Туберкулоза на дихателните органи, потвърдена бактериологично и хистологично МКБ A15

Белодробната туберкулоза е една от най-разпространените инфекциозни заболявания. В развиващите се страни смъртността и заболяемостта от туберкулоза остават високи.

Причинява се от Мycobacterium tuberculosis. При човека главен причинител на туберкулозата е човешкият тип, а в малък процент се причинява от говеждия тип.

Туберкулозният бактерий е открит от Робърт Кох през 1882 год. Той е аеробен бактерий (обича среди богати на кислород), което благоприятства развитието му в белодробния паренхим. Източник на инфекцията са заболелите лица и много рядко животни. Като най-честият път на заразяване е въздушно-капковия, а по-рядко е през храносмилателната система и кожата. Предаването на инфекцията се осъществява посредством малки пръски и прахови частици, които съдържат бактерии и при дишане попадат в дихателните пътища.  

За допринасяне на белодробна туберкулоза съществена роля оказват:

• лошите условия на живот и работа;
• претрупаност в работни и жилищни помещения, с висока замърсеност на въздуха и ниска аерация, тесния контакт между хората;
• влошените хигиенни условия;
• непълноценно хранене и др. отрицателни фактори.

Предразполагащи фактори за възникване на заболяването са:

• продължителни изтощителни заболявания (диабет, стомашна язва, бронхектазии);
• някои детски инфекции;
• грип;
• генетични особености и др.

След заразяването туберкулозните бактерии попадат в белите дробове и се задържат най-често във върховите области. Разпространяват се по кръвоносните и лимфните пътища.

Получава се начална бактериемия, което е първият най-ранен етап в развитието на туберкулозата и показва участието на целия организъм в заболяването.

Променят се отношенията между микроорганизма и макроорганизма, а с това и общата реактивност на организма. Възникват две основни имунологични явления, предизвикани от заболяването - специфична алергия и специфичен имунитет.

1. Специфична алергия - това е променената реактивност към повторно проникване на туберкулозния бактерий или неговите продукти в организма.

2. Специфичен имунитет - бива естествен и придобит. Естественият се придобива след първата среща на организма към туберкулозния бактерий. А придобитият възниква след ваксинация с БЦЖ ваксината. Имунитета възниква след 2-4 седмици

Клиничната картина на белодробната туберкулоза се владее от интоксикационен синдром и поява на бронхобелодробен синдром.

Общата интоксикация включва симптоми като: отпадналост, безапетитие, отслабване, висока температура.

Бронхобелодробните прояви се манифестират със суха, непродуктивна кашлица, кръвохрак, болка и бодежи в гърдите, а също и усещане за стягане в гръдната област.

За да бъде потвърдена диагнозата туберкулоза на дихателните органи, потвърдена бактериологично и хистологично се прилагат широк спектър от изследвания.

Рентгенографски изследвания - конвенционална рентгенография на белите дробове може да се допълни с томографско изследване или КАТ.

Хематологични изследвания - пълна кръвна картина, диференциално броене, Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ).

Микробиологично изследване - Златен стандарт за поставяне на диагнозата туберкулоза.

1. Директна микроскопия на секрети по Ziehl - Neelsen - на спонтанни или индуцирани храчки. Когато болният не отдели храчки, експекторацията се стимулира с инхалиране на аерозол от солев разтвор. Позитивирането на директната микроскопия зависи от броя на микроорганизмите в експектората.

2. Флуоресцентна микроскопия. Препаратите се оцветяват с комбинация от аураминови и родаминови багрила, с което значително се повишава чувствителността и специфичността на директната микроскопия.

3. Посевки върху хранителна среда: Върху яйчната среда на Льовенщайн - Йенсен (4 до 6 седмици), Агарова среда на Мидълбрук с растеж на бактериите от 2 до 4 седмици.

Когато пациентите са отрицателни на директна микроскопия, се отлага започването на протитуберкулозната терапия до вземане на достатъчен материал, тъй като провеждането на туберкулостатичното лечение може бързо да намали броя на туберлозните бактерии в храчките, заложена за посявка.

Възможно е при директно положителни болни да се наблюдават отрицателни култури, когато е неправилна идентификацията на туберкулозните бактерии при посявка върху хранителна среда е от нежизнеспособни бактерии.

Отдиференцирането на туберкулозните бактерии от други микобактериози се извършва с биохимични изследвания(ниацинов тест върху твърда хранителна среда), имунологично с Квантиферонов тест или с BACTEC 450 TB.

Бронхоспопски методи - фибробронфоскопия с лаваж, четкова, катетърбиопсия, трансбронхиална белодробна биопсия при дисеминиран образ на белите дробове.

Методи за по-бързо идентифициране на туберкулозните бактерии или по-бързо установяване на растежа им. Те се основават на определянето на специфични компоненти от туберкулозните бактерии или на антитела, продуцирани от болния. Тези методи изискват сложно и скъпо оборудване, което ги прави трудно приложими , но те са високоспецифични и чувствителни за ранна диагностика на туберкулозното заболяване.

Ензимо - имунологични методи ELISA използват се системи, базирани на различни антигени. ANDA TB ANDAELISA е тест за микобактериалните инфекции, които използват Ag60 - главен микобактериален антиген и съставки на референтен туберкулин RT23.

Полимеразно верижна реакция (PSR) метод за доказване на микобактериалната ДНК ин витро за един два дни. Този метод може да служи за контрол на лечението и доказване на некултивируеми микобактерии.