Белодробна криптококоза МКБ B45.0

Колонизацията на дихателните пътища от гъбичките, принадлежащи към род Cryptococcus води до развитие на белодробна криптококоза.

Заболяването протича с различна клинична картина и тежест на симптоматиката в зависимост от имунния статус на пациентите.

В рода се включват над 50 различни вида, но основни патогени при човек са C. neoformans и C. gattii.

Етиологичните агенти са повсеместно разпространени в целия свят, главно Cryptococcus neoformans, докато C. gattii се срещат предимно в тропическите и субтропическите райони на Австралия, Южна Америка, Африка, Югоизточна Азия.

Боледуват представителите на всички възрастови групи, без особени разлики по отношение на пол и етническа принадлежност. Някои проучвания показват малко по-често развитие на микозата при представителите на мъжкия пол, като причините не са напълно изяснени

Главните рискови фактори, асоциирани с развитие на тежка клинична картина и агресивно протичане на инфекцията, включват:

• индивидуална имунологична резистентност
• наличие на вроден или придобит имунен дефицит
• продължителна кортикостероидна терапия
• трансплантация на органи или костен мозък
• чести бронхопулмонални инфекции
• малигнени новообразувания

Заразяването на човек се осъществява по въздушно-капков, инхалаторен механизъм, след вдишване на спори на гъбичките.

Те попадат в белодробните алвеоли, като наличието на капсула ги предпазва от неутрализиращото действие на макрофагите и последващата фагоцитоза.

Етиологичните агенти не продуцират ендотоксини и екзотоксини, което обяснява липсата на обширна некроза в началните етапи на инфекцията.

Рядко се развиват процеси на обширно възпаление и фиброза. Характерните лезии, при инфекция с Cryptococcus neoformans, включват кистозни изменения и слаб възпалителен отговор.

Инкубационният период е силно вариабилен и трудно може да се определи при всеки отделен пациент.

Основните клинични признаци, развиващи се при пулмонална криптококоза при пациенти с активна имунна система, включват някои от следните прояви:

• кашлица
• наличие на слузна експекторация
• дискомфорт и болка в гърдите
• задух
• слабо изразен фебрилитет
• общо неразположение
• редукция на теглото (рядко)

При наличие на изразен имунен дефицит при голяма част от пациентите е налице изразен фебрилитет, упорита кашлица, задух, главоболие. Възможно е наличие на плеврална болка, хемоптиза, хрипове или плеврално триене, развитие на остър респираторен дистрес синдром, който представлява потенциално застрашаващо живота състояние.

В голям процент от случаите се наблюдава влошаване на основното заболяване и бързо развитие на тежка клинична симптоматика.

Диагностицирането на микотичната инфекция се основава на обстойния анализ на проведените стандартни изследвания. Анамнестичните данни и физикалните находки обикновено са оскъдни и нехарактерни.

Необходимо е изолиране на причинителите, като за целта е необходим материал от кръв, слюнка, урина, бронхоалвеоларен лаваж. Използват се различни методи за доказването на етиологичните агенти, главно серологични културелни и антигенни техники.

От образните изследвания с висока информативна стойност са рентгенографията на гръдния кош и компютърната томография. Наблюдават се характерни изменения в архитектониката на белите дробове, грануломи с различни размери, точковидни засенчвания.

Диференциалната диагноза се извършва главно с туберкулоза, пневмония с различна етиология, други заболявания на респираторния тракт с инфекциозен, автоимунен или неопластичен произход.

Лечението на белодробна криптококоза при имунокомпетентни пациенти е неспецифично, със симптоматични средства.

При имуносупресирани лица е необходимо провеждане на противогъбична терапия с различни антимикотични агенти.

Прилагат се главно представители от групата на азолите, като например флуконазол, итраконазол, както и полиенови антибиотици, какъвто е амфотерицин В.

Необходим е достатъчно продължителен прием, в оптимални дози, за предпазване от развитие на усложнения и рецидиви.

При своевременно поставяне на диагнозата и подходяща терапевтична схема, прогнозата е относително благоприятна.