгълно-овална форма, приплесната е в горно-долна и удължена в предно-задна посока.

Corpus pineale достига пълното си развитие към седмата година от живота, а към 14-годишна възраст започва бавно да намалява размерите си. Отвън е покрита от тънка съединителнотъканна обвивка, която прониква в дълбочината на жлезата и я разделя на делчета. Делчетата на жлезата са изградени от два основни вида клетки: паренхимни клетки и невроглия.

Паренхимните клетки или пинеалоцити (endocrinocyti pineales) на епифизата са с неправилна форма и притежават тънки израстъци, които се преплитат помежду си. Голяма част от израстъците им достигат до преградите на делчетата и завършват върху капилярите и епендима на третото мозъчно стомахче в областта на рецесуса на епифизата - recessus pinealis. Цитоплазмата на пинеалоцитите има добре развита мрежа от гранулиран (зърнест) ендоплазмен ретикулум, ангажиран в производството на моноаминни и полипептидни хормони. Те се съхраняват в гранулирани везикули, които при стимулация се отделя в мозъчното кръвообращение. Невроглиалните клетки (gliocyti centrals) са астроцити (клетки със звездовидна форма), които изпълняват опорна функция, и микроглиални клетки с фагоцитарна активност. В паренхима на епифизата или в съединително тъканната й капсула се откриват отлагания на калциеви соли, наречени калциеви зърна - acervuli, или мозъчен пясък (corpora arenacea). Тяхното присъствие се свързва с дегенеративните процеси в жлезата.

В епифизата се откриват голям брой нервни влакна, образуващи сплетения. Те представляват следвъзлови симпатикови влакна, които изхождат от горния шиен ганглий на симпатиковата нервна система. Част от тях участват в инервацията на кръвоносните съдове на жлезата, а другата част образуват синапси със секреторните й клетки.

В пинеалоцитите се синтезират и отделят хормони с белтъчна природа. В тях от хормона серотонин се образува основният хормон на епифизата - мелатонин. Неговата синтеза се увеличава значително под действието на отделящия се от следвъзловите симпатикови влакна норадреналин. Хормоните се отделят от израстъците на пинеалоцитите и попадат в кръвта през фенестрирани капиляри на жлезата, както и в ликвора на третото мозъчно стомахче посредством преминаване през епендимните клетки. Смята се, че мелатонинът осъществява инхибиращ ефект върху активността на множество ендокринни жлези, в това число и на предния дял на хипофизната жлеза. Увреждането на епифизата в детска възраст е причина за настъпване на ранен пубертет.

Епифизата изпълнява основна роля в регулацията на денонощния или циркадните ритми на човешкия организъм, т.е. функционира като своеобразен „биологичен часовник" - през деня организмът е настроен за бодърстване, а през нощта за сън. През деня жлезата синтезира серотонин, а през нощта - мелатонин, което се дължи на идваща от хипоталамуса информация относно интензивността на светлината (естествена или изкуствена).

Glandula pinealis се кръвоснабдява от няколко клончета, изхождащи от мозъчните артерии - rami choroidei posteriors, a. cerebelli inferior anterior, a. cerebri media.