Криптококоза МКБ B45

Инфекцията, предизвикана от диморфните гъбички, представители на род Cryptococcus, се нарича криптококоза.

Първите описания на микозата са направени през 1894 година от лекарите Buschke и Busse, като в миналото заболяването е считано за спорадично.

Изолирани са повече от 50 различни вида, включващи се в рода, но с патогенен характер за човек са главно повсеместно разпространените Cryptococcus neoformans и откриващите се предимно в районите със субтропичен и тропичен климат C. gattii.

Различните щамове на отделните видове водят до развитие на инфекция със специфична локализация.

Честотата на заболяването е по-висока във възрастта между 30 и 60 години, без съществени различия по отношение на расова или етническа принадлежност.

Мъжкият пол боледува до три пъти по-често в сравнение с женския, като причините за това не са напълно изяснени.

При лица със запазена имунна система заболяването често протича подостро, с лека и неспецифична симптоматика, без развитие на усложнения и преминава след симптоматична терапия.

С тежко и агресивно протичане се асоциират следните фактори и състояния:

• имуносупресия, поради вродено или придобито имунодефицитно заболяване, главно СПИН, нехочкинови лимфоми, левкемия
• продължителна терапия с химиотерапевтици или кортикостероиди
• след трансплантация на органи или тъкани
• при хронични системни заболявания, като например захарен диабет, чести бронхопулмонални инфекции

Боледуват предимно хората, но заболяването се среща и при някои животински видове, като например кучета и котки, а птиците играят роля в разпространението на болестния процес.

Заразяването се осъществява предимно по въздушно-капков механизъм и по изключение посредством директна инокулация на етиологичните агенти в кожата или лигавиците.

След вдишване на спорите на гъбичките, последните попадат в белодробните алвеоли, където благодарение на своята капсулна обвивка са защитени от фагоцитиращото действие на макрофагите.

Трудно може да се определи времето, необходимо от проникването на причинителите в организма до проявата на първите клинични симптоми.

При голяма част от пациентите инфекцията протича със засягане предимно на респираторния тракт, но при наличие на благоприятни условия е възможно развитие на екстрапулмонално разпространение по хематогенен път и засягане на други органи и системи.

Различават се следните форми на микозата:

• Белодробна криптококоза: основните признаци включват кашлица, задух, болка в гърдите, грипоподобна симптоматика
• Церебрална криптококоза: развива се криптококов менингит с вратна ригидност, изразено главоболие вследствие повишеното вътречерепно налягане, фотофобия и зрителни нарушения, промени в психични статус и когнитивните функции
• Кожна криптококоза: развива се като вторична (при екстрапулмонално разпространение) или първична (след директно проникване в кожата) инфекция, с характерни полиморфни лезии, включващи папули, пустули, язви, плаки, които могат да се усложнят с формиране на кисти и абсцеси
• Костна криптококоза: развива се при малък процент от заразените лица и протича като остеомиелит, като се наблюдават артралгии, миалгии, болки по костите, патологични фрактури
• Дисеминирана криптококоза: тази форма се развива при хематогенно разпространение на процеса и генерализиране на инфекцията, като прогнозата е изключително неблагоприятна поради малките терапевтични възможности
• Други видове криптококоза: възможно е ангажиране от процеса на гастроинтестиналния тракт, отделителната система, меките тъкани, миокарда, с развитие на неспецифично възпаление
• Криптококоза, неуточнена

Диференциалната диагноза включва разграничаване на микозата от други, протичащи идентично, заболявания с инфекциозен, неопластичен или автоимунен характер.

Диагностицирането на болестта се основава на получените резултати от проведените клинични, микробиологични, образни и параклинични изследвания:

• разпит на пациента: епидемиологичната анамнеза не е особено информативна, но данните за прекарани тежки заболявания, трансплантация или продължителна имуносупресивна терапия са с важно значение
• физикални находки: обикновено са неспецифични, като е необходимо да се обърне внимание на кожните лезии и техния вид
• лабораторни изследвания: възможно е наличие на промяна в нормалните нива на белия кръвен ред, някои чернодробни ензими, алкална фосфатаза
• микробиологични методи: с висока информативна стойност са серологичното, културелното и антигенното изследване на материал от кръв, слюнка, урина, кожни лезии, бронхоалвеоларен лаваж
• образна диагностика: при засягане на белия дроб и скелета е уместно провеждане на рентгенография, а при данни за неврологична симптоматика или увреждане на висцералните органи се препоръчва извършване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс

Терапията на пациентите с криптококоза включва достатъчно продължителен прием на високи дози противогъбични средства, като се използват препарати от различни фармакологични групи.

С висока активност спрямо етиологичните агенти са азолите (флуконазол), флуцитозин и полиеновите антибиотици (амфотерицин В).

Прилагат се и симптоматични препарати, средства за укрепване на имунната система и поливитаминни агенти.

Прогнозата при своевременно откриване на болестта и започване на терапията, особено при лица с висока имунологична резистентност е напълно благоприятна.

При имунокомпрометирани лица и наличие на екстрапулмонални увреждания прогнозата се определя индивидуално, в зависимост от състоянието на болния, тежестта на процеса, наличието на усложнения.