Туберкулоза МКБ A15-A19

В исторически план туберкулозата е едно от най-древните заболявания. Туберкулозни поражения на гръбначния стълб и тазобедрените стави са открити в египетски мумии.

Причинителите на белодробната туберкулоза у човека са Mycobacterium tuberculosis и Mycobacterium bovis. Те принадлежат към род Mycobacterium.

Те са тънки, прави или леко извити пръчици. Хомогенни или зърнисти, Грам - положителни и се оцветяват по Ziehl - Neelsen с кисел фуксин.

Микобактериите са строги аероби, размножават се бавно (веднъж на 14 - 18 часа), а за култивирането им са нужни специални хранителни среди, съдържащи въглерод, азот, кислород, фосфор, магнезий, калий, натрий, желязо, хлор и сяра.

Туберкулозният бактерий е устойчив на някои физични и химични агенти. При изсушаване и без пряка слънчева светлина живее повече от една година.

За поставяне на диагноза туберкулоза е много важно да се има в предвид епидемиологичната обстановка.

Клиничната картина на туберкулозата е много разнообразна и варира от безсимптомно протичане или с проява на разнообразна симптоматика.

Особено внимание трябва да се отдели на неясно фебрилно състояние, интоксикационен синдром и кашлица.

Клиничната оценка на симптомите и формиране на диагнозата са възможни само при усвояване на основните форми на заболяването. Ранното поставяне на диагноза е възможно при ясна представа за клиничната, за динамиката и за изхода от заболяването.

Анатомичните промени и особено тъканните реакции имат определящо клинично значение. Клиничната характеристика се прави главно върху данните от анамнезата и микробиологичното изследване, обективния статус и рентгеновото изследване.

Многообразието от морфологични и клинични прояви на туберкулозата налага обособяване на клинични форми. Клинична класификация на туберкулозата се състои от четири части:

Първа част съдържа основни клинични форми на туберкулозата и обхваща всички локализации и прояви на туберкулозното заболяване.

I група Туберкулозна интоксикация у деца и подрастващи.

II група Туберкулоза на дихателната система

• Първичен туберкулозен комплекс

• Туберкулоза на вътрегръдни лимфни възли

• Дисеминирана туберкулоза

• Огнищна туберкулоза

• Инфилтративна туберкулоза на белите дробове

• Туберкулом кавернозна туберкулоза

• Фиброзно-кавернозна туберкулоза

• Цироза

• Туберкулозен плеврит

• Туберкулоза на горните дихателни пътища, трахея, бронхи

• Туберкулоза на органите на дишането, комбинирана с прахови професионални заболявания и други белодробни заболявания

III група Туберкулоза на всички органи и системи - туберкулоза на мозъчните обвивки и ЦНС, туберкулоза на черва, перитонеум и мезентериални лимфни възли, туберкулоза на кости и стави, туберкулоза на пикочо - половата система, туберкулоза на кожата и подкожието, туберкулоза на периферни лимфни възли, туберкулоза на очите, туберкулоза на другите органи.

Втора част - характеристика на туберкулозния процес, локализация по дялове и разпространеност в белите дробове.

Фаза на прогресиращо развитие - инфилтрация, разпадане, разсейване.

Фаза на обратно развитие - всмукване, уплътнение, фиброзиране, бацилоотделяне.

Трета част. Усложнения - кръвотечение, спонтанен пневмоторакс, белодробна и сърдечна недостатъчност, ателектаза, амилоидоза, бъбречна недостатъчност, фистули.

Четвърта част. Остатъчни изменения след излекуване на туберкулозата от органите на дишането - фиброзни, фиброзно-огнищни, булозни изменения, калцификати в белите дробове и лимфните възли, пневмосклероза, цироза, бронхиектазии, състояния след оперативна интервенция.

Туберкулозата се обособява като респираторна (белодробна и плеврална) и извънбелодробна. Според друга класификация туберкулозата се разделя по стадии:

1. Първична туберкулоза - всички болестни процеси в рамките на първичната инфекция.

2. След първична туберкулоза - изолирана органна туберкулоза.

Противотуберкулозните лекарства се обособяват в две групи: основни туберкулостатици от първи ред: изониазид и рифампицин с бактерицидно действие и туберкулостатици от втори ред - стрептомицин, етамбутол, пиразинамид, етионамид, канамицин, циклозерин, теравалидин с бактериостатично действие.

Целта на лечението е при пресните нелекувани болни да се постигне затваряне на каверните и пълно изчезване на патоморфологичните изменения на белите дробове, а при хронични форми да се постигне обезбациляването и евентуално затваряне на каверните.

При лечението на туберкулоза се прилагат някои схеми:

1. Римицид - 300 мг/ден + тубоцин - 600 мг/ден + стрептомицин 1 г/ден. Лекуват се новооткрити болни от белодробна туберкулоза в продължение на 2-3 месеца. Възможни са някои странични реакции като: чернодробни токсични увреждания, невротоксични увреждания, алергични реакции.

2. Римицид - 300мг/ден + тубоцин - 600 мг/ден + етамбутол - 1000-1500 мг/ден като последният може да се замести с пиразинамид - 1500-2000 мг/ден, етионамид - 750-1000 мг/ден или теривалидин - 750-1000 мг/ден. Продължителността на тази схема е около 2-3 месеца след затваряне на каверните. Възможни са нежелани лекарствени реакции като: ретробулбарен неврит, гастроинтестинални нарушения, невропсихични разстройства.

3. Римицид - 500 мг/ден + етамбутол - 1000 мг/ден (или друг медикамент от втори ред). Прилагат се като завършващо лечение от 9-10  месеца от началото на химиотерапията след прекъсване на прилагането на тубоцина.

Алтернатива на всекидневното непрекъснато лечение на белодробната туберкулоза е интермитентната химиотерапия, при която се започва с тройна комбинация на туберкулостатиците, давани ежедневно в продължение на два месеца.